Интервю: Альона НЕЙКОВА, в. Дума
Иска ми се да гледам и да участвам в човешки филми, да изживея историята със сърцето си, разкри прочутият руски актьор и режисьор.
Известният руски актьор и режисьор ГРИШКО е роден на 12 ноември 1951 г. в Донецк. По-късно семейството му се мести в Ленинград (днешен Санкт Петербург), където завършва средното си образование и Държавния културен институт „Н.К. Крупска“ със специалност „Режисьор на народния театър“. Има отлична диплома от Ленинградския държавен театрален, музикален и филмов институт. Работи като режисьор в града на своето детство, в Курск, Новосибирск, Красно-дар, Саратов, Вилнюс, Хамбург и Самара. Изиграва ключови роли в известни филми и сериали. Наскоро гостува в София по повод Дните на руското кино в България, като представи на публиката „Епоха на първите“, където е в образа на Л.И. Брежнев.
– Валерий Викторович, някога представял ли сте си, че ще изиграете Брежнев?
– Не, никога! Приех поканата да се пробвам за ролята като шега. Когато ми се обадиха с офертата да се превъплътя в Брежнев, реших, че ми погаждат номер. Но подобни ситуации имах и в случаите с предложенията да изиграя и маршал Жуков, и генералисимус Сталин. Но, незнайно как, всичко се получаваше. Дори жена ми ме нарича хамелеон, понеже на мига влизам в даден образ.
– Как стана, че именно вас избраха за ролята?
– Когато се явих на „пробите“ за първи път, се стигна само до гримиране. Подбираха подходящи вежди, гледаха как ми стои перуката… Режисьорът, като ме видя, каза: „Е, какво пък?! Може и да стане. Нека пробваме истински, пред камера.“ И след това вече започнах да уча текста за ролята. Но изведнъж някой се сети, че преди две години играх във филма Тлавньм“, където се превъплътих в образа на Сергей Корольов. А в „Епоха на първите“ Брежнев има сцена, която представя разговора му именно с известния съветски учен и конструктор в областта на ракетната и космическата техника. Получава се някакъв абсурд! И като дойдох на снимачната площадка, виждам: всички крият очите си, не смеят да ме погледнат. Гримьор-ката почти плачеше – тя три дни правеше перука специално за мен, за моята глава, а се оказва, че може и друг актьор да вземат. Тъй като пристигнах специално от Санкт Петербург, режисьорът прояви разбиране, но едва ли не с неохота нареди все пак да заснемат сцената с Брежнев, обаче без участието на партньора ми в нея, само аз да си кажа репликите. Честно отработих всичко, излязох от залата и се обадих на агента ми с презумпцията, че трябва да забравим завинаги за тази роля. Но след три дни ми звъннаха, за да кажат, че в крайна сметка е решено именно аз да се превъплътя в Леонид Илич.
– Подготвяхте ли се по някакъв по-специален начин за снимките?
– Дори сега все още имам в телефона си изявленията на Брежнев, на младия генсек, където той звучи добре, но спецификата на южния му говор се усеща доста ясно. Беше ми интересна неговата енергетика, исках да представя на екрана и нея. Докато се подготвях за ролята, дори слизайки в бюфета, поръчвах кафе така, както според мен би го поискал Леонид Илич. А и с другите актьори общувах, без да излизам от този забележителен образ. Имайте предвид, че не съм имитатор, не мога да се сравнявам с Максим Галкин. Даже казах на екипа: момчета, вие си озвучете допълнително репликите ми, аз имам друг тембър, доста по-висок от естествения говор на Брежнев. Но в крайна сметка остана не само моето актьорско превъплъщение, но и гласът ми.
– Тежък ли беше гримът за ролята?
– Доста. Близо три часа ме гримираха за снимките.
– А колко време отне, за да направите сцената с Корольов?
– Въпреки че във филма си говорим с него само няколко минути, работихме по този диалог почти 15 часа! Снимахме в огромната зала на Кремъл цяла нощ. Тази сцена е много важна, защото тя разкрива как заради стремежа да се изпреварят американците Корольов поема голям риск: конструкторът не е искал човек да излиза в открития космос, без да е сигурен напълно в безопасността на начинанието. И наистина, въпреки че Леонов бе на милиметър от смъртта, той сам ни го каза, се налагаше този полет да бъде осъществен. В противен случай, няколко месеца по-късно американците щяха да ни изпреварят. А това състезание между СССР и САЩ бе принципно (усмихва се). Така че разговорът между Брежнев и Корольов всъщност реши съдбата на полета, представен във филма „Епоха на първите“.
– Докато снимахте този епизод, сещахте ли се за факта, че самият вие изиграхте основоположника на практическата космонавтика?
– И още как! Но все пак това са различни филми. „Главньм“ (който по OPT бе пуснат с названието „Корольов“ – б.а.) всъщност показва как Сергей Павлович мамеше всички само и само за да има космос. Не заради оръжието и ракетите, а в името на космонавтиката! Убеждаваше и Хрушчов, и Брежнев в нейната стратегическа роля и световно значение. Понякога се смеех на глас, когато четях мемоарите им: има доста забавни истории, но и трагични също.
– Какво мислехте за „Епоха на първите“ по време на снимките и промени ли се мнението ви, след като видяхте крайния резултат?
– Не го публикувайте, но така и не съм гледал филма! (усмихва се) При озвучаването се наложи да проследя сцената, в която участвам, четох и сценария. Но преди да дойда в София, нямах възможност да съм сред зрителите на „Епоха на първите“?
Мислите ли, че този филм ще бъде разбран в чужбина?
– Не зная. Ако България се смята за чужбина… (усмихва се) В тази дума са събрани различни разбирания. С българите все пак имаме голяма обща история. В други страни, в така наречените капиталистически, сигурно ще е по-сложно. Този филм, както и всяка друга история за съветския космос, разчита на нашия манталитет. По същия начин, както американското кино прославя деянията на техните астронавти, както и факти, които имат значение за историята на страната им.
– Вие сте актьор, влязъл в образа и на маршал Жуков („Бельш тигр“), „патриарх Никон („Раскол“), Йосиф Сталин… Коя от ролите на тези исторически личности ви бе най-трудна?
– Нито една от тях не мога да нарека лесна. В киното има особености, свързани с характера на снимачния процес. Например много трудно ми бе да играя патриарх Никон, защото трябваше непрекъснато да слагам и свалям огромно количество дрехи. Работихме в условия на безпощадна жега, а се налагаше да ми залепват брада. Не ми разрешаваха да си пусна собствена, тъй като във филма Никон е представен в четири различни възрасти, със съответната специфична визия за всяка от тях. Ролята на Брежнев бе за мен много сложна не толкова във физически, колкото в творчески аспект. Дори със Сталин беше по-друга ситуацията, защото се залагаше не на обичайните кинематографични похвати, а по-скоро на оригиналността. Не всеки може да изиграе историческа личност, да пресъздаде характера на човека, когото всички смятат, че познават. Непрекъснато сравняват дали актьорът прилича на образа, коментират гласа му, мимиката… Съвсем различно е при превъплъщението в неизвестен на никого персонаж. Иначе е много лесно да кажеш: „Не, това не е Брежнев!“ или „О, този изобщо не прилича на Сталин!“
– Кого още от прочутите фигури от миналото бихте искали да изиграете?
– Ама аз не искам да ги играя! Нямам такава цел (смее се). Досега съм бил в ролите на генерали, бизнесмени, на какви ли не върколаци. Но ако пак ме поканят да се превъплътя в нещо подобно, няма да откажа.
– Фактът, че сте режисьор по професия, помага ли ви в работата на актьор или по-скоро пречи?
– Когато работя с не много добър режисьор, моето образование определено ми е от полза. А с талантлив ръководител на снимачния процес ми е достатъчно да съм само артист. С удоволствие се разтварям в ролята и се опитвам да съответствам на изискванията и замисъла на режисьора, на неговата концепция. И с радост се освобождавам от задължението и тежестта да нося цялата отговорност за филма и да контролирам всичко.
– Дълги години режисирате руска класика в Германия. Какво си спомняте от този период в кариерата ви? Как е не само да гостуваш с театрална трупа в чужбина, а да работиш цяло десетилетие зад граница?
– Преди всичко, това е страхотен опит. Когато ме изпращаха, приятелите ми казваха: „Сбогом, Валера!“, смятайки, че ще остана завинаги в Германия. В Хамбург пък всички вдигаха тост в чест на „новия жител на втория по големина град след Берлин“. Но аз знаех, че ще се върна в Русия. А работата в прекрасния германски театър бе много интересна, в постановките ми участваха известни актьори, самата зала там събира 700 души и винаги е пълна.
– В качеството си на режисьор крещите ли на артистите?
– Не. Аз съм много благ с актьорите (усмихва се). Смятам, че те са като цветята: ако им се караш, никога няма да разцъфтят и ще увехнат; когато пък им говориш с добро, те показват цялата си красота и прелест. Актьорите трябва да разбират, че ги критикуваш не защото имаш лошо настроение, а понеже искаш те да разцъфнат още повече. Често ми казват, че съм прекалено мек като режисьор. Но не мога да търпя неетичните постъпки. Предупреждавам артистите да не ме предизвикват да им покажа истинския си характер (смее се).
– Какви филми липсват днес в киносалоните?
– Хубави! Ама истински хубави. Много криминалета се снимат днес. Струва ми се, че всички наши артисти изиграха в киното ролите на следователи, прокурори, военни… И тук не изключвам и себе си. Но колко още ще се правят такива филми?! Докога и в киното ще се вторачват в убийства, в престъпления и в съдилища?! Мисля, че това е голямо изкривяване. Много е трудно и със сценариите – четеш и виждаш, че и сюжетът е банален, и думите са кухи, като че ли са от картон. Това не е драматургия! Като пишещ човек, зная какво е да преработваш текста, за да звучи като излязъл от устата на истински хора.
Иска ми се да гледам и да участвам в човешки филми, да ги почувствам, да усетя най-съкровеното, да изживея историята със сърцето си…
***