Българите в Украйна са между 204 574 (2001) и 1 000 000 души[1]. Те са 5-то по големина малцинство в страната.
Българите се преселват като бежанци от традиционното българско землище под Османско робство в земите на днешна Украйна в края на 18-ти началото на 19 век. С Указ на руския император Александър І на българите е разрешено да се настаняват в пустинните степи на Бесарабия. Всяко семейство получава по 60 десетини земя, паричен кредит, освобождаване от данъци и държавна служба. Исторически, духовен и културен център на българите се явява днешния град Болград.
През втората половина на 19 век (1860-1862) българите, живеещи в Бесарабия, започват масово да се преселват в свободните земи на Таврия[2]. Това става по време на Кримската война, когато Руската империя губи южната част от Бесарабия в полза на тогавашното княжество Молдова, тогава много бесарабски българи се преселват в Таврия, защото не желаят да станат поданици на Молдова, респективно на обединена Румъния след 1859 година.
В средата на 30-те години на 20 век са арестувани и избити около 25 хиляди български интелигенти в Таврия – учители, инженери, свещеници, агрономи, студенти. Този процес не можа да спре и присъствието на българските политемигранти от Септемврийското въстание през 1923 година. Те са разквартирувани по предложение на първия президент на УССР – българина Кръстьо Раковски, за да подкрепят запазването на българщината в Украйна