В Нижни Новгород (Горки) е открит паметник на академик Андрей Сахаров, където той е живял в политическо заточение. Монументът е дело на нижегородския скулптор Алексей Щитов и е поставен до музея-квартира на Сахаров. Паметникът е изработен с доброволни пожертвувания. В основата на скулпторната композиция е огромен гранитен двуцветен камък, върху който се извисява бронзовият бюст на учения.
Откриването на паметника е посветено на 25 годишнината от смъртта на академика. На церемонията са присъствали синът и внукът на академика.
Андрей Дмитриевич Сахаров (1921-1989) – съветски физик, станал академик на АН СССР на 32 години. В продължение на 18 години ученият е работил в закрития град Арзамас-16 над създаването на ядрено оръжие.
През 1955 година става един от съавторите на знаменитото “ «Письмо трехсот», в което съветските учени критикуват дейността на академик Т. Д. Лисенко. Примерно по това време Сахаров започва да говори за прекратяване на надпреварата във въоръжаването. Във връзка с това започват сериозни разногласия с Хрушчов.
„През 1953-1968 години моите обществено политически възгледи претърпяха голяма еволюция. В частност, вече през 1953-1962 участието в разработването на термоядрено оръжие, в подготвянето и осъществяването на термоядрени изпитания се съпровождаха с все по-остро осъзнаване на породените от това морални проблеми.“ (А.Д. Сахаров, „Автобиография“) От края на 50-те години Андрей Дмитриевич Сахаров, смятан за баща на съветската водородна бомба, активно говори за прекратяване на изпитанията с ядрено оръжие. Сахаров е един от инициаторите за сключване на Московския договор от 1963 година за забрана на изпитанията в трите среди (в атмосферата, във водата и в космоса). През 1967 година участва в Комитета за защита на Байкал.
През 1966 година, в периода на Брежнев, ученият активно застава против реабилитацията на Сталин. Към края на 60-те години Сахаров вече е един от най-известните съветски правозащитници. През 1970 година по време на един от процесите над дисидентите се запознава с Елена Бонер, която след две години става негова съпруга.
През 1975 година Сахаров получава Нобеловата награда за мир. В съветската преса нараства натискът върху учения, зачестява критиката на неговата политическа дейност. През 1977 година Андрей Дмитриевич настоява за отмяна на смъртното наказание.
През 1979 година се обявява против въвеждането на съветските войски в Афганистан. Всичките тези действия усилват неприязанта на съветското ръководство към Сахаров.
През 1980 година Сахаров със съпругата му са задържани и отправени в Горки. Без съд, без следствие. Президиумът на Върховния Съвет на СССР отнема на учения званието трикратен герой на Социалистическия труд. След това му се отнема званието лауреат на Ленинска и Сталинска премии.
През 1981 година Андрей Дмитриевич започва гладна стачка. Той прави три такива. Ученият е освободен от заточение от Горбачов в началото на перестройката.
Последните години на живота си Сахаров активно се занимава с правозащита дейност. През март 1989 Сахаров е избран за депутат от Академията на науките, ставайки един от лидерите на групата на най-радикално настроените депутати
Сред трудовете на Сахаров са работи по физика на елементарните частици, магнитната хидродинамика, физика на плазмата, управляемия термоядрен синтез, астрофизика.
На14 декември 1989 година Андрей Дмитриевич Сахаров умира в Москва от сърдечен пристъп.
От 1992 година в Нижни Новгород се провежда Международен фестивал на името на Сахаров.
http://vseruss.ru/novosti/rossiya-1/V-Nizhnem-Novgorode-otkryli-pamyatnik-Andreyu-Saharovu-21518
http://tass.ru/obschestvo/1643118
http://www.peoples.ru/science/physics/sakharov/