През 2013 година на Русия и предстои да решава цял ред крайно трудни задачи на външнополитическия фронт. Интеграцията с Белорусия и Казахстан предизвиква все повече въпроси. Газовият пазар на Европа става за Москва все по-малко комфортен, а съпоставим пазар в Азия, както и преди, няма
Евразийският съюз
Като главна външнополитическа тема за цялата година запитаните чиновници в един глас назовават укрепването на тройния съюз на Русия с Белорусия и Казахстан. Митническият съюз, превърнал се по-късно в Единно икономическо пространство, има намерение към 2015 година да стане Евразийски икономически съюз (ЕИС) — постсъветски аналог на ЕС.
Президентът Путин, който назова разпада на СССР „главна геополитическа катастрофа на ХХ век“, смята ЕИС едва ли не за най-важния проект на своя трети президентски срок. Обаче през последните месеци пред ускореното създаване на ЕИС се появиха сериозни проблеми. Ако през годините на президентството на Дмитрий Медведев основните баталии вътре в тройката на Митническия съюз ставаха между Русия и Белорусия, то сега неочаквани противоречия възникват от страна, която бе главният локомотив на интеграцията — Казахстан.
„У нашата елита отношението към целия проект, свързан с евразиатската интеграция, постепенно се променя. Ако по-рано всички бяха уверени, че Казахстан от това само ще спечели за сметка на по-ниските данъци, то сега изгодите не са така очевидни“, каза източник, близък до правителството на Казахстан.
На Москва и Астана или ще се наложи да търсят някаква нова формула за взаимодействие, където главна да бъде икономиката, или поредният мегапроект ще легне като тежко бреме върху руския бюджет. А отказването от евразиатския проект е вече невъзможно.
Предизвикателствата в Европа
Може би най-фундаменталните проблеми очакват руската дипломация на европейското направление. Започналата в САЩ „шистова революция“ доведе до сериозни изменения на европейския газов пазар.
Близкоизточният втечнен природен газ (ВПГ), предназначен по-рано за пазара на САЩ, сега отива към ЕС, сваля цените на спотовия пазар. Фундаментът, на който много години се държеше европейският газов пазар — дългосрочните контракти и условието take-or-pay (минималният обем газ, при който доставчикът не начислява санкции във вид на глоби за не взети, но заявени количества),— започна да се размива. Заедно с него отслабват и позициите на „Газпром“ на европейския пазар — относителният дял на монополиста постепенно се снижава.
В перспектива от пет години Русия рискува да загуби този значителен източник за попълване на бюджета си. Така че сега укрепването на отношенията с Европа и формирането на общо разбиране на това, накъде се движат отношения с ЕС в областта на енергетиката, ще трябва да станат за Москва главен приоритет.
Източният завой
В тази ситуация критичен за Русия проблем става излизането на азиатските пазари на въглеводороди. Търсенето на петрол и особено на газ в Източна и Юго-Източна Азия стабилно нараства. Това може да открие пред „Газпром“ и руските петролни компании възможности да получат алтернативен на Европа пазар за реализация с не по-малки обеми на продажбите. Главният проблем тук е отсъствието на транспортна инфраструктура, която би позволила, да бъдат започнати доставките.
Преговори за строителството на два газопровода към КНР се водят от 2006 година, обаче позициите на страните по този проект засега не са се сближили. Причината е в това, че „Газпром“, както и преди, иска от Китай също такива цени, каквито получава за своите суровини по дългосрочните контракти в Европа, но китайците, в условията на наличие на по-евтини суровини, не бързат да плащат.
Освен договореностите за газа, на Москва й предстои още много неща да направи на азиатското направление. Главният проблем е привличането на инвестиции, без които усвояването на минералните ресурси на Източен Сибир и Далечния Изток изглеждат малко реални.
Засега взаимодействието не се получава даже на формално ниво. Например, след срещата на Организацията за азиатско – тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС), на който Русия с всички сили се стараеше да заяви за себе си като за важна държава в АТР, ръководителите на РФ за втори път подред проигнорираха Източноазиатската среща на върха. Затова пък такива хора, като президентът на САЩ Барак Обама и премиерът на КНР Вен Цзябао, а също така лидерите на Япония, Южна Корея, Австралия и десятката от АСЕАН, намериха време за срещата.
Увеличаване на «меката сила»
През изминалата година интересът към „меката сила“ у руските власти рязко нарасна — преди всичко у президента Путин. Да обърне внимание на мекия и безобиден на пръв поглед инструмент Кремъл бе заставен от събитията, свързани с „арабската пролет“, които на Запад много експерти наричаха примери за „Twitter-революции“ и нарастващата роля на soft power в арсенала на великите държави.
Решаването на задачата, освен инструментите от типа на телевизионния канал Russia Today, фонда „Руски свят“ и действащия в САЩ и ЕС руски Институт по проблемите на демокрацията ще бъде възложено на обновеното Россътрудничество. Планът за реформата на ведомството предполага увеличване на неговия бюджет седем пъти — от 1,4 милиарда рубли ($46 милиона) на година до почти 10 милиарда рубли ($330 милиона).
Обаче през миналата година по цялата тази работа бе нанесен много мощен удар. Главният сюжет за Русия във всички световни медии през миналата година стана делото Pussy Riot — през 2012 година той завършва десятката от най-често отправяните запитвания в търсачката Google от категорията „Събития“ (по данни на сервиза Google Zeitgeist).
Така че през най-близките години на Русия явно ще и се наложи да приложи много усилия за изменение на своя имидж. Наистина, за това е необходимо да се измени много вътре в страната и, както ни учеше Джозеф Най, да се създаде вътре в държавата реалност, привлекателна за другите. Такива чудеса, засега, не са по силите даже на най-изкусните от руските дипломати.
Александър Габуев – заместник на главния редактор на „Комерсант – Власт“, китаист..