Автор: Галина Бабич, Руски Дневник.
В навечерието на празника Курбан байрам, на 23 септември, тържествено ще бъде открита Московската съборна джамия. Общата площ на храма се е увеличила почти 20 пъти и сега между стените му ще могат да се молят едновременно до 10 000 вярващи.
Новата сграда на най-известната джамия в страната представлява шестетажен храм с височина на купола 46 м и с височина на минаретата 72 м. В центъра на композицията е разположен позлатен купол, обточен с надписи от Корана.
Образец на изкуството
Известно е, че през 1902 година земята на улица „Виползова“, където днес се извисява Московската съборна джамия, е изкупена от татарски търговци специално с цел построяването на мюсюлмански храм и този храм е издигнат през 1904 година, а през 2004 година се провеждат тържествата по случай неговия 100-годишен юбилей. Тогава се взема решението за необходимата реконструкция, получило подкрепата на президента на РФ Владимир Путин и на така нареченото правителство на Москва.
„Мюфтията, шейх Равил Гайнутдин, отправи обръщение към Владимир Путин, в което се говореше за необходимостта от реконструкция – каза в интервю за „Руски дневник“ първият заместник-председател на Съвета на мюфтиите на Русия Рушан Абясов. – Та нашата джамия даже нямаше стабилен фундамент и не съответстваше на параметрите на един съвременен храм. И президентът ни даде своята политическа благословия“.
Художници и дизайнери от Турция, Мароко, Узбекистан представиха на конкурс своите ескизи на фасадата и интериора и за най-добър от тях бе избран народният художник на Република Татарстан Фиринат Халиков, който оглави работата над архитектурния облик на джамията.
В декоративната украса са използвани мрамор и малахит, основните цветове са злато и тюркоаз. Рисунките по стените са традиционните за татарските джамии, собственоръчно направени от специално поканени майстори от Турция: калиграфите под ръководството на Хюсеин Кутлу изписаха купола, михраба (стенна ниша – бел. ред.) и витражи, създавайки един вид образец на декоративното изкуство. Архитектурни прототипи на главните минарета станаха кулите на московския и на казанския Кремъл.
Общественият отзвук
Дейностите по реконструкцията започнаха през 2005 година, а вече през 2011 старата сграда на джамията беше съборена, което предизвика сериозното недоволство на обществеността и на защитниците на културното наследство на столицата. Движението „Архнадзор“, чиито координатор Рустам Рахматулин излезе с изявление в медиите, нарече събарянето на джамията „акт на варварство, умножено с административен произвол“. Според мнението на Рахматулин постройката е имала уникална историко-културна и мемориална ценност не само за мюсюлманите, но и като цяло за Москва.
Редица организации и ислямски лидери също така осъдиха събарянето на постройката, обвинявайки Съвета на мюфтиите на Русия в незаконност на действията и „унищожение на историческото духовно наследство“. На свой ред в Съвета на мюфтиите нарекоха събарянето на старата постройка необходимост, като се позоваха на нейното частично разрушение и на грижата си за безопасността на вярващите.
Съпредседателят на Съвета на мюфтиите Мукадас Бибарсов поясни в интервю за мюсюлманските сайтове, че „в старата, подложена на реконструкция джамия, не е имало възможност за пълноценното провеждане на намазите, че тя е била тясна и стара“. Според неговите думи джамията като култова постройка в исляма няма сакрално значение: „Джамии са се престроявали и преди, така е било и така ще бъде винаги“.
Трябва да се отбележи, че реконструкцията на джамията също така бе съпровождана с редица гръмки съдебни дела, в хода на които привлечените към проекта архитекти изискваха признаването на авторските си права и изплащането на компенсации за отстраняването им от проекта. Говореше се за нарушаване на строителните норми, а също така и за нецелево използване на даренията за реконструкцията. Част от тези съдебни дела завършиха с извънсъдебни споразумения.
От целия свят
Строителството на новата джамия се финансираше изключително от самите вярващи. От самото начало на реконструкцията мюсюлманите даваха своите пожертвувания, искайки да имат дял в издигането на храма. Като главен благотворител се изяви членът на Съвета на федерацията от Дагестан Сюлейман Керимов, който дари повече от 100 милиона долара и това е основната част от всички разходи по строителството.
„Също така ние получихме като подарък от Турция минбар (издигнато място в джамията за четене на проповедите – бел. ред.) и веднага след това и михраб – каза Рушан Абясов. – Своя дял внесе и Казахстан. Президентът на Палестина Махбуд Абас дари 25 хиляди долара от името на палестинските деца“.
Абясов отбеляза, че сред хората, дали даренията, е имало не само мюсюлмани: „У нас в Русия се е създала уникалната традиция хора от всички конфесии да вземат участие в строителството на религиозните храмове“.
Отвореният въпрос
Новата джамия ще стане една от най-големите в страната, но това няма да реши недостига на мюсюлманските храмове в столицата. На тържествата по случай големите празници, когато според различни оценки на молитва в съборната джамия на Москва идват от 60 до 100 хиляди вярващи, мюсюлманите както и преди ще запълват всички прилежащи към джамията улици и територии.
„При нас само на петъчната молитва ежеседмично се събират от 6 до 10 хиляди мюсюлмани – съгласи се Рушан Абясов. – Така че вече веднага след откриването си новата съборна джамия ще бъде запълнена. Разбира се, проблемът на недостига на джамии в Москва остава, но ние имаме надеждата, че ще разглеждаме този въпрос заедно с правителството на Москва“.
„Радвам се, че в Москва ще се появи голяма съвременна джамия – каза в интервю за „Руски дневник“ 39-годишният мюсюлманин Албир Шарафутдинов. – Но според мен щеше да е по-полезно да се изхарчат тези големи средства не за строителството на една голяма джамия, а за издигането на две-три, макар и не така големи джамии, в други райони на града. Та нали за да стигнеш тук от „спалния“ район на Москва, ти е нужен час и половина“.
Мост между Изтока и Запада
Очаква се, че в тържествената церемония по откриването на новата постройка на Московската съборна джамия да вземат участие лидерите на Турция, Казахстан, Киргизия, Палестина и на други страни. И Владимир Путин ще дойде на събитието. Неговото присъствие е „важен сигнал за арабско-ислямския свят – смята Рушан Абясов. – То е показател за това, че мюсюлманите в Русия са неразривна част от нашата страна и от ислямския свят“.
„Русия днес пристъпва на своеобразен мост между Изтока и Запада, играе важна миротворческа роля и в Близкия Изток – отбеляза Рушан Абясов. – Ние активно развиваме отношения с мюсюлманските страни и се надяваме, че новата джамия ще допринася за развитието и укрепването на тези отношения“.