По време на Екатерина Велика главно учреждение, занимавало се с външно разузнаване, беше Колегията на външните работи на Русия. Тя бе оглавявана от един от най-образованите и умни държавни дейци по онова време – граф Никита Панин.
С външнополитическо разузнаване се занимаваха посланиците на Руската империя. Посланиците даваха подкупи на видни политически дейци в чужбина, рушвети, занимаваха се с компрометиране на враждебни за Русия държавни дейци, като в отделни случаи всичко свършваше дори с тяхното физическо ликвидиране. Граф Панин учеше на следното своите сътрудници:
– Сътрудникът на Чуждестранната колегия трябва да умее да вербува открити привърженици и тайни информатори, да дава рушвети на официални лица и второстепенни чиновници, да пише лаконично и ясно шифрираните си доноси в родината не в предварително установена форма, а изхождайки от съображенията за целесъобразност.
През 1779 година Екатерина Велика създава секретна пощенска Служба, наречена „Тайна канцелария на кабинета”, подчинена на Колегията на външните работи и черпела важни сведения от преглед на кореспонденцията на чуждестранните дипломати. Наричаха я още „Черният кабинет”. Ръководител на службата беше Степан Шешковски. осъществявал разследване по делата на известни лица и създал цяла система за разпит с „пристрастие”, за която се носеха ужасни слухове. Казваха, че дори на придворните дами за разпространяване на клюки им се падало с камшик от Шешковски.
Екатерина ползвала европейската поща само, когато искала съдържанието на нейните послания да станат известни на трети лица. Защото същите „черни кабинети” за преглед на кореспонденцията, както в Москва, имало в във Виена или Берлин. И руската царица ги използвала като междинни точки за дезинформиране или пропаганда на руската политика.
На преглед е била подлагана и кореспонденцията на „вътрешните” противници на царския режим. През 1790-1792 година бе преглеждана кореспонденцията на кръжока на московските масони Алексей Кутузов, Иван Лопухин, княз Николай Трубецкой и техния идеен глава, изтъкнатия руски мислител и журналист Николай Новиков. От всяко писмо се правели две копия. Едното се изпращало на княз Алексей Прозоровски, генерал-губернатор на Москва, а другото – в Санкт Петербург на граф Александър Безбородко, главния директор на пощите. Най-интересните писма се изпращали на императрицата.
Делото на московските масони завършило с обиски, с интерниране на някои от тях и хвърляне в затвора на Шлиселбургската крепост на Николай Новиков. Така „черните кабинети” на Екатерина Велика станаха причина на първите преследвания на руските масони.