Предлагаме ви интервю за културата и съвременното общество на Валентина Оберемко с ръководителя на Московския държавен камерен хор Владимир Минин, публикувано в руското издание „Аргументи и факти”.
В. О.: Какво се случва с културата?
Вл. М.: Какво е това култура? Това не е само изкуство, но и нравственост, съвест, задължение по отношение на другите, към служебните задължения. Защо още Тургенев бе казал: „Руснака в Париж го познавам по походката, по кройката на дрехите и по разговорите за работата”? Защото руският човек, за съжаление, не се променя.
Какво е характерно за нас? В СССР имаше прекрасен, както ни се струваше тогава, парфюм „Белая сирень”. Ние събирахме пари, за да подарим такъв парфюм на любимото момиче. Мина време. Качеството на парфюма се развали. Защо? Защото в периода на съветската власт се отучихме да работим системно, настойчиво, упорито. Ние можем прекрасно да свършим нещо едноразово. Например, да подковем бълха. А след това преминаваме в режим на „ако стане, стане”. Такава е нашата култура на труда.
В. О.: Т.е. ние не можем да променим нашето отношение към работата?
Вл. М.: Защо да не можем? Преди 50 години в Америка имаше трамваи за черни, пейки за черни. Мина половин век и днес в Белия дом има черен президент. Какво направи за това държавата? Тя работеше. Постепенно внушаваше на обществото разбирането, че всички хора имат равни права. Трябва да ни се внушава, че да се работи е добре, а да се работи добре е още по-добре. Но с това никой не се занимава.
В. О.: Но държавата просто трябва да щракне с пръсти и акцентите ще се насочат по посока на труда и културата…
Вл. М.: Колкото и да критикуваме днес съветското време, тогава обикновеният народ имаше голям пиетет към културата. Помня с каква скорост през 50-те гг. се купуваха снимки на актьори, колко почитатели имаха различните изкуства и артистите: на балета – Уланова, Стручкова, на операта – Лемешев, Козловски. Сред поклонниците имаше и работници, и интелигенция. Изкуството беше в центъра на вниманието. Днес времената са други. В епохата на СССР не знаехме, че сме бедни. Когато се вдигна желязната завеса, всички разбрахме това. И народът хукна не към Третяковската галерия, а да прави пари. Нашите хора стават с една мисъл в главата: „Къде и как да изкарам малко пари?” За съжаление, властта не е много наясно с духовното възпитание и, което е особено пагубно, не обръща внимание на подрастващото поколение. Макар хората по света отдавна да са се убедили, че най-изгодно е да се влага в образование и възпитание, защото тази инвестиция се връща стократно. Има мнение, че глупците се управляват по-лесно. Но ръководители, които смятат така, трябва да се дават под съд. Защото трябва да се мисли не за това, кого и как да управляват, а какво ще донесе това на Родината.
Отговорете, вие, властимащите: „Защо емигрират най-големите умове? Защо от държавата изтичат пари? Защо циничното използване на административен ресурс се превърна в норма?”
В. О.: Кажете, обедняването на духа – това само наш проблем ли е, или световен?
Вл. М.: Нищетата на духа е световна тенденция. Техническият прогрес е пропорционален на обедняването на духа. Но на Запад този процес се възпира от възпитанието – семейството, училището, университетът, обществения морал, репутацията, в крайна сметка. Посетих едно обикновено училище в Америка. Кабинетът по музика беше оборудван с последната дума на техниката. Мислите, че се е постарал директорът на конкретното училище ли? Не, държавата се грижи за това, децата да знаят буквите, цифрите и нотите. При нас, за съжаление, вече дори буквите ги разпознават зле. Това е обедняването на духа. Получава се растително съществуване, защото душата ти, мозъкът ти не работят…
Погледнете стадионите, където се събират млади хора, и обърнете внимание на това, как се държат те. Това е също култура. Ето ви един пример от Германия: имаше репортаж за мач, след който феновете излязоха групово и запяха марш от „Аида”! А преди беше ли там по-различно? Беше. Хвърляха столове, размазваха си физиономиите, след мачовете си устройваха мелета. Справи ли се властта с това? Справи се.
При нас, в Русия, години след 1990-те стана ясно, че смяната на табелката на държавата не означава смяна на психологията на хората. Това го осъзнаваш, когато отидеш в друга страна. Вижте как се отнасят там към възрастните хора! При нас няма значение академик ли си, чистачка ли си, заплатата е еднакво ниска.
В. О.: Казвахте, че в царско време хоровото пеене е обединявало нацията. Какво може да ни обедини днес?
Вл. М.: Има ентусиасти, които въпреки всичко се занимават с децата. Преди година и половина бях организатор на един фестивал в гр. Дубна, на който участваха 500 момчета и юноши. Какво дава хорът? Опора. Когато едно момче пее само, то няма да се чувства като герой. А когато пее в ансамбъл, на него му израстват крила. Сигурен съм, че нито едно от тези момчета вие няма да видите на улицата с нож или пистолет в ръка.
Визитна картичка:
Владимир Минин е роден в Ленинград през 1929 г. Хоров диригент, хормайстор, народен артист на СССР, рйководител на Московския държавен камерен хор, председател на Московското представителство на Общоруското хорово общество.
www.aif.ru