Триумф в Шампионската лига е мечта за много футболисти и в този смисъл Димитър Бербатов не е изключение, пише sportbox.ru в посветен на българския нападател голям материал. Руското издание е озаглавило статията си „Димитър Бербатов. Футбол като изкуство” и в нея проследява блестящата кариера на българина на зеления терен.
Припомня се, че той на два пъти е влизал като резерва в загубени финали за най-престижен клубен трофей – през 2002 г. с “Байер” (Леверкузен) срещу “Реал” (Мадрид) – 1:2 и през 2009 г. с “Манчестър Юнайтед” срещу “Барселона” (0:2). А през 2011 г. сър Алекс Фъргюсън го остави извън групата на “червените дяволи” за финала срещу “Барселона” (1:3) и година по-късно Бербатов напусна “Юнайтед”.
С неговата помощ настоящият му клуб “Монако” неочаквано стигна до осемте най-силни в Европа, изтъква руският сайт и твърди: “34-годишният нападател вярва, че големият му успех все още предстои.”
В материала се припомнят интересни случки от биографията на рекордьора по голове за националния отбор на България: “Кумирите в детството му са Марко ван Бастен и Алън Шиърър (заради него си е лягал с тениска на “Нюкасъл”), в родината си израства с победите на голямото поколение на Христо Стоичков и Емил Костадинов. От баща си Иван – бивш футболист, наследява техниката, а от майка си Маргарита, хандбалистка – чувството за гола.
В “Байер” (Леверкузен) стана незаменим, макар че в началото непостоянният му характер учудваше педантичните германски треньори. Руди Фьолер не проумяваше как един футболист може да оправдае закъснението за тренировка с признанието, че се е успал. Клаус Топмьолер го обяви за талантлив лентяй.
През 2006 г. “Тотнъм” го купи за 11 милиона лири – рискован трансфер, защото източноевропейски звезди като Давор Шукер, Карел Поборски, Андрей Шевченко и Адриан Муту не се адаптираха във Висшата лига. Но за разлика от немския език, английският бе присърце за Бербатов и го е изучавал, гледайки кинотрилогията “Кръстникът”.
Холандският треньор Мартин Йол не пести комплименти за новобранеца и го сравнява с великия си сънародник Йохан Кройф. През 2008 г. Бербатов преминава в “Манчестър Юнайтед” за 30,75 млн. лири, а го искат също “Барселона”, “Челси”, “Манчестър Сити” и “Ливърпул”.
Четирите години на “Олд Трафорд” са най-противоречивият период в кариерата му. От една страна, е визитката му, от друга – неоправданите надежди. Печели два пъти титлата, купата на лигата и суперкупата на Англия, става световен клубен шампион. Изравнява се с идола си Алън Шиърър, като вкарва пет гола в един мач. Реализира попадения шедьоври и заедно с Карлос Тевес поделя голмайсторската корона.
Но не оправдава огромните очаквания на сър Алекс. Той иска да види в него новия Ерик Кантона – не само футболен естет, но и лидер по дух, тартор. А играта на Бербатов зависи от настроението му, след гол дълго може да изпадне в дупка. Упрекват го, че вкарва основно на слаби съперници, а не на преки конкуренти. Но на негова сметка е първият от 1946 г. хеттрик за “Юнайтед” в мрежата на “Ливърпул” и гол срещу “Челси” във финал за купата на лигата. Статистически отбелязва 56 попадения в 149 мача за “Юнайтед”, но в този случай цифрите не казват всичко. Как може с математика да се измери артистът? Художникът Димитър рисува нелошо не само върху листа, но и върху игрището.
“Фулъм” е първата стъпка надолу за Бербатов. Там е голмайстор, а феновете изкупуват фланелката с надпис: “Успокой се и ми подай топката” – този надпис Бербатов показва след едно от попаденията си.
В Монако 34-годишният Бербатов не е толкова рязък и резултатен, но головете му както преди украсяват европейския футбол. Лоран Блан, треньор на конкурента ПСЖ, заяви, че той придава спокойствие и увереност и за Монако е това, което е Ибрахимович за ПСЖ. И безупречни дузпи.