Скоро Джордж Сорос ще бере ядове, както и неговите хора в Източна Европа. В България през тази година ще стартира процес на подмяна на политическия елит, казва експертът по национална сигурност и антитероризъм Боян Чуков пред Благовест Бенишев от в. „Труд“
– Г-н Чуков, особено внимание обръщаме през последните седмици на факта, че България вече 10 години е член на ЕС. Мненията се следват, блъскат и противоречат. Според вас къде сме в момента десет години по-късно? Натрупахме ли ползи от приемането си в ЕС? Има ли вреди и какви?
– След десет години можем да си направим една по-трезва равносметка за членството на България в ЕС. Сега сме далеч от лекомислената еуфория, която бе обзела масово българите в навечерието на приемането ни в ЕС. В колективното съзнание членството ни в съюза се възприемаше като крайна спирка в нашия път към всеобщото благоденствие. След десет години обаче стана очевидно, че „европейската мечта“ е била една огромна илюзия. Повечето българи днес мизерстват. Здравеопазването и икономиката са катастрофирали. Но да си спомним! България бе приета заедно с Румъния доста набързо. Някак по спешност. Българите си представяха икономически ползи от ЕС, но не бяха наясно със задълженията, които следват, като ни приемат. Нямаше референдум, но дори да имаше, еуфорията беше огромна, масово всички бяха „за“. Управляващите подписваха документите за членство, без да ги четат, без да се съветват с никого. България и Румъния бяха спешно присъединени, защото тогава глобалният хегемон строеше Pax Americana и България и Румъния бяха необходими за реализиране на геостратегическите планове на Вашингтон в нашия регион. Както и за осъществяване на икономическата експанзия най-вече на Германия в Югоизточна Европа. Брюксел бързо и умело си създаде в България свой собствен „проевропейски елит“, чието лично материално благоденствие беше пряко зависимо от изпълнението на плановете на Евросъюза в нашата страна. Тези планове невинаги съвпадаха с българските национални интереси – АЕЦ „Козлодуй“ е потресаващ пример. Естествено, тези „елитни кукли“ у нас се превърнаха в „рекламни агенти“ на евробюрократите. Вече десет години ни обясняват колко много България е спечелила от своето членство в ЕС.
– Осезаемото е немалко в крайна сметка. Не може да се отрече.
– Разбира се, че не е сериозно да се отричат немалко положителни промени, произтичащи от членството ни в ЕС. Пътуваме в Европа без проблеми. Ползваме еврофондове, които са сериозна добавка към бюджета на страната. Но европейските пари намаляват. Да не забравяме, че има и годишен членски внос, който си плащаме редовно. Към 2020 г. еврофондовете ще спаднат драстично. Членството ни в ЕС има и негативна страна. За десет години България излезе на второ място в света по смъртност сред населението. Каквито и да са ползите, ужасяващото намаляване на населението в нашата страна трудно може да се пренебрегне. Защото след време няма да има кой да ползва „положителните“ страни от членството ни в ЕС. Бяхме около 9 милиона. Сега сме под 7 милиона. С тревожен и задълбочаващ се етнически дисбаланс. Демографските загуби са като при война. Българите са най-бедните в ЕС и десет години Брюксел ни малтретира с унизителен годишен мониторинг. Страната ни тръпне всеки път, преди да излезе докладът на „началниците“ от ЕК. Унизително е, разбирате ли. Да, в България има корупция. Но не са ли именно евробюрократите, които ни научиха на много хитрости: как корупцията може да бъде „институционализирана“, да не бъде „дива“, „хаотична“ и „балканска“. Вече десет години българските институции се „реформират“. В резултат имаме почти пълен разпад на българската държавност и икономика.
– Други биха казали, че сме достигнали европейско ниво… .
– Кое ни е на европейско ниво? Селското стопанство? Унищожихме го. Електрониката? Унищожихме я. Промишлеността? Унищожихме я. Здравеопазването? Вулгарен провал. Националният суверенитет е неразбираемо понятие за държавниците ни – това ограда на границата ли ни е, земеделец в отбраната ли е, въздушно пространство, дадено на ротация ли е? Никакъв ум и разум. Преди да приключи своя жизнен път, бившият български президент Желю Желев стигна до някои прозрения. Той съобщи, че България е инвестирала в Западна Европа чрез емигриралите млади хора около 30 милиарда евро. Ако разглеждаме членството си в ЕС многовекторно, то спорът дали печелим или губим във всички случай ще бъде много разгорещен. За едно няма спор. Че отгледаният от Брюксел български евроелит определено просперира. Ако не работи за светлото европейско бъдеще някъде в белгийската столица, в Страсбург или на друго място, то „скромно“ се труди в някоя европейска банка, за която е лобирал, преди да го трудоустроят в нея. Както бившият евробюрократ №1 господин Барозу. На това не му ли викат корупция? Изводът след тези десет години е, че България не се нуждае от постоянно надзираване от Брюксел и реформиране, а от национално възраждане! Това е.
– Как оценявате геополитическите реалности в началото на 2017 година? Годината започва с множество мрачни прогнози. Новият президент на САЩ Доналд Тръмп встъпва в длъжност след 15-ина дни, което се очаква да е повратен момент в международните отношения през последните години. Накъде ще тръгне светът според вас?
– С встъпването в длъжност на Доналд Тръмп ще последва релефно преформатиране на геополитическата архитектура в света. Това няма да стане незабавно, но ще бъде достатъчно видимо. Често политиката на САЩ изглежда непоследователна и хаотична. Но това е само на първо четене. При глобален поглед се вижда, че могат да се допускат дребни жертви, понякога и грешки по пътя към стратегическите цели, към които САЩ вървят от десетилетия. Една от тези цели бе унищожаването на СССР. И те успяха. Не е случайно, че Вашингтон не признаваше Прибалтика. САЩ са държава, която има винаги дългосрочни цели. Тръмп ще седне в Овалния кабинет и ще започне да реализира обявената от него стратегия – кардинална промяна във външната и вътрешната политика на САЩ. Може да се каже, че проектът „Тръмп“ победи проекта „Хилъри“. Победи, но не унищожи. Проектът „Хилъри“ ще направи опит за реванш. Той има огромни ресурси за това. Но няма никакъв шанс да успее. Плахи опити за бунтове, финансирани от Сорос, може и да има, но всички те ще бъдат разгромени. Въобще през 2017 година в САЩ ще се наблюдават вътрешни турбуленции. След това кадровите и материалните ресурси на проекта „Хилъри“ ще започнат да се изнасят към Европа. Защо? Защото на Стария континент ще им бъде най-уютно. Само в Европа проектът „Хилъри“ може да има шансове за реванш. Днешните европейски елити са кадрувани така, че да са лоялни и удобни на проекта „Хилъри“. Самата Меркел е европейският аватар на Хилъри Клинтън. Тревожен е фактът, че през миналата година най-продаваната книга в Германия е била „Моята борба“ на Хитлер. Предстои превеждането и издаването й във Франция. Не е случаен призивът на израелския вицепремиер и министър на отбраната Либерман към евреите във Франция да се завърнат в Израел. Въобще много е вероятно да се възроди духът на нацизма в Европа. Терористичните актове на европейска територия ще продължат. Те ще способстват именно за възраждането на нацизма. Единственият начин Меркел да бъде преизбирана е мотивът за заплахата от нацизъм – изберете разумната Меркел, да не дойдат крайнодесните! Очакваните проблеми в Европа накараха британците да осъществят своя Brexit. Лондон ще се включи в европейската континентална политика, но като фактор, който не е вътре в предстоящите турбуленции. Британците активно подкрепят Еманюел Макрон, министър на икономиката на Франция, за президентски избори. Действат по типичния за британците маниер. Предстои сближаване на Лондон с Варшава. Англия ще се опита активно да попречи Германия да се съюзи с Полша. Реалното разполагане (вкопаване) на проекта „Хилъри“ може да стане само в Източна Европа. Както преди 70 години в навечерието на Втората световна война. Полша може да бъде стимулирана и с евентуалното разпарчетосване на Украйна, която няма светли перспективи в очертаващата се нова обстановка в Европа.
– С тази презумпция как виждате еволюцията в отношенията между САЩ и Русия?
– При встъпването в длъжност на Доналд Тръмп в САЩ ще протичат процеси, които в определена степен наподобяват на тези, които наблюдаваме в Руската федерация. В Русия дълго време съжителстваха проектът „Елцин“ и проектът „Путин“. В първия случай се вървеше към десуверенизация и разпарчетосване на Руската федерация, драстично намаляване на населението и използване на руските природни ресурси от Запада. Проектът „Путин“ има за цел точно обратното. Суверенизация, консолидиране на страната и изграждане на мощни въоръжени сили. Паралелно с избирането на Доналд Тръмп в Русия започна зачистването на кадрите от периода на Борис Елцин. Икономическият министър Улюкаев бе уволнен за корупция. Сергей Михалков публично нападна новоизградения център „Елцин“. Започна постепенна чистка на Петата колона в Русия. Започнаха сериозни промени в руските силови структури. Проектът „Хилъри“ имаше нужда от реализирането на проекта „Елцин“. И обратното. Проектът „Тръмп“ търси партниране с проекта „Путин“. Защо? Основният противник на САЩ е Китай. Но Китай заедно със стратегически партньор Русия е изключително опасна комбинация за американците. Необходимо е Русия да се довъоръжи и консолидира, след което да се влезе в конфликт с китайците. Това е стратегическата цел на проекта „Тръмп“. Формулата е позната. Нещо като Украйна срещу Русия. В противен случай, ако Русия е силно десуверенизирана и се разпадне, то далечните руски Север и Изток ще бъдат овладени от Китай. Което е изключително опасно за САЩ. Идеалният случай за Вашингтон е консолидирана Русия с мощни въоръжени сили, но без… Путин. А с президент като Медведев. Путин е гаранция, че стратегическото сътрудничество на Русия с Китай ще продължи и ще се задълбочава. Затова през следващите години ще наблюдаваме перманентно демонизиране на Владимир Путин, а защо не и опити да бъде физически елиминиран.
– Как според вас всички тези сътресения в международните отношения в света ще се отразят в България?
– Източноевропейските елити, включително и тези в България, в сегашния си състав станаха ненужни. С помощта на финансираните от Америка НПО-та в Източна Европа проектът „Хилъри“ си изгради свои кадри. Типичен пример за отгледани in vitro кадри за България са фигури като Даниел Митов, Николай Младенов или Кристиан Вигенин. Или поредицата одиозни министри на отбраната и икономиката. Ако спечели „дясното“ у нас, има готов кадър. Ако спечели „лявото“, пак има готов кадър от същата „ковачница“. Отлична комуникация съществува от доста години в България между кадрите на проекта „Хилъри“ и тези „русофили“, които са изградени по линия на проекта „Елцин“. Логично. Днес обаче предстои изграждане на ръководни политически и държавни кадри в Европа по линия на проектите „Тръмп“ и „Путин“. Двата проекта в определен смисъл са в синхрон. Затова тежките русофоби изведнъж станаха ненужни. Даже вредни. Американците както винаги са изключително реактивни. Ухажваните български русофоби от времето на посланик Уорлик изведнъж изпаднаха от листата на канените на приеми в американското посолство в София. Личи си, че са смутени и объркани. Тръгнаха да търсят изяви в маргинални интернет сайтове и телевизии. Скоро Джордж Сорос ще бере ядове. Както и неговите хора в Източна Европа. Накратко, в България през тази година ще стартира процес на подмяна на политическия елит. Ще се появят нови НПО-та, някои стари ще отмрат. Както казва Хераклит: „Всичко тече и нищо не остава.“