Брюксел се насади на пачи яйца

Главното препятствие за „Южен поток“ в крайна сметка се оказа позицията на САЩ. Работата по проекта продължаваше до момента, когато при бившия премиер на България Пламен Орешарски не дойдоха два американски сенатора. Не знам какво са му казали те, но след тяхната визита проектът бе прекратен. В Русия това се прие изключително негативно, както от правителството, така и от населението като цяло. В Русия бяха сигурни, че България ще отстоява този проект, който би бил от полза и за двете страни. Но, уви, това не се случи.

След като „Турски поток“ вече е планиран, по никакъв начин тръбата няма да мине през България. Убеден съм, че и дума не може да става за връщане към „Южен поток“. Все пак руският президент Владимир Путин лично се ангажира пред турския си колега Реджеб Ердоган. Въпреки, че „Турски поток“ е все още виртуален, „Газпром“ има всичко необходимо за строителството му. Турците обаче умишлено бавят разрешенията за прокарване на тръбите в техни води, тъй като искат първо успешно да се договорят за по-голяма отстъпка на докарания руски газ. Преговорите рано или късно ще приключат, постигайки някакъв компромис. „Газпром“ много би искал да прокара първата линия към Турция още тази година. Проблемът на „Турски поток“ е как газът по него може да тръгне към Югоизточна Европа.

Сегашните потребители от този регион нямат тръби до допирната точка на подаване на газ между Турция и Гърция. Например, България ще трябва да изгражда междинни тръби. За Унгария и Сърбия пък този вариант е още по-неприемлив. Същото касае и Италия, която в момента се снабдява с газ през Украйна. А Италия ще е основен потребител на „Турски поток“. Именно затова трябва да се водят преговори между Русия и Еврокомисията,тъй като Брюксел е влязъл в ролята на посредник по този въпрос. Ситуацията е доста сложна и объркваща. От една страна се получи, че ЕК се препречи на пътя на „Южен поток“ и той беше отменен, а сега отговорността за снабдяването на Балканите с газ пада върху Еврокомисията.

От друга страна ЕС е длъжен да подкрепя Украйна. А ако „Турски поток“ се построи, то транзитът през Украйна ще бъде преустановен. А от това Киев ще загуби милиарди долари годишно. При това положение каква позиция ще заеме ЕК е трудно да се предвиди. Явно в Брюксел разчитат, че може да се намери друг източник на газ.

Примерно Туркмения би искала да доставя газ, но за да се построи газопровод през Каспийско море е необходимо разрешението на Иран и Русия. Иран обаче ще бъде против, защото ще иска тръбата от Туркмения към Турция да мине през негова територия, но това пък ще отнеме много време и ще струва много пари.

А и би ли се чувствала Европа сигурна, получавайки газ от Иран ?

Проектът, който сега азербайджанците правят, предвижда газът да мине през Турция, Гърция и след това в Италия. Той обаче не е достатъчен, защото става въпрос само за 10 млрд. куб. м. газ. България би могла да получи съвсем незначителен обем, останалият газ е предназначен за Италия. С повече газ за да разшири този поток Азербайджан не разполага. Според мен би било правилно ЕК да се договори с „Газпром“ и да му предложи варианти за построяване на структура, която да принадлежи не на руската компания, но която „Газпром“ да може да използва за доставяне на своя газ. Защото проектът „Турски поток“ не означава, че „Газпром“ не иска да строи газопроводи по територията на ЕС. В заключение бих могъл да кажа, че две линии на „Турски поток“ са много вероятни. Докараният по тях газ ще стигне за Турция, възможно също за Гърция и България, но не и за Унгария, Сърбия, Австрия и Италия. Главният проблематичен въпрос са другите линии, които „Газпром“ планира да строи, защото не е ясно от къде ще минат, за да се доставя газ в Европа. Не мисля, че този въпрос ще се реши скоро, защото политическата обстановка не е благоприятна за това.

Коментар на Юрий Барсуков, журналист от  в. „Коммерсант“ специално за българската журналистка Оля Ал-Ахмед от в.“Стандарт“