От дете Николай проявява забележителен талант и е блестящ ученик във Владимирската гимназия. Особено се откроява със способностите си към езиците; още в гимназиалните си години владее перфектно френски, немски и английски. По-късно изучава и няколко източни езика: татарски, турски, фарси, хинди, пущу.
След завършване на средното образование през 1850 г. постъпва във физико-математическия факултет на Московския университет.
Последната година на обучение на Николай Столетов в университета съвпада с началото на Кримската война от 1853-1856 г., което оказва решаващо влияние върху цялата му бъдеща съдба. През пролетта на 1854 г., изпълнен с патриотични чувства, Николай Григориевич отива доброволец в армията – постъпва в лека батарея № 1 на 10-та артилерийска бригада. През 1856 г. за отличителните си заслуги във военните действия в Крим Николай Столетов е награден с Военен орден. Произведен е в офицер (прапорщик).
След Кримската война, след като получава висше военно образование в Академията на Генералния щаб, Николай Григориевич служи в Кавказ и Туркестан. През 1869 г. той ръководи отряд, който завладява източния бряг на Каспийско море. Николай Григориевич Столетов влиза в историята и като основател на град Красноводск, най-голямото пристанище на Каспийско море. През 1874 г.
През 1874 г. Николай Столетов ръководи експедиция на Императорското географско дружество за изследване на старото корито на река Амударя, което има голямо военно и научно значение. По време на нея той извършва топографско проучване и изследва плавателността по долното течение на реката, съставяйки първата карта на Централна Азия.
За тези дейности Н.Г. Столетов е награден с малък златен медал на Географското дружество и е избран за негов почетен член.
По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. с чин генерал-майор Николай Григориевич ръководи българското опълчение. За отличие в боевете при освобождението на България е награден с ордени „Св. Георги“ IV ст. и „Св. Владимир“ I ст. и Св. Анна 1 ст. – и двата с мечове.
На 16 февруари 1878 г. Н.Г.Столетов е отзован в Русия, за да изпълни важна дипломатическа задача. На 5 април 1878 г. той оглавява официална дипломатическа мисия в Кабул при Шер Али-хан с цел да склони афганистанския емир към съюз с Русия. По време на преговорите в Кабул е изготвен проект на Конвенция между Русия и Афганистан. Постигнатите договорености обаче не са реализирани поради внезапната смърт на Шер Али-хан и избухването на войната между Афганистан и Англия.
През декември 1878 г. генерал Столетов е командирован в Генералния щаб. Служебното досие на Николай Григориевич не показва какво е правил генералът през следващите две години. От кореспонденцията му с неговия брат Александър Григориевич обаче знаем за тайното служебно пътуване на генерала до Индия.
След 1881 г. Столетов е на активна служба: командир на 1-ва стрелкова бригада, 18-та пехотна дивизия, 14-ти армейски корпус.
За отлична служба е повишен в генерал от пехотата, т.е. получава най-високото генералско звание в пехотата (1898 г.), става член на Военния съвет на Русия (от 1899 г.), а от януари 1911 г. е член на Александровския комитет за ранените.
Заслугите на Николай Григориевич са високо оценени от правителството: той е удостоен с 22 награди и паметни знаци. По случай петата годишнина от края на войната през 1883 г. първият княз на независима от османско владичество България – Александър Батенберг награждава Н.Г. Столетов с орден „За храброст“ II степен и княжески орден „Свети Александър“ I степен. През 1903 г. Н.Г. Столетов е удостоен със званието „Почетен гражданин на Габрово“, в знак на дълбоката признателност на българите за неговите „трудове и усилия“ за освобождението на страната и създаването на нейната армия. Във връзка с 25-годишнината от края на Руско-турската война от 1877-1878 г. Николай Григориевич е награден с народния орден „За военни заслуги“ I степен. Той има щастието да бъде в България през 1902 г. като член на руската делегация на тържественото честване на 25-годишнината от победата и тържествения парад на Шейновското поле, както и на откриването на мемориалния Храм „Рождество Христово“.
През 1907 г., по случай 30-годишнината от победата, Н.Г.Столетов е награден с още един орден „За военни заслуги“ I степен. На 16 септември 1907 г. Н.Г. Столетов присъства в град Плевен на тържественото откриване на Мавзолея-гробница на руските и румънските войници.
Николай Григориевич умира на 27 юни (10 юли н.ст.) 1912 г. Погребението е организирано във Владимир с голяма тържественост. Много трогателни били надписите върху венците: „На славния генерал Столетов от царя на България“, „На великия герой от Шипка генерал Столетов от признателния български народ“, „На своя храбър вожд генерал Столетов от българското опълчение“. Мястото на последното убежище на храбрия генерал е до гробовете на неговите братя и родители.
Николай Григориевич Столетов е виден военен деец на своята епоха. Той се отличава с образованост, висок професионализъм, смелост, отговорност, грижа за подчинените си – забележителни качества, достойни за подражание от следващите поколения военни командири.
Източник: