Автор: Юри Михалков*.
След огнената трагедия в букурещката дискотека „Колектив“ с 32-ма загинали редно е българското правителство и местните власти незабавно да започнат масови и безкомпромисни проверки на родните ни заведения – клубове, дискотеки, ресторанти, барове, казина и прочие. И не защото България и Румъния са две съседки, разделени само от една река. Нито пък защото в ЕС ни имат за близнаци, макар и проблемни. А защото причините за пожара в нощния клуб са заложени и на наша почва, в нашите заведения.
Какво установи румънското следствие за драмата в нощта срещу събота? Първо, огънят в румънската дискотека лумнал от фойерверки, какво тя не е имала право да използва – шоутата с пиротехника са й били забранени, защото тя не отговаряла на изискванията за сигурност. Второ, помещението с площ от 450 квадратни метра е предвидено за 80 души, но в нощта на трагедията в него са били пуснати цели 500 души. Трето, клубът е бил оборудван с леснозапалими материали – от икономии. Като цяло дискотеката изобщо не отговаряла на нормите за безопасност, предвиждани за развлекателни заведения.
Румънският президент Клаус Йоханис даде едно обяснение, което е вярно, но отчасти: „Тази трагедия се случи, защото всичко е направено на случаен принцип. Правилата за безопасност не са спазени. Пренебрегването на правилата доведе до този ужасен инцидент“. У нас също много неща се правят на случаен принцип и с неспазване на правила. Нехаем за непочистените микроязовири, речни корита или канализация, през пръсти ремонтираме асансьори, безхаберно отливаме плочи на сгради, безотговорно храним бездомни кучета и куп други примери – резултатът е погубен или осакатен човешки живот.
Всъщност истинското обяснение за трагедията в Букурещ опира до парите. Именно заради тях тримата собственици на клуба са използвали забранената за заведението им пиротехника. За да прикоткат повече посетители, те привидно са проявили предприемчивост, но всъщност са пуснали алчността убиец в заведението си. Разликата между истинската предприемчивост и бизнес престъпността е именно спазването (или не) на правилата, включително противопожарните.
Пак заради повече печалби са пуснали 6 пъти повече посетители. Заради по-големите приходи те са пестили и от трудно запалимите материали за заведението – пестили са всъщност от човешкия живот, както се оказа в нощта срещу събота. Няма основания да смятаме, че същата схема не работи и при нас. В името на печалбата българската пазарна икономика е готова да поставя, а и направо поставя в опасност човешкия живот. Дали родни заведения не използват пиротехника, без да имат право? Дали са ги обзавели с противопожарен дизайн? Дали изобщо спазват всички изисквания за сигурност? И кой ли от местните власти има е разрешил да въртят бизнеса, ако той физически застрашава клиентите? Ако тръгнат, проверките най-вероятно ще установят нарушения сигурно във всяко второ заведение.
След трагедията Клаус Йоханис заяви: „Властите трябва да се поучат от тази история”. Това обаче важи колкото за властите отвъд, толкова и за отсам Дунава. Просто е належащо властите ни да предприемат офанзива, но не срещу външна опасност, а срещу печалбарската заплаха на родни екземпляри. И тази офанзива следва да бъде безмилостна – не само тежки глоби, но и да се затварят заведения, които не са покрили съответните противопожарни и други норми за безопасност. Офанзивата обаче не трябва да бъде избирателна и да подминава заведението на „нашия човек“. Уместно би било също проверките да се правят не само от хора на контролните органи, а и от по-пъстър състав. За да няма подозрения в подкупване на проверяващите от страна на печалбарството. А накрая властта следва да отчете какво е проверила, какви нередности е установила и какви мерки са взети.
Властите ни са длъжни да направят това, за да сме сигурни, че няма да ни споходи букурещката трагедия. И за да не кършим ръце защо не сме предпазили жертвите с предохранителни мерки. Известно е, че подобни инциденти почти не се случват в една Германия, или в скандинавските държави, или в Швейцария. Те също са пазарни икономики и там също се гонят печалби. И всички знаем защо е така. Да, отчасти, защото не преживяват историческия земетръс на България, Румъния и другите бивши соц държави с болезнената смяна на ценности, траектория на развитие, правила и норми. Но и също, защото разбират обществената важност и полза да спазват изисквания и правила, включително и противопожарните – пък дори и да са за сметка на печалбите. Защото в тези страни има контрол и мерки, също за сметка на печалбите. Ами, да бъдем като тях и да установим предварително кое българско заведение е като румънският „Колектив“.
Заради инцидента общественото недоволство в Румъния вече помете премиера Виктор Понта и кабинета му. Правителството ни трябва да открие къде е българският „Колектив“ и заради инстинкта за самосъхранение. Не е задължително да си му фен, за да стигнеш до такова заключение.
*Юри Михалков, ръководител на Международния отдел в Агенция БГНЕС