В Източна Европа се наблюдава засилен интерес към изучаване на руски език. Възстановяват се позициите, позагубени през 90-те години на миналия век. Това сподели в интервю за Дарик изпълнителният директор на фондация „Русский мир“ Владимир Вячеславович Кочин.
„С разпадането на т.нар. социалистическа система почувствахме негативно отношение към Русия и руския език. Това беше някаква пяна, която се оттегли“, отбеляза Кочин.
„Сега интересът към руския език въобще не се основава на някаква идеология, а се базира на това, че Русия е много голяма страна, с голяма история, която заема много значимо място в световната икономика. И младежите искат да знаят руски, за да построят успешно своята кариера“, добави Владимир Вячеславович.
Той припомни, че руският е един от официалните езици за ООН. А в много страни по света гимназистите и студентите избират да го изучават като втори чужд. В това отношение руският се конкурира с английския, испанския и немския.
Голям е интересът към изучаване на руски език в Латинска Америка и Китай. Най-многолюдната държава е и страната с най-голям брой изучаващи езика на Пушкин. В Западна Европа също се наблюдава прогрес, като предстои разкриване на нови руски центрове в Италия, Испания, Португалия, Швейцария и Австрия.
Към днешна дата фондация „Русский мир“(Руски свят) има около 100 центъра и 150 кабинета за изучаване на руски, разпръснати в 85 държави. С изключениe на Австралия, кабинети има на всички континенти. През тази и следващата година предстои разкриването на нови 50.
Шефът на фондация „Русский мир“ е във Варна заради започналата вчера традиционна Международна лятна квалификационна школа във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Форумът се провежда за шеста поредна година. Изданието му тази година е посветено на съвременните педагогически технологии в обучението по руски език като чужд. Школата, както и създаденият преди 5 години Руски център в университета се подкрепят от фондация „Русский мир“.
„За да се конкурираме успешно, трябва да се базираме на съвременните образователни технологии. Младежите има много прагматичен подход. И не е възможно да обучаваме по руски така, както го правехме преди 20 години“, посочи шефът на руската образователна фондация.
Във Варна студентите не са ограничени и могат да четат онлайн всички руски вестници, в това число и антиправителствените и жълтите издания, изтъкна Владимир Кочин.
21-и век дава много възможности да се слуша руска реч. Това вече може да става с програми по радиото или в колата. От това изучаването на езика не става по-леко, тъй като езикът винаги изисква сериозен подход към изучаването му. Главното е да имаш желание, смята Кочин.
Шефът на фондация „Русский мир“ разкри, че във Варна е останал впечатлен от възможността на всички места, които е посетил, да получи информация на руски език. За надписите на руски по табелите не скри, че е забелязал грешки, но, по думите му, важно е желанието.
„Когато някъде ми предлагат да минем на английски или на немски, аз винаги им казвам: дайте да си говорим на български. Така по-лесно ще се разберем един друг. Всеки език представлява душата на своя народ, неговата култура. Няма велики или по-малко велики езици. Всеки език е достояние на световната култура и трябва да се отнасяме грижливо към него“, каза Владимир Кочин.
За първи път той е посетил България преди 25 години. „Сега е съвсем различно. Варна стана много по-хубава и чиста, има много зеленина, много цивилизовано е всичко“.
Кочин, който се оказа почитател на българското бяло сирене, призна, че ограниченият от страна на Русия внос на храни от Европейския съюз ще се отрази в известна степен на руснаците. Той обаче сподели задоволство, че ограничителната мярка не засяга българските вина.
Спънките около прокарване на „Южен поток“ през България Владимир Кочин определи като „временни сложности“. Според него газопроводът ще бъде построен и ще изпълни своята цел да гарантира доставка на природен газ за България и Южна Европа. „Убеден съм, че всичко ще е наред. Ще бъде като в морето – има приливи и отливи. И аз мисля, че ще има прилив в нашите отношения“.
„Няма такива политически събития, които биха могли да променят чувството на взаимна симпатия, каквато има между нашите два народа. Тези чувства са проверени през вековете и не мисля, че са подвластни на времето. Защото политическата конюнктура се променя, но отношенията между народите остават, завърши Кочин.
Източник: http://dariknews.bg/