Няма в историята на Русия по-уникален човек от Василий Иванович Чапаев. Той загива на 32 годи, но посмъртната му слава преминава всички мислими и немислими граници.
Сред реалните исторически личности на миналото не може да се открие друг такъв, който би станал неразделна част от руския фолклор…
Когато на 28 януари 1887 година в село Будайка, Казанска губерния, в семейството на руския селянин Иван Чапаев се ражда шестото дете, нито майката, нито бащата не са могли да предположат за славата, която очаква техния син.
За никаква военна кариера Вася Чапаев не мечтал – в бедната Будайка имало проблем с ежедневното оцеляване…
Бедността принудила семейство Чапаеви да потърсят по-добър живот в Самарска губерния, в село Балаково, където живял братовчед на бащата. Той бил надзирател на енорийското училище. Момчето започнало да учи там, с надеждата, че ще стане свещеник…
Василий попада на фронта през януари 1915 година. Първата Световна война той завършва с чин фелдфебел и е награден с войнишки Георгиевски кръстове трета степен и Георгиевски медал.
През есента на 1917 година смелият войник Чапаев се присъединява към болшевиките и неочаквано се изявил като блестящ организатор. В Николаевски район, Саратовска губерния той създава 14 отряда на Червената гвардия, които взели участие в похода на войската на генерал Каледин. На базата на тези отряди, през май 1918 година била създадена Пугачевската бригада, под командването на Чапаев…
Славата и популярността на младия командир растели зашеметяващо. През септември 1918 година Чапаев възглавил 2-а Николаевска дивизия, която всявала страх у противника. Командването решава да го изпрати от фронта на обучение в академията на Генералния щаб…
Чапаев не останал дълго в Академията и отново се отправил на фронта. През лятото на 1919 година той оглавява станалата бързо легендарна 25-та стрелкова дивизия, в състава на която провежда блестящи операции против войските на Колчак. На 9 юни 1919 година чапаевци освобождават Уфа, на 11 юли – Уралск.
През лятото на 1919 г. командирът на дивизия (комдив) – Чапаев успял да удиви кадровите бели генерали със своя талант на пълководец. И съратниците и враговете виждали в него блестящ самороден военен. Но да се развие истински, Чапаев не успява.
Трагедията, която наричат единствена военна грешка на Чапаев, станала на 5 септември 1919 година. Дивизията на Чапаев настъпвала стремително, откъсвайки се от тиловете. Части от дивизията спрели за почивка, а щабът се установил край селището Лбищенск
На 5 септември белите, наброяващи 2000 пехотинци, под командването на генерал Бородин, внезапно атакували щаба на 25-та дивизия. Основните сили на Чапаев се намирали на разстояние 40 км. от Лбищенск и не могли да помогнат…
Съществували противоречиви сведения относно обстоятелствата за гибелта на Чапаев. Съгласно версията на комисаря на 25-та дивизия Дмитрии Фурманов, изложена в неговата книга «Чапаев» – раненият командир се е удавил при опита си да преплува река Урал…
През 1962 година дъщерята на Чапаев получила писмо от Унгария , в което двама ветерани-чапаевци, унгарци по националност, лично присъствали на последните минути от живота на командира, разказали какво се е случило в действителност.
По време на боя с белите, Чапаев е бил ранен в главата и корема. Четирима красноармейци, направили сал от дъски и успели да го пренесат на другия бряг на река Урал. Но Чапаев умира от раните си по време на преминаването през реката.
Красноармейците, опасявайки се от издевателства над тялото, го погребали в крайбрежния пясък…
През 60-те години дъщерята на Чапаев се опитала да открие гроба на своя баща, но се оказало невъзможно – р. Урал променила коритото си и последното място на червения герой останало на дъното на реката…
Андрей Сидорчик
http://www.aif.ru/society/history/40766