Ваня Григорова с позицията НЕ на ТТИП

„Преговорите за Търговското партньорство за търговия и инвестиции между САЩ и ЕС започнаха на тъмно, без оповестяване на целите на договора, без свободен достъп до документите на граждани, НПО, синдикати. До тях не се допускат дори европейски депутати. Мандатът, с който е даден картбланш на преговарящите, беше пазен в тайна повече от година. Публикуването му е резултат от многобройните европейски протести, включително пред сградата на Европейската комисия. Принудителна прозрачност.В резултат на натиска български министър обеща достъп до документите по споразумението. В американското посолство, дори не в представителството на ЕК.“Икономически ръст и безброй работни места“ обещават всички защитници на споразумението. Впрочем тези акценти са част от опорните точки в друг секретен документ на ЕК – комуникационната стратегия на ТПТИ. Факт е, че обещаното нарастване на БВП е в рамките на статистическата грешка. Алтернативен анализ на г-н Капалдо, базиран на икономически модел на ООН, показва, че TTIP ще доведе до срив на работните места с 600 000 в ЕС, намаляване на трудовите възнаграждения, финансова нестабилност, свити държавни бюджети.Основна цел на споразумението е максималната либерализация на търговията. Дори според преговарящи стремежът е не свалянето на митата, а премахването на т.нар. нетарифни бариери – регулации и стандарти. Не мудността на администрацията, а неутрализирането на правилата за безопасност на храните, екологичните норми, условията на труд, обществените услуги са тема на преговорите. Всички стандарти, спазването на които носи разход на корпорациите.Така например в анализ на ЕК за агросектора е записано, че спазването на стандарти за ограничаване на ГМО, пестициди и безопасност на храните от страна на европейските производители ще им донесе допълнителни разходи. И те няма да са конкурентоспособни на американската продукция. Накратко – либерализацията води до премахване на регулации. Качеството на живот може да се запази, ако при изравняването на двете икономически зони се приемат най-високите стандарти, без значение в ЕС или САЩ се прилагат понастоящем. Тъй като целта обаче е облекчаване, не поставяне на по-големи бариери, хармонизация в тази посока не се предвижда.Една от най-обезпокоителните клаузи в TTIP е механизмът за защита на инвеститорите /ISDS/. Той дава възможност чужд инвеститор да съди държава, ако реши, че приета законова норма намалява планираната му печалба. Подобни механизми съществуват и в момента, но обхватът им е много по-ограничен. ISDS предвижда спорът да се реши от трима арбитри, в закрито дело, без възможност гражданите да се запознаят с мотивите за вземането на решение. Процедурата благоприятства корупция. Дадена страна може да бъде наказана да плаща компенсации за решение на своя Върховен съд, парламент, национален референдум, дори на наднационален орган като ЕК. Държавата/гражданите плащат разходите, без значение какъв е изходът от арбитража. А те по правило са огромни, средно около 8 млн. долара. Държавата/гражданите нямат право да обжалват решенията. Този механизъм няма нищо общо с утвърдения правов ред в демократичните общества.За разлика от САЩ, в Европа се прилага „принципът на предпазливостта“. До потребителите достигат само продукти с доказана безопасност. Забавянето, нуждата от тестове и усъвършенстване на продукта е в ущърб на корпоративните печалби. Пример за налагане на бизнес интереси над тези на гражданите е 20-годишното дело на САЩ и Канада срещу ЕС. Причината – на европейските пазари не се допуска говеждо месо, третирано с хормони. На Европа бяха наложени санкции в размер на 128 млн. долара. Или „освобождаваш пазара“, или плащаш глоби.

Ако ТПТИ се приеме в готвения му вид, това няма да е същия Европейски съюз, към който се присъединихме с огромни надежди през 2007 г. Тогава влязохме в общност на правовия ред и върховенството на закона, където решенията се взимат в легитимните демократични институции, не в корпорациите.“