БРИКС – ново начало или началото на края?

Наскоро китайският град Сямън бе домакин на деветата среща на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка). Тазгодишният форум се проведе на фона на изключително сложна международна обстановка предвид напрежението със Северна Корея, граничните спорове между Китай и Индия и охладняването на отношенията между Русия и Индия заради ангажираността на Делхи с Вашингтон. В другата посока вървят връзките между Русия и Китай, които през последните години обявиха редица съвместни инициативи и сключиха множество договори.
Вътрешната обстановка в доста от държавите също не е розова. Президентът на Бразилия Мишел Темер успя да се измъкне от разследването за корупция с парламентарни хватки, но рейтингът му е нисък и бъдещето е несигурно. Освен това Бразилия значително забави темпа на икономиката си, което често води до социални брожения в страната. В подобна нелека ситуация се намира и президентът на Южна Африка Джейкъб Зума – той самият има дълга история на проблеми със съдилищата, а слабите икономически резултати водят до протести. Освен това партията на президента е раздирана от скандали за корупция и марионетни назначения в кабинета. В медиите дори се прокрадват мнения, че водейки битки на толкова фронтове, въпрос на време е Зума да бъде принуден да се оттегли. Проблеми има и в Китай и Русия, макар и не така драматични. От групата като че ли се откроява Индия, която запазваше високи нива на икономическо развитие, но последните данни оттам също не вдъхват особено доверие.
БРИКС провежда първата си среща през 2009 година. В първоначалния вариант в организацията не влиза Южна Африка, която се присъединява през следващата 2010 година. Организацията е създадена с надеждата, че ще се превърне във влиятелна световна асоциация, като особен акцент се поставя на съперничеството с Г-7 – форумът на най-развитите световни страни. Сред успехите на блока можем да причислим засиленото влияние на развиващите се икономики в институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) и създаването на собствена Нова банка за развитие, която отпуска заеми на развиващи се страни за инфраструктурни проекти. Тази банка на практика се явява алтернатива на МВФ и СБ, макар от БРИКС да отричат да си поставят за цел конкуренция с тях. БРИКС е мащабен съюз – членовете му заемат 26% от територията на планетата, а населението им е 44% от световното.

Спокойствие пред камерите, маневри в кулоарите

На форума в Сямън лидерите на петте страни приеха съвместна декларация, в която призоваха всички страни изцяло да ратифицират и прилагат Парижкото споразумение за климата. БРИКС заявиха също така намерението си да работят за световна архитектура за икономическо управление, която да е по-ефективна и да отразява по-добре настоящата международна обстановка, като за целта се засили гласът на развиващите се пазари и икономики. В областта на външната политика страните от БРИКС се обявиха за мирно решение на конфликтите по света. По отношение на Сирия те вярват, че само „воден от сирийци, ръководен от сирийци“ политически процес, гарантиращ суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Сирия, може да донесе край на кризата. В същото време страните се обявиха против употребата на химически оръжия от която и да е страна при каквито и да е обстоятелство. Изразена бе и продължаващата подкрепа на БРИКС за създаването на палестинска държава, която да може да съжителства редом с Израел. Най-горещата точка обаче в този момент бе Северна Корея, където властите проведоха изпитание на водородна ядрена бомба едва ден преди началото на срещата. Очаквано всички страни от БРИКС заклеймиха опитите на Пхенян, но изтъкнаха, че смятат мирното решение за единственото възможно и се обявиха за диалог между всички участващи страни.
Хармонично звучащата на пръв поглед декларация обаче бе съпроводена и от не чак толкова гладки моменти. Сложните взаимоотношения в Азия дадоха своето отражение и не всички останаха доволни. Към средата на документа може да се намери един параграф, който породи много спорове, а реакциите варираха от „пробив“ до „предателство“. Разглеждайки обстановката в Афганистан, страните от БРИКС изразяват безпокойството си от несигурната ситуация в региона и дейността на различни терористични групи. Именно тези терористични групи се превърнаха в тема на обсъждане, тъй като сред тях се намират и имената на пакистански такива, което несъмнено е пробив за Индия. Напрежението между Пакистан и Индия на практика никога не е стихвало и споменаването на въпросните групи като терористични е още един лост в битката за надмощие. От друга страна, текстът бе посрещнат с разочарование в Пакистан и доколкото тази държава залага много на близките си връзки с Китай, това бе сметнато за отстъпление и дори предателство. Двете държави са партньори в Китайско-пакистанския икономически коридор. Това пък не се нрави на Индия и тя бойкотира инициативата „Един пояс, един път“. Отношенията между Пекин и Ню Делхи охладняха още повече, дори се заговори за война, покрай конфликта за хималайския проход Доклам. Това ново развитие на нещата обаче показва, че Китай и Индия са намерили допирна точка – за сметка на Пакистан.
Нещо повече, по време на срещата се разплете и голямата интрига, която доминираше разговорите преди провеждането й – лидерите на двете държави Си Цзинпин и Нарендра Моди се срещнаха в кулоарите и проведоха разговор, детайли от който обаче не станаха известни. Вместо намръщени физиономии телевизионните камери уловиха значително по-ведра обстановка и изглежда, че прагматизмът ще надделее в отношенията между двете държави с най-голямо население на света. Според някои анализатори Си Цзинпин осъзнава, че враждебността между неговата държава и Индия по-скоро вреди, отколкото помага на китайските геостратегически интереси. Като особена важна цел в тази насока се смята осигуряването на индийското благоразположение към инициативата „Един пояс, един път“.

„БРИКС плюс“

Друг интересен момент от срещата на БРИКС бе присъствието и на държави, които не попадат в състава на групата. Това са Египет, Мексико, Кения, Тайланд и Таджикистан. Те бяха поканени от домакините като част от формата „БРИКС плюс“. Идеята бе представена от китайския външен министър Ван И през 2016 г., като по този начин Китай се надява „да установи тесни партньорства и да разшири кръга си на приятели“. Търсеният ефект е да се разшири обхватът на БРИКС и да се включи по-голяма част от развиващия се свят в блока. Тук обаче Китай отново среща неодобрението на Индия и според информациите за момента се е отказал да прави тези разширени срещи постоянни. Няма индикации обаче, че ще спре да търси начини да разшири политическото и икономическото си влияние, затова в тази насока могат да се очакват още действия.

Довиждане, долар

Най-интересната новина от срещата на БРИКС обаче е явният курс, който организацията поема към прекратяване на използването на долара като средство за разплащане при търговия между страните от блока. В обсъжданите варианти дори се включи създаването на собствена криптовалута на БРИКС, която да се използва за вътрешни разплащания.
В тази връзка – макар и не директно свързано със срещата – Китай обяви на 1 септември, че ще започне да предлага договор за закупуване на петрол, платим в юани, които по-късно могат да бъдат конвертирани в злато. Това може да се окаже изключително важно за пазара в Азия, тъй като Китай е най-големият вносител на петрол в света, а суровият петрол обикновено се оценява в долари. Този ход на китайците ще позволи на Русия и Иран да заобиколят санкциите на САЩ, като търгуват петрола си в юани. За да привлече още повече потенциални продавачи, Китай обяви, че юаните ще бъдат изцяло конвертируеми в злато на борсите в Шанхай и Хонконг.
БРИКС е на прага да завърши първото си десетилетие и в Сямън лидерите му се обявиха за „втора златна декада“. Дали това ще се случи е трудно да се предвиди. Исторически Русия, Китай и Индия винаги са били съперници на азиатската сцена. Моментното добро състояние на руско-китайските връзки не се дължи само на близостта между двете страни, но и на общите им проблеми в лицето на САЩ. Именно САЩ при Тръмп се сближиха с Индия на Нарендра Моди и заплашват да я притеглят по-силно в своята орбита и по този начин по-далеч от БРИКС. Бразилия и Южна Африка пък са затънали във вътрешни проблеми и едва ли може да се очаква да играят съществена роля в задаването на курса на организацията.