В боя при Стара Загора българите показаха, че
могат да се сражават и да умират като герои.
Генерал Н. Г. Столетов
19(31) юли беше паметен ден за българските опълченци. Те доказаха, че са достойни за съчувствието, което им оказва Русия и съумяха да отстоят святото дело и да умрат за него…
…Тук българското опълчение получи бойното си кръщение и надмина всички очаквания. Макар че боят при Стара Загора не завърши в наша полза, смело можем да кажем, че беше доказателство за забележителната храброст и твърдост на българските опълченци, които в продължение на четири часа издържаха натиска на шест пъти по-многобройния неприятел…
…Настъпи утрото на 19 (31) юли. Позицията се проточваше на пет версти. Пехотата се командваше от генерал Столетов, а командир на целия отряд беше княз Николай Максимилианович. Сутринта казашки патрули съобщиха, че неприятелят настъпва по цялата долина. 5-а дружина се построи поротно в една линия…Ротите се намираха на 1000 крачки от чертите на града., на равно място, затова хората можеха да се прикриват само със снопи. Пред тях беше гора. Позицията на 5-а дружина беше най-неудобната, която човек може да си представи…След малко срещу 5-а дружина се изнесе в разпръснат строй турската кавалерия на великолепни сиви арабски коне. Дружината откри огън и застави кавалерията да отстъпи в гората. След отстъплението на кавалерията, откъм шосето за Одрин се появи цяло море от бойни колони, изцяло в синьо, с червени фесове и веднага от гората излезе турдка пехотна верига. От двете страни започна страшна престрелка…Този ад продължи около един час. След това от гората излезе верига и в сгъстен строй започна да обхваща левия фланг на 5-а дружина. Изпратиха подкрепления на веригата, след това още едно и вече обхванаха съвсем левия фланг. Отдясно по шосето за Пловдив турците така ни притиснаха, че драгуните и 2-а дружина отстъпиха към града. Турците започнаха да заобикалят и десния флангна 5-а дружина и тя се оказа под кръстосан огън. Заповед за отстъпление нямаше и българите умираха, но не отстъпваха нито крачка назад. Започнаха да обгръщат левия фланг и колоните, които настъпваха към града. Но 5-а дружина остана въпреки всичко на мястото си, на 1000 крачки от града, и не се помръдна. Хората непрекъснато викаха: „Ваше благородие, пушката не стреля!“ Действително, пушките „Шаспо“ нищо не струват. След няколко изстрела механизмът им се задръства от пушека и пушката не работи. Турците вече обкръжиха левия фланг. Дружината виждаше, че й преграждат пътя за града, но заповед за отстъпление нямаше. Минутата беше ужасна. Изведнъж отляво се чу „Ура“ – това беше 3-а дружина, която бързаше на помощ на 5-а дружина…
…На 19(31) юли от юг пред Стара Загора се появи многоброен неприятел. Веднага беше изпратена заповед трета дружина да се придвижи към града. Неочаквано, наблизо до града, дружината беше посрещната от силен пушечен огън, при това на една доста неудобна и незащитена позиция. Зад дружината беше градът, а пред нея – голямо пространство, покрито с гъсти храсталаци, овощни градини, царевица и лозя. Тук беше залегнал неприятелят.
Командирът – подполковник Калитин – изнесе дружината напред – това беше извършено великолепно – и пръсна във верига 1-а и 2-а рота, а 3-а и 4-а застанаха зад тях. Неприятелската верига непрекъснато се подсилваше. Срещу нашия десен фланг тръгна плътна неприятелска част. Тогава по заповед на подполковник Калитин, щабскапитан Попов изтегли своята рота по посока на левия фланг на неприятеля и цялата линия заедно с 4-а рота, под командването на щабскапитан Стесел се хвърли в атака с гръмко „Ура“. Нападението бе проведено така бързо и дружно, че неприятелят се разбяга в пълно безредие. В същото време, в тила ни на левия и на десния фланг едновременно се появиха големи неприятелски колони…На левия фланг неприятелят бе атакуван от 1-ва дружина. Неприятелският огън през цялото време се усилваше. Нашите редици губеха много хора поради кръстосания огън. Подполковник Калитин заповяда бавно да се отстъпва… В началото на отстъплението беше ранен знаменосецът Аксенти Цимбалюк, но продължаваше да върви, без да изпуска знамето, докато силите му не го напуснаха. След него знамето мина поредно в ръцете на двама знаменосци – унтерофицери, които бяха убити, както и други, които бяха до знамето. Тогава знамето пое дружинният командир, но веднага беше улучен от смъртоносен куршум и падна от коня.
Всички офицери без изключение казват, че опълченците са се сражавали невероятно храбро, стреляли са точно и са отстъпвали в добър ред… Трудно могат да се изброят всички героични примери. Достатъчно е да се спомене, че в трета дружина от 13 офицери останаха невредими само четирима…
Какъв е бил духът на сражаващите се опълченци, се вижда от следното: когато дружинният командир заповядал на щабскапитан Попов да поведе ротата си и да обкръжи противника откъм левия фланг, то ротата тръгнала под дъжд от куршуми с барабанен огън и песента „Българи юнаци“
…Ранените опълченци изглеждат бодри и весели и, въпреки че мнозина имат по няколко рани, те не желаят да лежат, а се движат с патерици. Забележителна е привързаността на всички опълченци към офицерите…
„Останалите живи офицери от трета дружина на българското опълчение, на която беше връчено от главнокомандващия знамето, подарено от самарската общественост, сметнахме за свой дълг да съобщим, че нашата дружина се показа достойна да се сражава под образите на Иверската божа майка и славянските светци Кирил и Методий.“
Българите надминаха всички очаквания – една шепа хора издържа така дълго срещу такава огромна маса. Това не всяка войска е в състояние да направи! Чест и слава!
Източници:
Болгарское ополчение (от нашего корреспондента), Русский мир, бр. 239, 3(15) IX
Бой у Ески Загры, От специального корреспондента, Санкт-Петербургские ведомости, бр. 218, 3(15) VIII
Русский мир, бр. 226, 21. VIII(2 IX)
РЕПОРТАЖИ ЗА ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА 1877-1878