По-лесни визи, за да не загубите туристи ни. Най-лошото от урока с „Южен поток“ е, че София вече изглежда ненадежден партньор, казва проф. Георгий Толорая, шеф на направление „Регионални програми“ на Фонда „Русский Мир“,изпълнителен директор на Националния комитет за изследвания БРИКС, както и извънреден и пълномощен посланик към МВнР на Русия. Той коментира всички горещи въпроси пред журналиста на „Стандарт“ Оля Ал-Ахмед от Истанбул, където се провежда най-мащабната олимпиада по руски език под егидата на Фонд „Русский Мир“.
– В московски ресторант плащах 20 евро за нещо, което в Европа ще получа за 7
– В Турция има огромен интерес към руския език заради бъдещите общи проекти
– ЕС върши услуга на Америка като играе срещу Москва, сподели проф. Толарая
– Георгий Давидович, как реагираха обикновените руснаци на спирането на проекта „Южен поток“?
– Това беше много изненадващо за всички ни. По-голямата част от хората в Русия си нямаха и представа за всички спънки и перипетии, свързани с „Южен поток“. Те бяха просто изумени от негативната роля, която изиграха българските власти за да попречат на проекта, правейки всичко възможно той да не бъде осъществен. България се възприема традиционно в Русия като братска страна. Българите са братски народ, който ни е много мил и близък, и от тази гледна точка никой не очакваше такъв обрат. С една дума реакцията на руския народ беше изненада, донякъде и съжаление по отношения на България. В крайна сметка България получи това, което искаше, а сега трябва да търси пари или от ЕС. Или пак да иска заем от Русия, което в създалата се ситуация е малко вероятно.
– Имали според вас шанс диалогът между София и Москва да бъде възобновен? Както знаете нашият премиер вече направи първите стъпки. България заяви, че ще издаде на „Газпром“ разрешение за изграждането на морската част на газопровода.
– Моето лично мнение е, че е много трудно да се създават каквито и да било отношения с партньор, който вече се е показал ненадежден. Сега, по конюнктурни съображения, българското правителство прави опити да получи от нас подкрепа. Кой обаче ни гарантира, че когато отново предприемем и решим някакъв проект, българите пак ще се поддадат на нечие влияние. И под натиска на Запада няма да нарушат плановете и съвместните уговорки. Много трудно се работи по този, ненадежден начин. На нас ни трябват стабилни партньори.
– Все пак как очаквате да се развият българо-руските отношения ? Какво според вас трябва да направи България, за да запази потока от руски туристи?
– Много жалко, че между страните ни се допусна такава обтегната ситуация. Дълбоко се надявам тя да се коригира. За целта имаме много стабилна основа не само в традициите и икономиката, но и в обмена на хора. Много руснаци притежават недвижими имоти в България, доста голям е потокът от туристи към страната ви. Аз лично смятам, че в качеството си на „извинение“ България би могла да облекчи визовия режим като например за получаване на туристическа виза на границата. Това естествено трябва да се съгласува с Европа, което едва ли ще е лесно. Но смятам, че такава една мярка ще бъде много добре приета в Русия. Това ще донесе ползи и за България като увеличаване на доходите и БВП от туризма. Помислете си само, когато руснаците имат няколко свободни дни и купчинка свободни пари, те се чудат къде да ги похарчат, на кой топъл морски бряг. По-вероятно е да летят към Турция, където не са нужни визи.
– Как ще коментирате ситуацията в Русия. На какво се дължи рязкото падане на рублата?
– На практика днес в Русия живеят 140 млн. икономисти и финансисти. В смисъл, че всеки един от гражданите си има своя гледна точка за икономиката и финансите. Всеки може да си развива различни теории и версии, да прави какви ли не изводи, но без категоричното, точно знание за това, какво всъщност се случва, кой изкупува рублите, какви планове целят тези спекуланти, какви са взаимоотношенията им с правителството и т.н. всички тези размисли ще си останат само предположения.
От разпокъсаната информация, която проблясва в пресата, може да се направи извод, че това е тенденциозна атака срещу рублата, при това, за съжаление от „капитаните“ на руския бизнес, от хора които нямат национална принадлежност и интереси, а само се интересуват от борсовите комбинации и хазартните игри във финансовата сфера. Те не мислят нито за своя народ, нито за когото и да било, единствено за себе си и собствените интереси и лични облаги.
Кой извлече изгода от тези манипулации не знам, не бих искал да се впускам в подробности, но се споменаха и „Роснефт“, и Сбербанк и местни структури и чужди спекуланти. Бих искал да обърна внимание на това, че през последните години рублата беше преоценена, цените се променяха, тежестта на потребителската кошница и покупателната възможност също. Когато влизам в обикновен московски ресторант и плащам сметка от 20 евро за нещо, което в Европа ще получа за 7 евро, това ме навежда на мисълта, че курсът е неверен и покупателната способност на рублата е била изкуствено завишена. Според мен справедливият курс е 40 рубли за 1 долар и 50 рубли за 1 евро. Как да постигнем това равновесие засега не бих могъл да кажа. За постигане на този курс ще се наложат фундаментални промени на инвестиционната привлекателност на Русия, подобряване на жизненото ниво на населението, както и преразглеждане на икономиката ни. Недостатък на сегашното руско правителство е, че не предприе своевременни мерки за стабилизирането на рублата. Липсваше и разяснителна кампания с населението, за да му се обяснява какво всъщност става с икономиката. Мисля също, че социалната политика на сегашните управляващи трябва да се промени радикално.
– В Европа постоянно се говори, че трябва да се намерят мерки срещу енергийната зависимост от Русия. Основателни ли са тези притеснения ?
– Не разбирам защо Европа трябва да се оплаква и да хленчи, че купува един товар с блестящо качество на много добра цена и жизнено необходим за нейната икономика. Защо трябва ситуацията да се пречупва изкуствено, за да се получава хипотетично енергия от САЩ и от страните в Близкия Изток, което крие много повече политически и икономически рискове. В крайна сметка аз съм сигурен, че този подход ще доведе до поскъпване на газа и петрола за Европа. Даже ако САЩ започне да продава шистов газ на още по-ниски цени, след като енергоснабдяването от Русия бъде нарушено, тогава цените ще се напомпат изкуствено, а това несъмнено ще се отрази на икономиката и потребителите в ЕС. Нещо, което напълно отговаря на американските интереси с цел подкопаване на конкуренцията.
– А как се гледа на руския език на фона на размирната геополитическа ситуация?
– В Турция, където се намираме в момента, е една от най-големите руски диаспори в света. В Истанбул се проведе и най-мащабната олимпиада по руски език, посветена на 200- годишнината от рождението на великия поет Лермонтов. Тази година интересът от страна на турците е неописуем. Ако миналата година участниците бяха само 300 от 8 града, то сега са 1100 от 13 града. Сами си направете извода колко е търсен и нужен руският език. Икономическото сътрудничество между Русия и Турция интензивно ще расте. Както в строежа на електростанции, така и за новия газопровод „Турски поток“. Това ще изисква квалифицирани специалисти по руски език.
В това се състои задачата на „Фонда Руский Мир“ – да разпространява руски език и да подготвя качествени кадри. Напоследък доста събития доведоха до нарастваща русофобия в много страни. В някои държави центровете на Фонда се закриват, другаде пък преподавателите са под натиск. Това е много тъжно и не съответства на духа на сътрудничеството, което Русия би искала да изгради със страните на Европа, независимо от всички възникнали напоследък трудности.
В навечерието на Нова година пожелавам на българите преди всичко много здраве, успехи и, естествено, да спомагаме с делата си за укрепването на руско – българските отношения.