През последните години някак случайно, измежду редовете, отново изплува старата болшевишка митология на пораженчеството.
Спомням си, че Ленин искал поражение за руското правителство в световната война. Впрочем, не за Отечеството, а именно за правителството – предполагало се, че след като вземат властта, работниците и селяните бързо ще си отвоюват всичко обратно. Тази объркана фразеология подронвала бойния дух на армията, довела до Бресткия мир и огромни териториални и морални щети. Този път без изход с нещо допада на идеолозите на родния псевдолиберализъм. Те обявяват победата във Великата Отечествена война за напразна. Толкова загинали, толкова невероятни усилия, такива колосални разрушения. Защо било нужно това?
Така или иначе победата не довела до нищо добро, само укрепила сталинския режим. А мустакатият грузинец, естествено, се престарал и по случай войната изпозатворил и изтребил още няколко милиона невинни.
Ако народът плаща такава цена за победата, а излиза, че тя е ненужна, тогава се обезсмисля не само победата, но и цялата бъдеща история на народа.
Какво ще стане, ако след съветската власт вземем, че изхвърлим на боклука съветската интерпретация на Великата война?
Да поразсъждаваме.
Първо, природата не търпи празно пространство. Ако това се случи, няма да има какво да противопоставим на формиращия се пред очите ни мит за другите агресори и другите победители в тази война.
Второ, мисля, че нищо хубаво не трябва да се отхвърля. И щом съветският мит за войната е остарял, трябва да се измие, почисти, полира, изпълни с ново съдържание, реална структура, точни числа. Да се осъвремени като цяло. Имаме страшна необходимост от позитивна митология.
Спряха да ни разказват приказки за това, как съветският народ се сплотявал в единен порив около родната комунистическа партия. И се започна… Звярът Сталин най-напред избил гениалните си маршали, после се нахвърлил хищнически върху беззащитна Полша, Прибалтика, а след това върху Германия. Натрупал невъобразимо количество оръжие и връхлетял. Странно е наистина как нито един участник във войната не е забелязал абсолютното преимущество на Червената Армия през 1941г. по отношение на цялостното въоръжение. Нито съветските ветерани, нито немските генерали, написали мемоари.
Източник: Война. Митовете на СССР 1939 – 1945, автор Владимир Медински.