На среща в Мюнхен миналия четвъртък руският външен министър Сергей Лавров и неговият американски колега Джон Кери постигнаха договореност за прекратяване на огъня в Сирия, което да стане факт от 1 март. По време на продължилата над час съвместна пресконференция държавният секретар Кери заяви, че споразумението ще позволи напредък на два фронта – не само прекратяването на бойните действия, но и в хуманитарното направление. Разширяването на доставките на помощ ще подхване над 100 населени места. Пълното им прилагане ще бъде подсигурено от група на ООН, която ще следи за достъпа на помощта.
Същевременно пред договорката стоят и проблеми. Не е уточнено спрямо кои групировки примирието ще се прилага. САЩ признават за терористични организации „Ислямска държава“ и фронта „Нусра“, но Русия (при това с основания) счита и други, например „Ахрар ал-Шам“, „Джайш ал-Шам“ или „Джайш ал-Ислам“ заради техните връзки и координация с клона на ал-Каида в Сирия – фронта „Нусра“. Друг проблем е, че групи на „Нусра“ са разпръснати на много места из териториите, контролирани от опозицията.
Въпреки това, окуражителен знак е, че това са усилия на международната общност, доколкото редица от страните от т. нар. Международна група за поддръжка на Сирия, в която членуват най-влиятелните глобални и регионални играчи, са включени.
Тази договореност между САЩ и Русия е продължение на по-рано постигнато съгласие. Става дума за приетата от Съвета за сигурност на ООН Резолюция 2254, която определяше рамката и условията на мирните преговори в Женева.
Наблюдателите дават оценки, които най-общо могат да бъдат групирани по следния начин. Първото обяснение е, че отлагането до 1 март ще даде възможност сирийските части и техните съюзници окончателно да затворят обсадата на Алепо (Халеб). Същевременно все повече хора от въоръжената опозиция се предават. Други път бягат към Турция. Според руския специалист Александър Вавилов те се възползват от неголямата бежанска вълна от Сирия към северната съседка, използвайки бежанците като живи щитове. Спечелването на време дава възможност за развиване на успехите на редовните правителствени части и затваряне на границите на юг, изток и север. Руският външен министър беше пределно ясен, че закриването на турско-сирийската граница, през която тече река от оръжие и джихадисти, е условие, за да проработи всяко едно примирие.
Второто обяснение е, че обявяването на примирие блокира възможността за допълнителна чужда военна намеса в конфликта. Най-вече става дума за анонса на Саудитска Арабия, че решението й да изпрати войски в Сирия е окончателно и не подлежи на преразглеждане. Въпреки че мнозина военни специалисти поставят под въпроса тази идея, тя все пак е много обезпокоителна. Основанията за скептицизъм към възможността за нейното изпълнение са следните: неподготвеността на саудитските войници да воюват извън страната си, пътищата за достигане до Сирия, логистиката, неуспехите във войната в Йемен. Най-вероятно става дума за ограничен контингент специални части. Стои обаче въпросът какви биха били последиците за регионалната и глобалната сигурност, ако те убият ирански или руски военен съветник? Без съмнение, тогава отговор ще последва. Допълнителен фактор саудитският демарш да бъде разглеждан по-сериозно са и обявените от Анкара намерения за военна намеса. Турските военни остават скептични по отношение тази идея, но все пак тя се дискутира от някои специалисти като най-крайна мярка.
Създаването на американски форпост в контролирана от кюрдите зона в Северна Сирия, където са разположени сили за специални операции и хеликоптери, както срещите на специалния представител на Барак Обама за борбата с тероризма Брет МакГърк с кюрдски бойци в Кобани и вероятното присъствие на руснаци в тази зона са ясни знаци, че въоръжено нахлуване в нея на други държави не би се приело добре. Това присъствие окончателно слага кръст и на илююзиите за възможни катарски и саудитски тръбопроводи през тази зона, водещи към европейските пазари на енергоресурси, ако Асад загуби властта.
Руският експерт Виталий Наумкин е на мнение, че едновременният ефект от действията на армията на терен и анонсът за прекратяване на огъня ще доведат до подновяване на преговорите между правителството и въоръжените групи, но не и при нереалистичните условия на коалицията, сформирана в Рияд за преговорите в Женева. Например, при провалилите се непреки разговори в швейцарския град опозицията настояваше за оттегляне от властта на Башар Асад. Освен че е максималистко (по-слабата опозиция получава всичко, властта губи много), това искане не беше подкрепено с абсолютно никакви гаранции, че след евентуалното сваляне на правителството терористичните организации ще сложат оръжие и ще се разпуснат. Това не се случи в Либия и страната затъна в кървав хаос.
Бъдещето на Сирия поставя няколко ключови въпроса.
Първият от тях е за структурирането на властта след края на конфликта. Искането за отстраняване на Асад означава, че ако то стане факт, на власт ще дойдат хардлайнерите в редиците на властта в Дамаск. Президентът Асад – лекар, получил образование на Запад – в началото на властта си показа усилия и желание за икономически и политически реформи. Ако той загуби властта си, това ще доведе единствено и само до засилване на позициите на твърдолинейните представители на армията и силите за сигурност. Въпросът обаче не е само персонален, а касае и това дали устройството на Сирия ще се запази включващо и с възможности за всяка етно-конфесионална група в страната (например, до войната съществуваше богата прослойка сунитски бизнесмени и търговци).
Вторият въпрос е за промяната на балансите в целия регион на Близкия изток и Източното Средиземноморие. Редица страни инвестираха много в свалянето на Б. Асад, но оцеляването на сирийската власт ги поставя в съвършено нова ситуация. Засилването на алианса на Сирия с Ирак и Иран кара стратезите в Анкара, Рияд и Тел Авив да задълбочават партньорството си. И трите страни се тревожат от засилването на иранското влияние. Турция може да извлече ползи от експертизата на израелското разузнаване по кюрдския въпрос. Същевременно Анкара участва във водената от Саудитска Арабия т. нар. „ислямска коалиция“ срещу тероризма, Ердоган посети Рияд в края на миналата годиа и беше създаден Съвет за стратегическо сътрудничество между двете страни. Всичко това се развива на фона на отслабването на влиянието на консервативните сунитски монархии върху регионалните дела.
Следващият проблемен кръг е свързан с мястото на сирийската криза в цялостното глобално преструктуриране и промяната на ролята на страни като САЩ, Русия, Китай и Иран, с отношенията във връзка с Украйна и свалянето на санкциите срещу Русия.
Последната ключова тема е кюрдският въпрос е неговото бъдеше във всички страни, в които живеят кюрди – Сирия, Турция, Иран и Ирак. Този въпрос става актуален заради нарасналото самочувствие и стремеж към сецесионизъм на кюрдите в Ирак, Сирия и Турция.
Прекратяването на боевете и преговори между различните сирийски фракции дават надежди за предпазлив оптимизъм за бъдещето на страната, която в изминалите 5 години претърпя щети за над 200 млрд. долара и в която в заради войната в безработица живеят над 50% от населението.
Автор: Мариян Карагьозов
Източник: Поглед Инфо