Коментар: Васил Василев
Тилерсън, държавен секретар на САЩ, щял да иска от Путин да се откаже от Асад.
Все едно Путин да иска САЩ да се откажат от Аляска.
Не че е невъзможно, но на този етап е невероятно.
Тилерсън, който пристига днес в Русия, не може да не знае това. Т.е. дали отива на мисия, в чийто неуспех е предварително убеден ?
Тогава защо ще ходи ?
Най-вероятно, за да демонстрира пред световното обществено мнение добри намерения, като предложи някаква сделка – напр. Вие изоставяте Асад, ние изоставяме санкциите. Подобна оферта, видимо, няма да бъде приета, поради което е логично второ действие – тогава Вие продължавайте с Асад, ние ще налагаме нови санкции.
Руснаците, мисля, са готови за това. Въпросът за тях е как да не се стигне до точката на кипене, когато заради една малка грешка всичко може да заври. Те още са в състояние да регулират температурата, но не са сигурни, че другата страна може.
Международната обстановка сега е по-опасна от времето на Карибската криза. Тогава решението бе просто – руснаците изтеглят ракетите, американците – корабите.
Днес аритметиката е много по-сложна – в уравнението са включени не само Сирия, но и Северна Корея, кюрдите, Иран…. За всяка точка и между всички трябва да се намери някакъв баланс, който при това да е поддържан от една страна от Китай и Индия и от друга – от НАТО и ЕС.
Ако Лавров и Тилерсън договорят сега някаква, дори временна, червена линия, която и двете страни се ангажират да не престъпват, би било голям успех. Но това е по-малката вероятност. По-скоро щом Тилерсън се върне, можем да очакваме засилен шум от дрънкане на оръжие, нови взаимни обвинения и заплахи с все по-ултимативен тон.
Източник: Епицентър