Владимир Познер е един от най-популярните руски телевизионни журналисти. Както творческият, така и житейският му път са изключително интересни. Роден е през 1934 г. в Париж. Баща му Владимир Познер е напуснал Съветска Русия през 1922 г., а майка му е французойката Жералдин Лютен. След началото на Втората световна война семейството емигрира в САЩ, където татко Познер става сътрудник на съветското разузнаване. Преместват се да живеят за постоянно в Съветския съюз през 1952 г., когато в Америка се разгаря маккартизмът. Владимир Познер започва журналистическата си кариера през 1961 г. в Агенцията по печата „Новости“. През 1970 г. започва телевизионната му кариера. Голямата слава идва при него по време на „перестройката“, когато е водещ от съветска страна на прословутите телевизионни мостове с Америка. В момента води авторско предаване по Първи канал.
Предлагаме ви интервюто, което направи с него Lenta.ru
Живеете в Русия вече 60 години. Стана ли тя ваша родина?
Не. Не може една държава да ти стане родина, когато си пристигнал в нея вече като възрастен човек. Бях на 19 години, не знаех руски. Ако бях дошъл като малък, тогава да.
Къде е тогава родината ви?
Най-вероятно между Париж и Ню Йорк. Във Франция се чувствам прекрасно. А Ню Йорк е градът, в който израснах и се формирах като личност. Понякога завиждам на хората, които никога не се съмняват кои са и къде е родината им. Но ето, при мен се получи по друг начин.
Какво имате в Русия освен работата в телевизията и ресторантския бизнес?
Е, аз не съм бизнесмен. С брат ми открихме ресторант „Жералдин“ в чест на майка ни и всъщност той се занимава с това. Аз се занимавам изключително с журналистика и само това ме крепи. Също и семейството. Съпругата ми е московчанка и тази страна е нейната страна. Но ако не можех да работя повече, вероятно щях да си тръгна. Не по политически причини или в знак на протест – просто в Париж се чувствам по-комфортно. Става дума за милион дреболии – как ходят хората, как разговарят, как се усмихват. Става дума за атмосферата. Мога да се възхищавам на разни неща в Русия, но разбирам – това не е част от мен. Руските народни песни са много красиви, но по-близки са ми американските, защото съм израснал с тях.
С такава топлота говорите за Париж, но Париж от вашето детство и днешният Париж са два съвсем различни града.
Да, Париж по време на моето детство беше друг. Но и аз бях друг. И го възприемах съвършено различно. Сега мнозина казват, че заради наплива от мигранти, Париж вече не е същият. Интересното е, че парижани не мислят така. Така говорят чужденците. Освен това Париж е много подходящ за разходки, за разлика от Москва. В Москва има отделни райони като Патриаршите езера, старият Арбат, където е приятно да се разхождаш. Но широките улици и огромного количество автомобили, както и малкото зеленина, не предивзиква желанието да се разхождаш.
Очевидно много обичате работата си, след като сте готов да живеете тук, имайки предвид казаното току-що.
В голяма степен това е смисълът на живота ми. Провървя ми, защото намерих това, за което явно съм създаден. Това е моето нещо.
Като политически журналист ли се определяте?
Не мога да разбера какво означава неполитически журналист. За мен журналистът е човек, който се занимава с информация от обществено-политически характер, обръща внимание на обществото и на властта, какво не е наред в държавата, стреми се максимално честно и обективно да информира аудиторията си за ставащото. Така разбирам журналистиката.
Може ли днес в Русия да се прави такава максимално честна и обективна журналистика?
Това никога не е било лесно. Сега е по-лесно, отколкото през съветско време, но все пак е много трудно. Неведнъж съм казвал, ядосвайки някои хора, че днес в Русия няма журналистика. Няма я тази четвърта власт, която реално би могла да повлияе на ставащото. Имайки предвид известната авторитарност на властта, това, че тя пряко или непряко контролира средствата за масова информация, е трудно да бъдеш журналист. Да, няма го ГУЛАГ, няма го и Сталин, по чието разпореждане биха могли да те разстрелят. Но лесно можеш да си загубиш работата, можеш да бъдеш подложен на сериозен натиск, включително и физически. Когато млади хора ме питат струва ли си да стават журналисти, аз им отговарям, че не си струва. Или най-малкото, че трябва добре да си помислят.
Това не ви ли обезкуражава?
Както виждате, не. Изглежда ми е провървяло. Имам определена репутация, някаква популярност. Хората ме разпознават на улицата. Идват да ми благодарят за това, което правя. Така разбирам, че има смисъл от работата ми. Тъкмо това ме крепи, макар че не се надявам на скорошна промяна на ситуацията.
Значи всичко, което правите е като „гласа на викащия в пустинята“?
Вярвам във фразата „капка по капка – вир“. Трябва да си вършиш работата. Не се чувствам като „гласа на викащия в пустинята“. Защо? Защото виждам страшно много млади хора по време на срещите ми из страната. Аз съм на 81. Как мога да бъда интересен на хора, които са на 20-25 години? Но те се оказват много повече, отколкото хората на средна възраст. Значи моята работа се харесва на тези, които ще решават накъде ще поеме страната.
Съдейки по тона на държавните средства за масова информация и от резултатите на социологическите проучвания, нашият главен враг е Западът. А как възприемат Русия на Запад? Не политиците, а обикновените хора?
Хората мислят това, което им внушават. Съвсем до неотдавна Западът не ни беше враг. Защо много хора днес мислят така? Защото това им се казва от медиите. Същото става във всяка държава. За средния американец Русия днес е потенциална заплаха.
Военната операция в Сирия е тема номер едно. Защо се включихме в тази работа? Няма ли да ни излезе скъпо?
Най-добре е да говорите за това с Путин. За жалост той засега не е идвал в моето предаване. Ето как аз си отговарям на въпроса „ИДИЛ заплаха ли е за Русия“? Да! И то в много по-голяма степен е заплаха за нас, отколкото за САЩ. Второ, у нас живеят много мюсюлмани. И най-накрая, ИДИЛ е реален тероризъм, който налага другата вяра със сила. Трябва ли да се съпротивляваме на това. Мисля, че да. Ясно е, че с тези хора не може да се говори. Тогава какъв вариант ни остава? Само силовият. От друга страна, Западът проявява нерешителност и е ясно, че този Запад няма никакъв план. А пък Русия може да покаже, че действа и има конкретна позиция. Оставете засега Асад, дайте да решим проблема с тероризма. Това е връщането на онова влияние, което беше загубено с разпада на Съветския съюз. Така че тук несъмнено има геополитически мотиви. В същото време Путин твърдо каза, няма да има наземна операция. Така че никакъв втори Афганистан няма да има.
Как хората на Запад се отнасят към руското участие в сирийските събития?
Представете си само потресените от терора парижани. Те най-накрая видяха, че има една държава, която може да смачка онези гадове. Ако ИДИЛ бъде победена, това ще бъде огромна победа на Русия в очите на света. Оланд може да си говори каквото поиска, но отношението на редовия французин към Русия ще бъде много позитивно.
Съдейки по голямата ви колекция от вина, вие обичате тази напитка.
По принцип обичам да си пийвам и разбирам от вина. И не само. Много обичам уиски. Ако е минал денят, а нищо не съм пийнал, това ми се струва малко странно. За вечеря мога да изпия бутилка вино. Не всеки ден, но понякога се случва.
Все още ли пушите пури?
Престанах да пуша цигари през 1989 г. и минах на пури. Сега го правя крайно рядко, само след много приятна вечеря. Започнах силно да кашлям, направиха ми рентген във Франция и откриха петно в белия ми дроб. Да си призная, много се уплаших. В крайна сметка нямаше нищо страшно, но си помислих дали наистина ми трябва това пушене. Така че, може да се каже, че през последните години не пуша.
Вие сте на 81 години. През по-голямата част от живота си сте пушили. Можете да си позволите хубави пури и нямате рак. Аз не бих се отказал от пушенето.
Знаете ли, макар че съм атеист, съм на принципа „помогни си сам, за да ти помогне Господ“. Затова реших, че повече няма да правя така.
Превод със съкращения: Петър Волгин
Източник: a-specto.bg