На 7 юли 1882 година умира един от най-обичаните руски генерали у нас Михаил Скобелев.
Зачем толпой стоит народ?
Чего в безмолвии он ждёт?
В чём горе, в чём недоуменье?
Не крепость пала, не сраженье
Проиграно, — пал Скобелев! не стало
Той силы, что была страшней
Врагу десятка крепостей…
Той силы, что богатырей
Нам сказочных напоминала…
поет Яков Полонский
„Подло и срамно е да се започва война ей така на, вятърничаво, без крайна необходимост…Като черни петна личат върху крале и императори войните, започнати от честолюбие, хищничество, династични интереси…Но има една война, която аз смятам за свещена“ – ген. Скобелев. (цитат от В.И. Немирович-Данченко)
„Моят символ е кратък: Отечеството, науката, свободата и славянството.“ – ген. Скобелев
По време на Руско-турската война генерал Скобелев е прехвърлен в Дунавската руска армия. Командва Кавказка-казашка бригада при обсадата на Плевен, разработва плана на атаката на Ловеч, участва в третата атака на Плевен и в зимното преминаване през Стара планина. След битката при Шейново на 27/28 декември 1877г. със стремителни действия осигурява разгрома и пленяването на турската армия на Вейсел паша. Руси и опълченци се сражават геройски до момента, в който принуждават корпуса на Вейсел паша да капитулира.
След паметната победа в Шейновския укрепен лагер се отслужва молебен от свещеници. Пред строените опълченски дружини, генерал Скобелев казва няколко паметни думи, които предизвикват чувство на гордост у всеки българин:
„Юнаци, благодаря ви за добрата служба и храбростта във вчерашното дело. Вие се бихте не по-зле от вашите другари по оръжие – войниците от руската армия, която съществува повече от 200 години!”
„Трудно е да се предаде с думи възторгът на войниците – пише В. В. Верешчагин. – Всички шапки полетяха нагоре и пак, все по-нагоре и по-нагоре. Ура! Ура! Ура! – безкрай. По-късно аз нарисувах тази картина.“
Ген. Скобелев освобождава всички земи до Одрин, превзема Одринската крепост и стига до Сан-Стефано. След войната отделя внимание на организацията и бойното възпитание на българското опълчение и народните дружинки.
От България отново отива в Тюркестан. Връщайки се през 1881г., е посрещнат триумфално в Санкт-Петербург като национален герой. Назначен е като командващ армейски корпус в Минск. По това време посещава Германия и изучава техния военен опит, занимава се с обществена дейност, прави редица публикации на военна и обществена тематика. Известно е, че е бил високо ерудирана личност с познания в различни области на човешката дейност, ползващ 8 европейски езици.
Михаил Дмитриевич Скобелев умира на 25 юни ( 7 юли н.ст) 1882г., ненавършил 39 години. Около трагедията в московския хотел се разраства мрежа от легенди и слухове. Изказват се най-различни, дори взаимно изключващи се предположения, но всички те са обединени в едно: смъртта на М. Д. Скобелев е свързана със загадъчни обстоятелства.
Когато Скобелев умира, погребва го не само Москва, но цяла Русия. За панахидата пристигат от Петербург великите князе Алексей и Николай.
В телеграмата от Император Александър III до сестрата на Скобелев Надежда Дмитриевна се казва: „Загубата за руската армия е незаменима…Тъжно, много тъжно е да губим толкова полезни и предани на делото си дейци.“
Погребението на Скобелев се превръща в истинско народно. Трурният влак с ковчега пътува до Рязан по коридор, образуван от маси народ, стълпили се от двете страни на железопътната линия. Край самия влак мнозина стояли на колене под горещото слънце. Налагало се влакът непрекъснато да спира. Всяко село се явявало със собствена процесия, свои икони. Селяните отслужвали по пътя стотици панахиди. Повечето села излезли насреща на влака с хоругви, което било абсолютно изключително и небивало. Понякога пред движещия се влак пламвали стотици светлини – селяните излизали със свещи и ги запалвали в очакване на тленните останки на героя.
Съпровождащият влака В.И. Немирович-Данченко си спомня: „В крайна сметка ни се струваше, че това не е погребение на един човек, а сме свидетели на някакво грандиозно природно явление… през тази толкова величаво изразена народна воля, признала Скобелев такъв, какъвто е бил, отстъпваха и завистта , и тъпата вражда…Отсега нататък, дори някога да се надигнат, те няма да са страшни за неговта памет…Жалки и бледи ще изглеждат на всеки…Легендата е умряла и е погребана…Какво ще заеме нейното място сред всекидневната пошлост и делничната посредственост?…
Влакът наближи Раненбург, днес град Чаплигин, Липецка област. Тук очакваха ковчега селяните от село Спаское. От железопътната гара до гробището (над 30 км) те го носеха на ръце…и по руски обичай го погребаха редом с неговите баща и майка.“
„На героя пълководец, равен на Суворов“ – гласял краткият надпис върху венеца от Генералния щаб.
„Много въпроси и недоумения възникват в ума по повод преждевременната и неочаквана смърт на знаменития герой Михаил Дмитриевич Скобелев.“ – от речта на владиката Амвросий, прознесена на погребението на Скобелев.
Гробницата на М. Д. Скобелев в църквата в село Спаское. худ. К. О. Брожа.
Понастоящем тленните останки на генерала и неговите родители са пренесени в реконструираната църква в същото село.
„Скобелевата легенда ще стане достояние на историята на руския народ и ще се предава от поколение на поколение от почитателите на руската доблест и храброст. С времето всички дреболии, тъй наречените житейски, ще отпаднат и легендата ще слави руския чудо-богатир като нещо идеално.“ – изказване на руския генерал Д. Г. Анучин.
Паметник на генерал-майор Михаил Скобелев в град Казанлък е открит на 7 септември 2013 г. Намира се на площад „Видин Даскалов“, откъдето започва емблематичната казанлъшка улица „Ген. Скобелев“. Издигането на паметника е финансирано от Национално Движение Русофили, със съдействието на Община Казанлък.
Източници:
„Легендарна слава и несбъднати надежди ГЕНЕРАЛ СКОБЕЛЕВ“ – автор: Владилен Гусаров, Унивеситетско издателство “ Св. Климент Охридски“, 2008
Остави коментар