ИКОНАТА
Както е известно, през Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. в резултат на дипломатически преговори, дивизията на генерал Сергей Белокопитов на 6/18 юли 1878 г. без бойни действия влиза в Шумен и възвестява неговата свобода. Това е „важна победа, удържана без проливане на кръв“, както още тогава я нарича военният министър на Русия, генерал-адютант Милютин.
На 20 октомври 1878 г. от името на генерал Белокопитов при Варненския и Преславски митрополит Симеон пристига делегация, която му носи скъп подарък – икона с образите на светите братя Методий и Кирил (с размери 54/40/3.5 см). Подаръкът е придружен с писмо, в което Белокопитов завещава: „Иконата да бъде осветена и се съхранява в черквата „Възнесение Господне“ в Шумен за вечното възпоменание на датата 6 юлий 1878 г.“ А към долния й край е прикована неръждаема пластинка с надпис:
„Тази икона посвещава за споменъ на Церквата Вознесение Господне Сергiй Димитрiевичь Белокопитовъ – Началникътъ на втората пехотна Дивизiя, която влезе въ Шуменъ на 6-и Юлiй 1878 г.“
Чрез този надпис и писмото иконата се превръща в един-единствен, оригинален веществен и писмен паметник, документ и символ за влизането на руските войски в Шумен и неговото освобождение от турско иго на 6 юлий 1878 г.
Литийно шествие с иконата
В България тя е най-старата икона на светите братя от Освобождението, връстник на свободата, която изпълнява голямата мисия – завет към шуменци да продължат и развиват делото на Методий и Кирил, да пазят единството между славянските народи, както и дружбата между народите на България и Русия.
Шуменци не забравят повелята на генерал Белокопитов. Пример за това е инициатива на местната интелигенция и решението на общинската власт – майстори – шивачи и художници, изработват „Възпоменателно знаме“, посветено на първата годишнина от Освобождението – 6 юли 1879 г. То било ушито от двоен копринен плат, с морав цвят, заобиколен от четирите страни със шнур, с размери 173/141 см. Лицевата страна е рисувана със златен бронз. В средата е поставен българският държавен герб, заобиколен с текст, написан с алени ръкописни букви: „За въспоминанiе влизанieто на руските войски въ градъ Шумень-6-и юлiй 1878 г.“ В ъглите е поставен вензелът на княз Александър I, заобиколен от лавров венец. На обратната страна в средата отново е поставен княжеският вензел, но в по-голям формат, заобиколен с лавров венец, завършващ в горния край с корона, а отдолу – с лента. Цялата страна е заобиколена с надпис от църковнославянска калиграфия: „Съ нами богъ. Разумейте язиыцы и покоряитесiя iако съ нами богъ„. В ъглите личат осмоекончни кръстове.
Шуменските граждани подаряват това знаме на първото военно поделение, създадено в Шумен след Освобождението – 19-а пеша Шуменска дружинка, което е нейният почетен флаг до 1881 г. Същото сега се съхранява в Националния Военноисторически музей в София.
Днес, по решение на ръководните органи на Шуменската община и настоятелството на църквата „Възнесение Господне“, от 2008 г. насам, всяка година в Деня на Шумен – 11 май, който е и църковен празник за Методий и Кирил, както и на годишнините от Освобождението на града – 6/18 юли, в тържествено Литийно шествие иконата се изнася на показ сред шуменци. Така Денят на Освобождението на Шумен става все по-популярен, а великото дело на Кирила и Методия – все по-велико. В това се състои и Заветът, оставен ни чрез иконата, подарена от руските освободители, автори на който са двамата знаменити мъже на Русия и на България: генерал Белокопитов и митрополит Симеон.
Автор: Димо Димов, полковник от запаса
Сергей Дмитриевич Белокопитов (1822-1889) – генерал-лейтенант, командир на 4-ти и 15-ти армейски корпус, временен командир на Казанския военен окръг, член на Военния съвет на Руската империя.
Произхожда от дворянски род от Архангелска губерния. Получава образование във 2-ри кадетски корпус, откъдето е произведен на 8 август 1839 г. в чин прапоршчик в лейбгвардейския финландски полк, където е повишен в чин лейтенант.
Заемайки длъжността бригаден командир, при обявяването на Руско-турската война 1877 – 1878 г. Белокопитов се включва в редиците на действащата армия и за заслугите си при превземането на Никопол е награден с орден „Свети Владимир“ II степен с мечове.
След това той се отличава при второто щурмуване на Плевен. На 29 септември 1877 г. е назначен за командир на 2-ра пехотна дивизия, а при превземането на Плевна командва десния фланг на отбранителната линия, за което получава много рядка награда – орден „Белият орел“ с мечове.
През 1887 г. Белокопитов е назначен за командир на 15-ти армейски корпус и заемайки тази длъжност, многократно командва войските на Казанския военен окръг. На 1 януари 1878 г. е повишен в генерал-лейтенант и временно командва 4-ти армейски корпус.
Генерал Белокопитов умира на 2 декември1889 година в Санкт Петербург, погребан е в Николското гробище на Александро-Невската лавра.
На името на генерала е наречено село Белокопитово в Шуменска област в България
Варненски и Преславски Митрополит Симеон
Произлизащ от чисто българско семейство по баща и в близко родство с рода на войводата Стефан Караджа, митрополит Симеон бива възпитан в духа на Словото Божие и християнските добродетели. Плод на родолюбието на младежа са неговите статии във връзка с българския църковен въпрос, а след това и заставането в първите редици на народните водачи.
Още като ученик в Халки (1856-1863) Одисей Попниколов (светското име на митр. Симеон) прави силно впечатление на своя преподавател по гръцки Антим, бъдещ първи български екзарх (1872-1876). Антим Видински кани младия Симеон при себе си (юни 1870 г.), ръкополага го за йеромонах (13 ноември 1870 г.) и го назначава за протосингел. След избирането на Антим за екзарх (12 февруари 1872), Симеон заминава с него за Цариград, като става първи протосингел на Екзархията.
Попаднал в центъра на събитията заедно с другите народни дейци, архимандрит Симеон усърдно работи за устройването и закрепването на възродилата се Българска църква. Не изминало много време и архимандрит Симеон бива избран от шуменци за Преславски митрополит, а малко по-късно и от варненци за Варненски (същевременно и сливенци го поискали за свой архиерей). Така на 21 август 1872 г. той бил ръкоположен за Варненски и Преславски митрополит.
На 2 и 4 декември 1872 г. митрополит Симеон бива посрещнат с неописуем възторг и небивала тържественост от населението на Варна и Шумен. Той веднага се отдава на усилена дейност по устройване, организиране и издигане на народните сили в епархията си.
След Освобождението митрополит Симеон е призован към творчество с цялата тогавашна водеща българска интелигенция.
На първо място е въпросът за устройството на българската държава. Пряко или косвено за това съдейства и Митрополит Симион с участието си в Учредителното Народно събрание, като първите шест заседания е негов подпредседател във временното бюро. Като народен представител от Шуменски окръг, Митрополит Симеон участва в І и ІІ Велико народно събрание, във ІІ и ІІІ Обикновено народно събрание през 1882 – 1883 г., на което е и председател. Именно като такъв той възглавява делегацията на българското Народно събрание за помиряване с Русия през 1883 г. Във всичките си тези народностни изяви Митрополит Симеон с държавническа прозорливост се стреми да постигне народните идеали без отиване до крайности, без да се жертва духовното в църквата, което би отдалечило българския народ от православието, а следователно и от Русия. Колко далновидна е тази линия свидетелства факта, че и втората делегация за помиряване с Русия е възглавявана от представител на църквата – Търновския Митрополит Климент. През 1898 г. от името на Император Николай ІI руският консул в София Бахметев предава на Митрополит Симеон орден „Св. Анна“ „като Пастир, който не ся е побоял от никакви обстоятелство и опасности, а силно и неустрашимо е защищавал Българската Православна Вера и Църква„, свидетелствува иконом Иван Радов.
Кореспонденциата на генерал Белокопитов с Митрополит Симеон.
Източник:
https://duma.bg/?go=news&p=detail&nodeId=32572
https://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1840_mitr_Simeon_Varnenski/index.htm