Кореспондент на в. «Култура» разговаря с неговите деца – Михаил и Нина Будьони.
култура: Смята се , че участието на Семьон Михайлович във Великата Отечествена Война е било минимално, и въобще тази тема не обичат да се афишира. Защо?
Михаил Будьони: Защото тази картина е била много изгодна за някой. Между другото, фактите говорят точно обратното. На 21 юни, девет часа преди нападението на фашистите, Сталин повикал Комисаря по отбраната Семьон Тимошенко и двама негови заместници: Будьони и началника на Генщаба Георги Жуков.
Михаил Будьони: Сталин вече е знаел кога ще започне войната и задал конкретен въпрос: «Какво ще правим?». Тимошенко веднага заявил, че немците ще бъдат разгромени в граничните сражения, а след това ще бъдат довършени на тяхна територия. Вождът се намръщил и помолил да престанат с празните разговори, предложил да се изкажат по-реалистични съображения… Татко очертал три отбранителни линии: Смоленск, Сталинград и Северен Кавказ. Както е известно, там вермахтът е бил принуден да отстъпи.
култура: Излиза, че Сталин се е доверявал на Будьони?
Михаил Будьони: Доверявал се е. Още от времето на Гражданската война са имали много добри, делови взаимоотношения… Доверявал се още и затова, че Будьони не се е страхувал от него. В четири часа сутринта на 22 юни 1941 г. в кабинета на татко е влязъл Тимошенко и казал: « Немците бомбардират Минск». Трябва да се доложи на Сталин, а самият той не може да се реши. Страхува се. Комисарят моли своя заместник! Будьони позвънил и докладвал. Сталин попитал: «А къде е другарят Тимошенко?» — «Тук, до мен»…
Или още един епизод. През 1938 година на татко му предали списък с 65 арестувани военачалници. Татко веднага през нощта заминал при Сталин. «Ето,- казал –списък, защо са арестувани» – «Не зная». – «А кой знае? Нека и ние с теб да се арестуваме с тях, нали заедно проливахме кръвта си за Революцията». Сталин повикал Ежов. «Другарят Будьони иска да ни арестува заедно с арестуваните от вас военни, обяснете …?» — «Не зная, другарю Сталин!» — «Освободете незабавно всички!» И ги освободили.
култура: Но защо човек, обладаващ такова величие и име, не е спрял репресиите в края на 30-те, поне в армията?
Михаил Будьони: Татко вярвал че: «чистка» в армията от непрофесионалисти и недобросъвестни хора е съвършено необходима, без нея войната ще бъде загубена. Но той е бил съкрушен, че в мелницата на репресиите по политически мотиви са попадали и съвършено невинни хора. Била е изградена такава система, която е могла да унищожи всеки. За него самия е било събрано дело от 12 тома, но не са посмели да докоснат. Имало е саботажи и предателство…
култура: По отношение на Тухачевски: Вашият баща не се ли е опитал да го спаси?
Н Б.: Татко е бил в състава на народните заседатели на съда. Но да спаси Тухачевски е било невъзможно. Също и командира на корпус Михаил Левандовски. Татко казал, че познава отдавна Левандовски, че той е добър специалист. Но той го прекъснал: «- Не трябва, Семьон, аз съм виновен, сам се замесих в това, по своя воля». Имало е заговор…
култура: Да се върнем към Великата Отечествена: Защо Сталин, въпреки всичко, е извадил Будьони от командването на Резервния фронт?
Михаил Будьони: Историята е твърде странна. Край Смоленск е била създадена мощна защита … немците не биха я пробили, но махат Будьони и Тимошенко започва настъпление. Търпи съкрушително поражение, вермахтът напредва към Москва. В записките на татко за тези дни даже фигурира думата «предателство».
култура: Спомените, предполагам, не са публикувани?
Нина Будьони.: Излязоха три тома: два — до 1953 г., третият — по време на Хрушчов. Той, естествено, беше ужасно изрязан. Махнали всяко споменаване за Сталин, много неща са «коригирани». Четвъртият том беше тъкмо за Великата Отечествена, той започна да го пише в края на 60-те. Но го изостави: дадоха му да разбере, че няма да го публикуват.
култура: Твърде много «заговори»?
Нина Будьони.: По-точно истини…
култура: От политиката той е бил далеч?
Нина Будьони.: Абсолютно. Той беше военен — човек, който е защитавал своята Родина. Разбира се, преживяваше за всичко, което ставаше по върховете… Хрушчов му позвънил и се оплакал: «Мен ме изместиха». «Не трябваше да правите мръсотии на другите», — казал татко и затворил…
култура: Неговите коне са стояли на двора, в конюшнята?
Михаил Будьони: Да. Най-любим му е бил Софист, уникален кон. Доживял до 33 години… След това Софист го пенсионирали в конезавода в Горки. Когато се прощавали, татко не можел да ходи, седял в креслото със счупен крак. Конят сам се приближил до верандата. Склонил глава, татко го гладил и му говорил: „- Е, кой от нас ще надживее другия? Софист го надживя. Разказват, че когато почуствал смъртта на татко, се удрял в преградата на конюшнята…
Нилс ИОГАНСЕН
portal-kultura.ru