Автор: Таня Джоева, Епицентър
– Г-н Вацев, изборът на Тръмп бе посрещнат с големи надежди, но отношенията между САЩ и Русия рязко се влошиха. Особено след наложените от Щатите търговски санкции. Каква е вашата прогноза за развитието на отношенията между двете водещи сили?
– Това е големият въпрос. Аз се зарадвах на Тръмп и го признавам откровено. Много хора се зарадваха, в Кремъл също бяха доволни.
Аз и досега смятам, че не съм се излъгал. Другият вариант беше равносилен на раздаване на противогази в реално време. Г-жа Клинтън е представител на тази част на американския властови елит, който е заинтересован от откровен военен конфликт с Русия, гонейки определени свои цели. Президентът Тръмп означава отлагане на военен конфликт поне с година, може би – и с малко повече.
Новото в ситуацията е, че американският президент загуби битката срещу Дълбоката държава (Deep State) и някъде към края на годината ще можем уверено да заявим, че не Тръмп управлява, а досешният американски елит. Тръмп отива към точката, в която ще можем да кажем, че се е предал на своите противници.
Противниците съвсем не са демократите в САЩ. Днешният съдбовен американски конфликт не е между демократи и републиканци. Това е конфликт между силите на индустриалния капитализъм, чиито представител е Тръмп, и глобалната Дълбока държава, която контролира САЩ от много отдавна и много надълбоко. Тръмп е на път да загуби тази битка – със или без руска помощ. Мисля, че вече и Русия не е в състояние да му помогне.
Днес светът навлиза в ситуация на втора Студена война. Някои смятат, че това е ужасно. Работата обаче е там, че ние помним края на Студената война, а истината се намира в нейното начало: тя се появи като заместник на горещата война. Тоест пред нас е въпросът какво избираме: студена или гореща война?
– Отговорът ми се струва предопределен. Какви са според вас признаците за начало на нова Студена война?
– Три фактора говорят за предстоящата ѝ победа. Първият е идеологическа нетърпимост до степен на сатанизация и демонизация на противника. В американските медии Путин е нарисуван като дявол с рога и копита. Той се превърна в символ на всичко зловещо в света. Това е логика на Студена война. Българските медийни лакеи, разбира се, вече са хванали верния тон и ще се опитат да надминат CNN във верноподаничество. Но това е наша съдба. Винаги сме били начело в подобни неща. Българските русофоби тепърва ще покажат на какво са способни.
Вторият фактор е свързан с икономиката. Цялата проблематика на санкциите, която напоследък се задълбочава, има само една тенденция, един смисъл и един изход: подялба на света отново на относително обособени икономически зони. Това е официалният край на глобализацията. Можем да говорим вече за две глобализации. Едната е англосаксонската, господстваща на запад от нас. Втората глобализация е свързана с Русия, Китай, Иран, около които гравитират Индия, Пакистан, Южна Африка и Бразилия. Това няма да е Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), разбира се. Това е нещо ново, но означава, че светът икономически ще бъде поделен между два центъра.
Третият закон на всяка Студена война гласи, че в разгърналата се вече Студена война трябва да стане нещо, което в условия на скъсани нерви и на върховно напрежение, включително и военно, помага да се изработят правилата на играта.
В предишната Студена война Карибската криза стана събитието, което помогна на великите сили да се разберат какво могат и какво не могат да правят. Студената война съвсем не е някакъв кървав хаос, а е структуриран свят с правила, които официално или неофициално се спазват и уважават.
– Какво би могло да е събитието сега, което ще наложи правилата?
– Предполагам, че украинските събития ще бъдат конфликтната ситуация, в която ще се изработят или вече са изработени правилата на общуване на великите сили в условията на Студена война.
Червеният телефон е организационна структура от епохата на предишната Студена война. Той не е червен апарат, а горещата линия (hotline), която бе измислена в разгара на Карибската криза. В момента Путин и Тръмп са на път да направят точно това: система за извънредно общуване за случай на „не дай си Боже“.
– Освен червен телефон при предишната Студена война имаше и Желязна завеса. От коя страна ще се окажем сега?
– Нека напомня, че според Аристотел бъдещето на миналото е подобно, но не го повтаря. Новата Студена война не е длъжна да повтаря старата в детайли. Желязната завеса беше система от мероприятия, които доведоха до пълна непроницаемост на двата свята. Такова нещо сега вероятно няма да има. Ще има все пак коридори, полета за взаимодействие.
– Как геополитическата ситуация намира своята проекция върху Балканите и, разбира се, върху България?
– Балканите са най-нервната геополитическа точка на Европа. Правилото е, че който контролира Балканите, контролира цяла Европа. Сериозните геополитически фактори и личности винаги са се съобразявали с този факт. Неслучайно за контрол на Балканите са воювали много империи. Неслучайно, например, в същия ден, в който Русия е щяла да завладее Истанбул в хода на руско-турската освободителна за нас война, британският кралски флот е бил готов да навлезе в Дарданелите и да отвори война на Русия. Тогава светът е бил на ръба на втора Кримска война и руският цар се е отказал, нежелаейки да поеме това бреме. Първата Кримска война е загубена от Русия – не катастрофално, но в морално-политически и престижен смисъл това е била ужасно болезнена загуба. Така че контролът на Балканите е атрибут на всяка разгърната геополитическа проблемност. Там, където има геополитика, Балканите са замесени по някакъв начин.
– А в момента виждаме много геополитика на Балканите.
– Да. Когато в Белия дом на власт са американските демократи, те по принцип обичат да рисуват нови държави в този регион, да преместват граници, да използват Балканите като своя геополитическа лаборатория. Когато републиканците бяха на власт, те не обръщаха внимание на Балканите и точките на техния интерес бяха далеч от този регион.
В момента американският интерес отново се концентрира върху Балканите, защото САЩ е геополитически зряла страна. Ще се направи опит Балканите да се контролират по нов начин. Което е абсолютно понятно. Събитията с Македония и Албания също са елементи от големия американски геополитически пъзел.
От друга страна, руският интерес към Балканите очевидно се засилва, за което говорят особените отношения между Москва и Белград, между Русия и Турция. Да не забравяме, че Русия откровено помогна на Ердоган да избегне смъртната заплаха при преврата миналата година. Тоест, Балканите изведнъж се оказват зона, в която дреболии стават крайно информативни.
Балканите имат една геополитическа ключалка и това е България. България е централната зона на голямата геополитическа зона Балкани, която пряко и косвено контролира целия евразийски процес. Затова е ужасно важно кой държи властта в София. Геополитическата стабилност на Балканите винаги е зависело от това дали в София има кораво, отговорно и правилно мислещо правителство.
– Има ли сега такова правителство?
– Трябва да отговоря отрицателно. И то не заради персонална вина на г-н Бойко Борисов. Виждам, че той много се старае. Виждам как се опитва да бъде на равнището на геополитиката. Но неговата биография, неговият бекграунд, неговият политически генезис, неговата политическа сила са неща, произведени в друга епоха. Имаше период, когато геополитиката не се беше върнала в България, когато нашите неща зависеха от нашата собствена воля, когато вътрешната ни политика бе във висока степен независима, макар и не напълно.
Сега външната политика измести вътрешната. Хора, които са трупали политическата си и управленска култура в другия период, днес са безпомощни. Борисов се опитва да посредничи между фактори и сили, за чиито мащаб не си дава сметка. Напоследък даже усетих, че се отнасям към него с някакво съчувствие. Той се опитва да посредничи между ЕС и Турция по модела, по който би посредничил между групировки. Помня как се чу, че щял да помага на кюрдите. Което е смъртна опасност, поради невъзможността да се направи каквото и да било смислено в тази област, освен ако не си Велика сила.
– Договорът, който Борисов подписа със Зоран Заев, бе оценен положително. Според вас как се стигна до този пробив в отношенията, след години на замразени отношения?
– Пробив не виждам. Българският елит за пореден път изпълни американската воля. Не можеше да бъде иначе. Има няколко американски сценарии за бъдещето на Балканите и Македония присъства във всички тях като непроменлив елемент.
Въпросът с Македония трябваше да бъде решен в един отминал вече исторически период, когато в България е имало национална буржоазия, призвана да решава такива въпроси.
При управлението на Тодор Живков македонският проблем не беше решаван, макар че Живков успя да го замрази, което беше негова заслуга. Докато Живков обясняваше упорито в Москва, че нашият интерес в Македония е по-различен от техните представи, в Русия пишеха речници на македонски език. В Скопие винаги са знаели, че Съветска Русия ги поддържа – напук на Сърбия и напук на България. Това беше една особеност на съветската политика на Балканите след Сталинския период.
Днес е време да гледаме на Македония като на състояла се реалност – такава е била съветската воля, такава е сега американската. Какъв договор ще подпишем с тях, зависи изцяло от волята на специалистите на Държавния департамент на САЩ. На този етап ние можем и сме длъжни да се презпазим от всякаква враждебност към Македония. И ако някой ни попита защо не сме враждебни, трябва да казваме, че ние не сме враждебни, защото в Скопие са враждебни към нас.
Единственото интересно нещо, което ни касае, е, че този договор представлява огромна заплаха за политическия статус на трите националистически партии, вплетени днес в българското държавно управление. Следващите стотина година ще им бъдат много необходими, за да обяснят, че не е можело иначе и че те не са виновни за това.
Сегашната властна конструкция е крайно нестабилна. Смело мога да прогнозирам пред вас, че тя ще издържи не по-късно от зимата или най-късно – пролетта на следващата година. Без всякаква връзка с днешните пропагандни кудкудякания на тема как България ще бъде председател на ЕС за известно време. Националистите в състава на това правителство са изложени на огромна заплаха. Те са в загуба и това ще се види по-късно. Не давам дълга стабилност на днешната властна върхушка на България.
– Забелязвате ли зачестилите медийни изяви на президента (2012-2017) Росен Плевнелиев? Как си ги обяснявате?
– При г-н Плевнелиев няма нищо за забелязване. Там логиката е много семпла. Той е още млад и е длъжен да осигури спокойно прекарване на живота си оттук нататък. Той ще бъде във вечна услуга на своите геополитически майстори. На своите „His Master`s Voice“. Той винаги ще чува гласа на своите господари, които съвсем не са в София, и винаги ще се старае в рамките на своите ограничени способности да бъде полезен. Плевнелиев, доколкото е възможно, ще бъде използван като геополитически пропаганден център.
– В последния месец от политическия сезон станахме свидетели на гейтове – НДК-гейт, суджук-гейт, напрежение, протести от различен характер, прояви на агресия. Как си ги обяснявате? Клати ли някой държавата или подава знаци на властта?
– Не бих използвал думата „гейт“. Тя идва от Уотъргейт, което беше крупен скандал в американската политическа върхушка, когато трябваше да бъде отстранен президентът Никсън.
В България няма гейтове. Това, че един от хората на Бойко Борисов се е опитал да дръпне няколко тона суджук за частна употреба, не е гейт. Че друг любимец на властта се е опитал да употреби ресурсите, които са му дадени по държавна линия за частни интереси, също не е гейт. Това са проява на един и същ фундаментален български политически факт. Ще ви го кажа с едно изречение: българската политическа върхушка, или българският политически елит, както те обичат да ги назовават, притежава българската държава в частна форма. Българският политически елит е колективен частен собственик на българската държавност. Ако искат суджук – получават суджук. Ако искат НДК – получават НДК. Те са собствениците. Да ви напомня латинската формула, която е непоклатима и до днес: собствеността е правото да употребявам и да злоупотребявам.
Няма гейтове, има елементарното дихание на българския политически елит. Те така си дишат.
– Какъв е хоризонтът на това правителство според вас?
– Бягам от такива въпроси. Но логиката на нашия разговор води към него. Има спектър от фактори, които влияят, и един от първите налага да си спомним защо се получи третото политическо зачеване на Бойко Борисов.
– Защо?
– Той получи някакъв транш на доверие от Русия. От Кремъл му обещаха не подкрепа, а търпимост.
Боя се, че събитията, които наскоро се случиха на българска земя, изядоха тази руска търпимост. Българските медии не съобщиха на българското общество един фундаментален факт: на българска територия се разгърнаха най-значимите в новата българска история антируски военни учения. Дефакто България участва в антируска военна подготовка. За по-малки неща от същия тип Станишев загуби благоразположението на Путин. Нека да ви напомня, че имаше един министър-председател, който въоръжаваше Саакашвили. Изпращаше кораби с българско оръжие, тоест съветско. След това същият български министър-председател се опита да продължи мандата си, но се оказа, че трябва да отстъпи поста на Бойко Борисов.
Борисов – не бих го обвинил за това, просто съдбата му беше такава, не можа да попречи на българска територия да се разгърне най-значимата антируска военна подготовка. Тези неща в Москва се виждат и се записват.
– Кои учения имате предвид?
– Ученията на НАТО в Северна България – на румънска и българска територия. Работата е там, че в Пентагона вече не обръщат внимание на своето политическо ръководство. Тръмп не успя да овладее нито Пентагона, нито ЦРУ, нито Държавния департамент. Тръмп все още не е реалният ръководител на САЩ. Това се вижда и в Москва, даже и в София. Пентагонът прави своите игри и се готви за военно развитие на отношенията. Това не е добре не само за българското правителство, което си изяде ресурса, но и за самата България. Съжалявам, но за такива неща в Кремъл не тупат по рамото. В Кремъл мълчат. Красноречиво мълчат.