В ТРУДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ВРЕМЕНА ОТТЕГЛЯНЕТО НА ДЪРЖАВАТА И ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА ГОЛЕМИ КОМПАНИИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОПАСНО

Акад. Евге­ний Примаков*

В Посла­ни­ето си към Феде­рал­ното събра­ние пре­зи­дентът Путин обри­сува обек­тив­ната кар­тина в днешна Русия. Той сложи уда­ре­ние върху съз­да­лата се не осо­бено розова ситу­ация и пред­ложи мерки за изли­зане от нея. Изклю­чи­телно важен бе него­вият извод, че ико­номи­че­ският спад в Русия през 2013 г. се дължи на вътрешни, а не на външни при­чини. В този сми­съл осо­бено остро въз­ни­ква въпро­сът за необ­хо­димо­стта от про­ти­во­действие на поли­ти­ката на неолибералите.

Преди всичко трябва да отбе­лежим огром­ната раз­лика между нео­ли­бе­рал­ната поли­тика — осо­бено в ико­номи­ката, и истин­ските либе­рални изис­ква­ния за неза­ви­симост на съда, огра­ни­ча­ване властта на чинов­ни­че­ския апа­рат, за борба с корупци­ята, с избор­ните фалшифи­кации, за задължи­телно равен­ство пред закона. Тези либе­рални идеи в нашата страна се под­крепят от широ­ката обще­стве­ност и поли­ти­че­с­ките пар­тии с раз­лични възг­леди. Без ясно опре­де­ле­ние обаче на гра­ницата между либе­рал­ните идеи и принци­пите на нео­ли­бе­ра­лите, без про­ти­во­действие на нео­ли­бе­рал­ната поли­тика, за Русия въз­ни­ква опас­ност от сери­о­зни нега­тивни последици.

Основ­ната теза на рус­ките нео­ли­бе­рали е оттег­ля­нето на държа­вата от ико­номи­ката. Те се бази­рат на уни­вер­сал­но­стта на запад­ните ико­номи­че­ски тео­рии, без да отчи­тат не само тях­ната ево­люция, но и осо­бе­но­сти. Можем ли да при­емем, че в съвременна Русия пазар­ният меха­низъм без държавно уча­стие е в състо­я­ние сам да осигури ръст и рав­но­ве­сие в ико­номи­ката, а нис­кото рав­нище на кон­ку­ренци­ята е достатъчно за постигане на тех­но­логи­чен прогрес? Едно­значно — не. Раз­бира се, това не озна­чава вечно доми­ни­ране на държа­вата в ико­номи­ката. Но ней­ното уча­стие е необ­хо­димо в опре­де­лени исто­ри­че­ски пери­оди и мисля, че днес прежи­вя­ваме именно такъв период. Нашите нео­ли­бе­рали въобще не отчи­тат и уроците от кри­зата 2008 – 2009 г. Известно е, че тогава и в САЩ, и стра­ните от ЕС вли­я­ни­ето на държа­вата в ико­номи­ката бе уси­лено. Тази тен­денция се запазва. Възло­вият въпрос, около който се раз­ви­ват про­ти­во­ре­чи­ята в ико­номи­че­с­ката поли­тика, е изборът: върху какво да се акцен­тира — върху стиму­ли­ра­нето на ико­номи­че­ски рас­теж, или върху финан­со­вата дисциплина.

Друг принцип на нео­ли­бе­ра­лизма утвър­ждава, че сво­бод­ната игра на ико­номи­че­с­ките сили, а не държав­ното пла­ни­ране, осигу­рява соци­ална спра­вед­ли­вост. Но тази теза не издържа в сблъ­съка с действи­тел­но­стта дори в капи­та­ли­сти­че­с­ките страни, където държа­вата въведе прогре­сивно облагане, спо­соб­стващо за пре­разпре­де­ле­ни­ето на дохо­дите в полза на по-​бедните. А за Русия без държавно инди­ка­тивно пла­ни­ране на ико­номи­че­ския ръст въобще е невъзможно да бъде пре­одо­ляно изо­ста­ва­нето на жиз­не­ното рав­нище на насе­ле­ни­ето. А такова изо­ста­ване, както и огромно нера­вен­ство в дохо­дите, несъм­нено има. По данни в изслед­ва­нето Global Wealth Report 2013, пуб­ли­ку­вано от меж­ду­на­род­ната финан­сова корпо­рация Credit Suisse Group, 110 руски мили­ар­дери при­тежа­ват 35% от всички активи. Изводът на експер­тите в тази корпо­рация е: „По време на пре­хода имаше надежда, че Рус­ката ико­номика ще се превърне във висо­ко­до­ходна с висо­ко­ква­лифици­рани кадри и силни програми за соци­ална защита, насле­дени от съвет­ско време. На прак­тика се получи почти пародия“.

Нашите нео­ли­бе­рали не се изказ­ват про­тив повиша­ване не жиз­не­ното рав­нище, но не са съгласни, че е нужна голяма маневра в ико­номи­че­с­ката поли­тика за реша­ване на соци­ал­ните задачи. За постига­нето на тази цел не работи и широ­кото разпро­стра­ня­ване на част­но­соб­стве­ни­че­ския принцип в сфе­рата на здра­веопазва­нето, обра­зо­ва­ни­ето и нау­ката. На раздържа­вя­ва­нето във всички тези обла­сти нео­ли­бе­ра­лите гле­дат като на маги­стрално направ­ле­ние за раз­ви­ти­ето на Русия.

Като насто­яват за рязко и неза­бавно съкраща­ване на ролята на държа­вата в ико­номи­ката, нашите нео­ли­бе­рали си поста­виха зада­чата да извършат нова мощна при­ва­ти­за­ция на държав­ната соб­стве­ност, която в мак­симална степен да обхване най-​важните за стра­ната държавни предпри­я­тия. Мотивът им е не само попъл­ва­нето на доход­ната част на бюджета, но недо­статъците в рабо­тата на държав­ните компа­нии. Нека си го кажем откро­вено: вме­сто да се съсре­до­то­чат върху действи­тел­ната необ­хо­димост от отстра­ня­ване на недо­статъците в дей­но­стта на държав­ните предпри­я­тия и тя да стане по-​открита, нео­ли­бе­ра­лите предпри­емат курс към тотална и бърза приватизация.

През 2013 г. про­ти­во­бор­ството с нео­ли­бе­ра­лите по въпро­сите на неогра­ни­че­ната при­ва­ти­за­ция може да бъде илюстри­рано със след­ния факт. Пър­во­на­чално пра­ви­тел­ството пла­ни­раше до 2016 г. да при­ва­ти­зира на 100% такива държавни компа­нии като „Рос­нефт“, „РусГидно“, „Зару­беж­нефт“, „Сов­комфлот“, ВТБ (Външ­нотъргов­ската банка), „Росагро­ли­зинг“, „Рос­сел­хоз­банк“, а „Обе­ди­нени зър­нени компа­нии“ ги чакаше същата участ още през 2014 г. Наложи се на 27юни 2013 г. при­ема­нето на друго пра­ви­тел­ствено реше­ние, което не само коригира, но всъщ­ност лик­ви­дира при­ва­ти­за­ци­он­ните апе­тити. Трябва да отбе­лежим, че това реше­ние не беше иници­и­рано от самото правителство.

В кри­зис­ните години нео­ли­бе­ра­лите още повече оже­сто­чиха сво­ите позиции по въпро­сите на инве­стици­ите, осо­бено когато става дума за сред­ствата, натрупани от висо­ките цени на пет­рола и газа. Дори когато цените над­хвър­лиха 100долара за барел, те насто­яваха всички държавни свръх­до­ходи да се държат в резерва, или по-​точно — чуж­де­странни ценни книжа, и да не се влагат в ико­номи­ката. По този въпрос обаче за нео­ли­бе­ра­лите вече настъпва пре­дел. Вла­ди­мир Путин пред­ложи част от сред­ствата от Фонда за наци­о­нал­ното благо­състо­я­ние да се инве­сти­рат в реа­ли­за­ци­ята на големи инфра­струк­турни про­екти — рекон­струкци­ята на Транс­си­бир­ската и Байкало-​Амурската желе­зо­пътна маги­страла, а така също в стро­и­тел­ството на Цен­трал­ната око­ло­връстна авто­маги­страла в Мос­ков­ска област. И още нещо, което е осо­бено важно — да се влага в много­стран­ното раз­ви­тие на Далеч­ния изток и Изто­чен Сибир.

Може да бъде напра­вен общият извод: през 2013 г. пра­ви­тел­ството не се съсре­до­точи върху системата от мерки, необ­хо­дими за постигане на ико­номи­че­ски рас­теж. Бих цити­рал изяв­ле­ни­ето на помощ­ника на пре­зи­дента Андрей Бело­усов от 17 декем­ври 2013 г.: „Приет бе цял комплект от мерки за уско­ря­ване на ико­номи­че­ския рас­теж. Засега обаче такъв рас­теж не се забе­лязва. Въз­викна въпро­сът: какво се случва?“ По думите му един от цен­тро­вете, където може да бъдат обсъж­дани въпро­сите, свър­зани с неефек­тив­но­стта на предпри­ема­ните по-​рано мерки за стиму­ли­ране на ико­номи­че­ски рас­теж, е пре­зи­ди­у­мът на Ико­номи­че­ския съвет към пре­зи­дента на Русия..