Все още има сериозни разногласия между страните в утрешната среща по украинския конфликт, пише „Ведомости“, като изтъква „взаимния натиск с цел всеки да подобри своето положение“. Форумът ще събере в Минск лидерите на Франция, Германия, Русия и Украйна, напомня руският вестник.
Сред козовете на Киев са заплахите на Запада да разшири санкциите срещу Русия, както предварително се разбраха външните министри от ЕС. Друг начин за натиск върху Москва е заплахата с доставки на американски оръжия за украинската армия, пише „Ведомости“.
Берлин и Париж са против тях, както заяви на конференция по сигурността в Мюнхен канцлерът Ангела Меркел. Тези доставки според нея биха вдигнали градуса на конфронтацията. На среща с Меркел вчера президентът на САЩ Барак Обама заяви, че при провал на дипломатическите усилия „ще проучи всички варианти“, включително „възможността за доставка на отбранителни оръжия“, при все че още не е взел решение по въпроса. Украинският парламент планира да разгледа в сряда проектообръщение до Конгреса на САЩ с искане за военна помощ, посочва изданието, цитирано от Би Би Си.
Москва пък използва за натиск върху Киев и Запада военните успехи на опълченците, разширили териториите под свой контрол. А според директора на международния център за отбранителни изследвания в Естония Матю Брайза, Путин се опитва да използва Меркел и френския президент Франсоа Оланд, за да разцепи трансатлантическата общност, се казва в материала.
„Канцлерът на Германия и президентът на Франция смятат, че изпълняват благородна мисия, за да спрат войната и страданията на хората. Всъщност обаче допринасят за удължаване на войната, за прерастването й в замразен конфликт. Президентът на Русия осъществява умело тази манипулация“, заявява експертът.
Според Алексей Чеснаков, директор на близкия до Кремъл Център за политически комуникации, искането на Запада Москва да прехвърли на Украйна контрола върху границата на Русия със самопровъзгласилите се „народни републики“ в Донецк и Луганск (ДНР и ЛНР) е неприемливо, защото „там няма никакъв допир между страните“. Не може да има дискусии и за децентрализация на държавното управление в Украйна, защото „това бе вече обявено от (украинския президент Петро) Порошенко и той не може да ни го „продаде“ втори път“, добавя руският аналитик.
Барак Обама и Ангела Меркел не споменаха изобщо за възможно смекчаване на антируските санкции при успешни преговори в Минск, отбелязва „Комерсант“. И нищо чудно – „в момента и президентът на САЩ, и германският канцлер играят роля на „лоши ченгета“ спрямо Москва“, твърди всекидневникът.
„Европа взе нерешителни мерки“ – под това заглавие „Комерсант“ разказва за новите санкции срещу Русия, одобрени, но отложени засега. Министрите се разбраха да изчакат с прилагането на санкциите до 16 февруари, за да дадат на мирните усилия повече време, заяви френският външен министър Лоран Фабиюс.
Според изданието „ИЮ Обзървър“, черният списък, който ще бъде огласен в понеделник, включва 9 юридически лица, 14 представители на самопровъзгласилите се „републики“ и петима руски граждани – трима служители на министерството на отбраната, сред които заместник-министър Анатолий Антонов, и двама депутати от Държавната дума, посочва вестникът.
В ЕС се засилва скептицизмът по повод санкциите. Потвърждение станаха думите на испанския външен министър Хосе Мануел Гарсия-Маргальо, напомнил на колегите си, че антируските мерки вече струват на ЕС 21 милиарда долара. Според него, новите санкции може да имат „тежки последици за всички, пише изданието.
Европейските министри се задоволиха със символични мерки спрямо Русия, ДНР и ЛНР, „неспособни да нанесат що-годе значими щети на руската икономика“. С това отправиха ясен сигнал: Брюксел още не е готов да форсира политиката за засилен натиск срещу Русия с оглед нарастващите политически и икономически разходи по нея. И предпочита най-малкото да изчака резултата от преговорите на „нормандската четворка“ за Украйна в сряда, заключава „Комерсант“.
Украинската тема изпъква и в статия на „Независимая газета“ за т. нар. антикризисен марш „Пролет“, насрочен от опозицията в Русия за 1 март в Москва. Организаторите предлагат демонстрантите да се откажат от партийни, камо ли пък украински флагове, и да вдигат руския трикольор, за да избегнат обвинения, че им липсва патриотизъм, пише всекидневникът. Според опозиционера Борис Немцов, съпредседател на партията РПР-ПАРНАС, така участниците ще се спасят и от пиар кампания срещу опозицията, каквато обичайно започват телевизиите в Русия след всеки протест. По повод критики на радикали срещу това решение Немцов допълни, че „няма забрана за всякакви други знамена. Официалната препоръка на организаторите обаче е трикольорът“ на Руската федерация. На преден план в шествието ще е антивоенната тема, която също има антикризисен характер, разказва Константин Мерзликин от ръководството на РПР-ПАРНАС.
„Наша задача е да подскажем на гражданите, че социално-икономическото им положение се е влошило заради политиката спрямо Украйна. И да разсеем мита, че за всичко е виновен лошият Запад, а щом се вдигне цената на петрола, всичко пак ще е наред“, обяснява опозиционерът. Най-важното са позицията и лозунгите на хората, а „с тях е трудно да се спори – наистина воюваме с Украйна! Ето защо при това положение излишните украински атрибути биха предизвикали недоволство, обвинения, че това са продажници, наемници на Държавния департамент (на САЩ)“, одобрява това решение политологът Валерий Хомяков.
Трябва да е ясно дали става дума за антивоенен или антикризисен протест, казва наблюдателят Константин Калачов. „Маршът е заявен като антикризисно шествие „Пролет“ и украински знамена биха изглеждали там изкуствено, щяха да бъдат сериозен дразнител. Федералните телевизии биха показвали само тях, описвайки исканията на участниците“, допълва той./БТА