Едно от най-важните библейски събития за християните е Влизането на Христос в Ерусалим. Според всичките четирима евангелисти, в този ден Исус Христос е влязъл в свещения град яздейки магаре, което символизира пожелание за мир, а юдеите са посрещнали Христос като Спасител и са постилали Неговия път с палмови клонки ( Сюжетът е „адаптиран: и палмата е заменена с върбови клончета). Много художници и поети са посветили на светлия сюжет своите произведения.
В изпълнение на пророчествата от Стария завет Христос влиза в Йерусалим по този тържествен начин, но не като земен цар или победител във война. Но като Цар, чието царство не е от този свят, като победител над греха и смъртта. Вратата, през която се казва, че е влязъл Исус, съществува и днес. Само че от векове тя е зазидана.
Картина на Вячеслав Шварц «Вербное воскресение в Москве при царе Алексее Михайловиче. Шествие патриарха на осляти» (1865)
Древните юдеи са имали обичай: влизането в града на магаре е било символ на мир, а язденето на кон – на война. Жителите на Ерусалим като правило, приветствали владетеля с палмови клончета. Тези традиции са намерили отражение в живописта на Шварц: неговият Патриарх язди магаре, покрито с бял чул, а участниците в шествието носят палмови клончета.
Вячеслав Шварц. «Вербное воскресение в Москве при царе Алексее Михайловиче. Шествие патриарха на осляти». 1865 год.
Картина на Михаил Нестеров «Вход Господень в Иерусалим»
Михаил Нестеров като православен художник също се обръща към библейския сюжет: неговите юдеи приветстват Спасителя, разстилайки под краката на Неговото магаре своите дрехи и „посипвайки“ пътя със зелени клончета.
Михаил Нестеров. «Вход Господень в Иерусалим».
Джотто. Капелла Скровеньи, фреска. Фото: Commons.wikimedia.org
Картина на Константин Савицкий «Инок» („Монах) (1897)
Сериозен и замислен свещеник, седнал до прозореца, е главният герой на платното на художника. Върбовите клончета във вазата символизират свещения празник.
Константин Савицкий. «Инок». 1897год.
Картина на Борис Кустодиев «Вербный торг у Спасских ворот на Красной площади в Москве» (1917)
За живописеца Цветница е не само църковен празник, но и народно веселие: на неговото платно нагоре излита ято птици и стотици балони, а празнично облечените хора купуват клончета върба и лакомства за празника ( в този ден вярващите си позволяват малко неспазване на постите – например хайвер).
http://www.aif.ru/lent_easter/leclassic/1148492