„И френската, и английската и немската литература са се появили по-късно. Руската литература е също една от най-древните литератури в Европа, благодарение делото на Кирил и Методий….“
„Преслав притежава особена ценност преди всичко за нас, защото по време на т.нар. Златен век на българската литература, тук са били създадени изумителни по своето съвършенство произведения, които са сложили началото и на руската литература. И обстоятелството, че великият руски език даде възможност да възникне такава превъзходна литература още през стара Русия и особено през XIX в., сътворена от Пушкин, Толстой, Достоевски и т.н. – това в значителна степен дължим на България“.
„Старобългарската литература още със самото си възникване отговаря не само на национални, но и на общочовешки нужди…За старобългарския автор България е преди всичко част от големия и значителен свят…Старобългарските литературни паметници разказват за българските културни дейци като за дейци на цялото славянство… Старобългарската литература не е тясно прикована към своята българска действителност, затова успява да стане литература не само на българите, но и литература на всички славяни на Южна и Източна Европа. Българска по произход, тя е общославянска по своята широтаи общоевропейска по възприетите традиции.
Необикновена е и ролята на българските просветители – Кирил-Константин и Методий. Личността на Кирил-Константин и личността на Методий идеално отговарят не само на тяхната историческа мисия, но и на мисията на цялата старобългарска литература. Разпространяването на християнството от Кирил-Константин и Методий и от техните ученици не е свързано с опити да се установи нечие политическо господство. Тяхната проповед е била апостолска.
Широтата и отвореният характер на старобългарската култура допринасят за възприемането й в другите славянски страни. Старобългарската култура става основа на културите на другите православни славяни и някои неславянски страни. И в това се състои нейното огромно общославянско и общоевропейско значение „.
Цитатите са взети от „Симетрия на времето“, книга първа, автор Калина Канева