Как анонимни чиновници от МОН откраднаха българската самоличност
Православието изчезна от учебната програма за VІ клас! Ах, каква нелепа грешка, казах си!
Тц! Не е грешка.
Вместо „православие“ – „християнска религия“. Вместо „покръстване“ – „християнизация“. Въобще – изобщо. В предишната програма пишеше „православен свят“. Сега православният свят и православната цивилизация са натирени, където им е мястото – на майната си. И само възпалени националисти твърдят, че Православието ни било спасило през блажения 5-вековен рахатлък. Не се шегувам. Една покойна българска историчка (и писателка) ни осветли, че „за българите тия 500 години били време на голям рахатлък“, и запя в хорчето, което апелираше да бъдем толерантни и да турим паметник на Сюлейман паша в подножието на Шипка. За благодарност. Не се шегувам.
Няма го Православието, но пък от шестокласника се изисква: да „описва разпространението и утвърждаването на християнството и исляма“; да „познава основни елементи на християнството и исляма“; да „посочва ценности, общи за християнството и исляма“.
Така тихомълком, по терлици, някакви анонимни писачи на учебни програми („има тука едни пари“) ревизираха Конституцията, според която „традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание“, а Българската православна църква се ползва със специален статут. Анонимните писачи изхвърлиха Православието за велика радост на други писачи, неанонимни, които 25 години ни обясняват преизобилно, че Православието е „мрачен, нереформиран, изостанал, вехт, средновековен, тоталитарен, схизматичен, кървав пустинен култ към смъртта и страданието, източник на омраза, жестокост, сталинизъм и безмозъчно русофилство“.
Това не е грешка.
Война е.
И тази война не е спряла.
2.
И сто министри на образованието (и на к`вото и да е) да отгърмят, все тая. Работата не е само в министрите, а във философията. Четвърт век – безмозъчно, самоубийствено, покорно, без никакво чувство за самосъхранение и самоуважение, старателно и всеотдайно – политическите мегленки следват тази „философия“. Една унищожителна доктрина, зле прикрита под мантията на митичните евроатлантически ценности, мантри, заклинания и прочее празнословия. Изпод тая мантия издайнически надничат рогата, копитата и опашката на чужди, алчни интереси. В сравнение с тях Мефисто е рицар най-благороден.
Тази доктрина се побира в едно изречение:
Раздържавяване на държавата и разбългаряване на българите.
Толкоз. За да бъдем приведени във вид, удобен за натикване в сутерена на „общия европейски дом“.
Раздържавяването приключи успешно. За радост на брюкселския зеленчук и неговите задокеански ментори.
Казаха, че не ни трябва индустрия, ни ядрена енергетика (щото, според инструкциите, затрихме индустрията), ни селско стопанство, ни армия (щото НАТО ще ни пази, пък „ако има опасност, Турция ще ни предупреди“), ни разузнаване (щото сме обкръжени от братя по оръжие), ни „Южен поток“ (щото е руски, ерго – антиевроатлантически, ерго – ние трябва по спешност да се диверсифицираме и дерусифицираме).
И главно:
Казаха (императивно!), че трябва да си диверсифицираме и дерусифицираме не само АЕЦ-ите и потоците, но преди всичко историята. И настана истерично прочистване и преформатиране на българската душа, памет, същност, самоличност и генетичен код. Прочистването започна с войната срещу Православието и кирилицата.
3.
„След падането на комунизма на Изток единственият наш враг остана Православието“, постанови Бжежински през 1989 г.
Вдъхновени от това пътеводно послание, предводителите на О Бозе почившия СДС инспирираха, вдъхновиха, покровителстваха, финансираха и ръководеха разкола срещу Светата ни Българска православна църква.
Войната започна на 25.05.1992 г., когато един правителствен чиновник „уволни“ патриарх Максим, както днес анонимни чиновници „уволняват“ Православието.
Боголюбиви биячи, въоръжени с бухалки и боксове, подкрепяни от полиция и спецчасти по заповед на главния прокурор Татарчев, щурмуваха и окупираха Синодалната палата и две години вилняха там; щурмуваха и превзеха 93 църкви, 8 манастира и 5 митрополитски дома; щурмуваха и не превзеха Светата Софийска Митрополия; влачеха и биеха български архиереи; уволняваха, анатемосваха и отлъчваха дядо Максим, разкъсаха патриаршеското було, блокираха банковите сметки на БПЦ, откраднаха печата на БПЦ, присвоиха си нейната самоличност, закичиха се с нейния авторитет. Не от любов към Бога, а ради най-грозни политически цели, кристална алчност и чужди интереси.
Филип Димитров (имаше такъв премиер) твърдеше, че „единната църква не е ценност за държавата“ и обяви разколниците за избавители на БПЦ от „руското имперско православие“. Петър Стоянов (имаше такъв президент) се закле пред един лъжепатриарх, и го нацелува, и забрани на БНТ да излъчи пряко Великденската литургия от патриаршеската катедрала. ВАС „намери“ някаква друга БПЦ, а Българският хелзинкски комитет искаше да има „десетина синода“, ей тъй, за разкош. Гаче ли Църквата е партия, а Патриархът – партиен лидер, които могат да бъдат обзаведени с отровни двойници.
И когато най-сетне бидоха позорно изхвърлени, разколниците тръгнаха да съдят държавата в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. И поискаха държавата да им „върне“ заграбените от тях църкви и манастири; и списъче на своя грабеж бяха приложили, и бакалски сметки за „стойността“ в пари (!) на Роженския манастир и ротондата „Св. Георги“, на „Св. София“ и „Св. Петка Самарджийска“, на „Св. Георги Победоносец“ в Пловдив и „Св. Троица“ в Банско… С „30% отстъпка поради овехтяване“! И още поискаха държавата да им плати 700 млн. евро (1 млрд. и 400 млн. лева!) – като компенсация за „понесените материални щети“ и „претърпените морални страдания“. „Понесени“ и „претърпени“ от тях! Не от Светата ни Църква, не от православния български народ, не от държавата! От тях! Морални терзания мъчат крадеца, когато му отнемат откраднатото, ограбен се чувства. Все пак „усилие“ е положил, „потрудил“ се е. То си е напрежение – да атакуваш, да превземеш, да завладееш, да окупираш, да оплячкосаш, да позориш, да унижиш.
Разколниците искаха ЕСПЧ да бъде техният инструмент. И наистина – първоначалното решение на съда беше изцяло „евроатлантическо“ – в услуга на разкола. Благодарение на Симеон Втори, Станишев и Първанов, на патриарх Максим, Св. Синод и шепа упорити юристи и журналисти, окончателното решение на ЕСПЧ от 2010 г. преряза разколниците през алчното око.
18 години Светата ни църква беше разпъвана от злонамерени чиновници, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици, които не зачитаха ни канон, ни закон, ни памет. За тях БПЦ е заплаха, нейната святост – препятствие, нейната роля за опазването на държавата и нацията – достатъчен мотив, за да я разтерзават. За да запустее Светото Православие, разделено против себе си. За да погине българската държава, лишена от своето основно градиво, от своята закрила и упование, от своите светци, апостоли и първоучители. И да стане лесна плячка за всеки, който възжелае да я владее.
Затова ви върнах в историята. Защото войната срещу Православието не е свършила.
4.
„След падането на комунизма на Изток единственият наш враг остана Православието“, постанови Бжежински през 1989 г.
„Православието е главната заплаха за западната цивилизация, заплаха, по-страшна от исляма“, постановява днес шведският външен министър Карл Билд. И защо? Защото „Путин демонстрира привързаност не към световните, а към православните ценности“. Ерго – има някакви неправилни, зловредни, антиевропейски, антицивилизационни православни ценности, които ние, православните българи (о, ужас!) изповядваме. И има едни правилни „световни ценности“, зад които клечат интересите на глобалния капитал и великият американски възмут от въздигането на Русия.
„Европейската цивилизация свършва там, където започват православните църкви“, проповядваше бившият шеф на Европейския съвет Херман ван Ромпой. За радост на брюкселските невежества, които са убедени, че там, където свършват католическите катедрали, започва една дива, тъмна, варварска, православна, кирилска и най-паче – русофилска пустош.
(В дневника си Богдан Филов разказва как през 1941 г., в Залцбург, Хайнрих Химлер, шефът на SS, главният палач на Райха, рекъл поучително на цар Борис ІІІ, че „трябва да сменим нашата славянска азбука, за да намалим руското влияние“. А Царят, хладнокръвно и на перфектен немски, обяснил на кретена Химлер, че нямаме нищо за сменяне, понеже ние сме я дали тази азбука на руснаците, а не те на нас, и че азбуката е „закрепила нашето народно самосъзнание“…
Като гледам – от 1941-ва насам компанията е все тъй „цивилизована“: Химлер, Бжежински, Билд, Ромпой. Но това не е пълният списък.)
Ебола, Русия, ИДИЛ – така Обама градира заплахите за световния мир.
Путин, „халифът“ на ИДИЛ, президентът на Иран и Ким Чен Ун – така оня ден пред bTV Джеймс Улси, бивш шеф на ЦРУ, очерта зловещия образ на „съвременния Дарт Вейдър“.
5.
Кой е Дарт Вейдър – ясно. Путин. Другите са за камуфлаж. От кумово безсрамие. Но как изглеждат „световните ценности“ и техните самоотвержени рицари?
Ей така:
Сакралната фраза на Бжежински от 1989-а има пред-история и след-история.
10 години по-рано, през 1979 г. в Афганистан, същият Бжежински изобрети „Ал Кайда“ по формулата „няколко разбунени ислямисти“, възложи им историческата мисия – „падането на Съветската империя и освобождението на Централна Европа“, позира дружески с Осама бин Ладен и дръпна прочувствена реч пред „разбунените ислямисти“: „Ние знаем вашата дълбока вяра и ние сме уверени, че вие ще победите. Тази земя на север (СССР) е ваша земя и вие ще я завоювате! Аллах акбар!“
10 години по-късно, през 1999 г., НАТО започна бомбардировките срещу Белград. С циничен надпис върху ракетите с обеднен уран „Честит православен Великден!“ Храбрите атлантици надовлякоха от Афганистан в Косово една накървавена сган „разбунени ислямисти“, които заедно с НАТО и АОК оскверниха, сринаха и опожариха 530 православни църкви и манастири, повечето строени и зографисани от средновековни български майстори. После в Прищина щръкна кичозен паметник на Бил Клинтън, най-луксозният магазин за дамска мода се нарича „Хилъри“, най-големият булевард – „Джордж Буш-младши“. И насадиха в сърцето на Европа една измислена и никога не съществувала ислямска държава – Косово.
А Джон Маккейн, Ястреба, преди да кацне на Майдана и да позира пред портрета на Бандера с неонацистите Тягнибок и Яценюк, прехвърча до Сирия – на чаепитие с Абу Бакр ал Багдади, „халифът“ на ИДИЛ, предводителят на главорезите, които покрусиха света, но – очевидно – изповядват правилните „световни ценности“.
(Като казах Бандера, та се сетих. Анте Павелич, „Касапина на Балканите“, фюрер на Усташите, създава през април 1941 г. нацистката Nezavisna Drjava Hrvatska. И първата му работа е да забрани кирилицата и Православието; да закичи евреите с буквата „J“ ( „Jidov“, „Жид“), а сърбите – с буквата „P“ („Pravoslavni“, „Православен“), да ги натика по концлагерите (70 на брой!), и над милион от тях да избие, воден от своята касапска доктрина: „Една част от православните ще унищожим, друга ще изселим, останалите ще превърнем в католици и хървати. Така те ще изчезнат безследно и от тях ще остане само лош спомен“.
После „първият демократичен президент“ Туджман върна усташката символика, реабилитира нацистките престъпници, портретите на Павелич изгряха по улици и площади, неговите духовни наследници оскверниха гробовете и паметниците на загиналите антифашисти. Усташите, бандеровците се вписва хармонично в „световните ценности“.)
Сред най-ярките защитници на „световните ценности“ са Pussy Riot, тез боркини за свобода, демокрация и порно, вдъхновили „цивилизования Запад“ със своите гениални творби „Мочи Путина перед обедом“ и „Пиздец сексистам ебаным путинистам!“, и особено – с изпълнението на „Срань, срань, срань Господня!“ в храма „Христос Спасител“. Заради този подвиг „цивилизованият Запад“ ги прогласи за „носители на ново политическо съзнание“, „класика в дисидентството“ и „единосъщна антипутинистка Света троица“. А гадните путинисти бяха изобличени, че „строят църкви, вместо да ги взривяват“ (!) и така (!) „водят жестока битка против християнството“, и „грубо посягат на нашите духовни устои и корени“, което е „доказателство за коварството на комунистите“… Не се шегувам, цитирам „Frankfurter Rundschau“, „The Guardian“, „Forbs“, „Le Monde“, „Sueddeutsche Zeitung“, „L`Exptess“, Deutsche Welle, BBC, CNN…
Ами това са те, пазителите на „световните ценности“ – неонацистите, ислямистите и милинките пусинца… Едните горят живи хора, другите режат глави, техните американски ментори разпарчетосват света, а пуситата…
А бе, Pax Americana!
6.
Русия. Това е врагът.
Страшното зло. Чудовището. Православно, варварско, антиевроатлантическо, антицивилизационно, анти-каквото-ви-хрумне. Затова е войната срещу Православието. Защото България и Русия имат общ цивилизационен код – Православието и Кирилицата. И този код трябва да бъде разбит.
Затова чужди емисари 25 години ни назидават, че „цивилизованият Запад“ бил имал предразсъдъци и предубеждения относно Православието и Кирилицата като към „нещо чуждо, нещо руско, неразривно свързано с представите за соцлагера, руския комунизъм и източния жизнен стандарт“, „нещо като граница, която разделя Европа на цивилизована и варварска“; че „православието е боклук, а православните славяни са духовно нищи роби“; и че ние, „духовно нищите роби“, трябва да бъдем толерантни, и да разбираме, и да съчувстваме, и да се съобразяваме с предразсъдъците и предубежденията на миличкия „цивилизован Запад“, и да му влизаме в положението, и да не внасяме дисонанс в този предразсъдъчен уют…
И най-добре е да вземем да се отречем от Православието, от душата си, от своята памет, същност, смисъл, цивилизация, ген, код и самоличност; да се дерусифицираме, декирилизираме и диверсифицираме; за да станем достойни за „световните ценности“, белким ни преместят от сутерена на „общия европейски дом“ в слугинската стая. И да не съдим анонимните чиновници от МОН, нито политическите мегленки, а да им целуваме патъците.
За да изпълним докрай, без остатък и без жал, повелята на великоценностната доктрина:
Раздържавяване на държавата и разбългаряване на българите.
Автор: Велислава Дърева, в. „Дума“