На територията на Кримския полуостров, българи има още от времето на хан Кубрат, които след разпадането на старата Велика България, попадат в пределите на различни държави. Бежанците от намиращата се под Османско иго България, намират убежище в степите на Киевската Рус. Царското правителство поощрява българите да се заселят в пустеещите земи на Бесарабия, чак до Кримския полуостров. Те получават земя и средства за построяване на свои къщи, купуват добитък и инвентар, освободени от данъци и служба във войската за години наред.Масовите преселения започват в началото на ХIХ в. поради продължителните войни между Османската и Руска империи, но вече с активното участие на българското население в подкрепа на руската армия.
През 1856 г.по силата на Парижкия мирен договор, Бесарабия е разделена на две – югозападна с център Болград, включена в границите на Молдова и североизточна с център Комрат, включена в състава на Русия. През 1861 г.над 20 000 българи се преселват от вече румънската част на Молдова в Приазовието и образуват другата българска общност – в днешна Украйна – Таврия. Трета група българи се заселва на самия Кримски полуостров. Първите заселници в Крим са жители на странджанските села Граматиково и Малко Търново. При официалното преброяване от 1897 г. броят на Кримските българи възлиза на 7528 души.
Гражданската война в Русия 1918-22 г. се отразява отрицателно на българските заселници. През периода 1929-30 г. се извършва насилствената колективизация и т.н. разкулачване, като по заможните и работливи българи, са изпратени на заточение. Това поражда враждебно отношение на българите към съветската власт. По време на войната на Съветския съюз срещу Хитлеристка Германия, българските заселници не се мобилизират в армията, а изпращани в трудовите батальони. Само малка част българи и доброволци участват в тази войната.
След изтеглянето на немците от Крим, в Кремъл решават да накажат българите с недоказаното обвинение, че сътрудничели с окупатора. И през 1944 г.започва масова депортация не само на българи, но и на останалите етнически общности. Те били разселени по всички краища на тогавашния Съветски съюз. Преди това, българите били вече 12 500 д. Обезлюденият Крим бил заселен с руснаци и украинци.
След разпадането на Съветския съюз, започва държавна програма за завръщането на разселените малцинства по родните им места. Много малка част от българите се върнали в Крим. Цели селища останали обезлюдени и престанали да съществуват. Днес в Крим живеят около 2 милиона души. 57 % са етнически руснаци, 24 % украинци, 12 % татари и 7 % останалите етнически групи. Българската общност наброява около 2000 д.Те не са в компактни групи както преди и затова не могат да оформят български общности и да имат свои училища. Запазили са диалектния български език.
През 1995 г. е учредена организация на българите в Крим „Паисий Хилендарски“, която има за цел да подпомогне завръщането на изселените българи по родните им места,да ги обедини и подпомогне.. Създадени са неделни училища и културни центрове има в столицата Симферопол, Керч и Севастопол, където по радиото и телевизиите има програми на български език.
Добре е да знаем , че на този красив полуостров има и наши сънародници.