На 26 януари 1914 година се състоял изпитателния полет на първия в света тежък бомбардировач. Това бил дървен четиримоторен биплан на руския конструктор Игор Сикорски. На бомбардировача дали името на легендарния руски богатир „Иля Муромец”.
Тогава много европейски конструктори се опитвали да построят тежки аероплани, но техните експерименти завършвали неуспешно. Прочутият английски инженер Фредерик Уйлям Ланчестър публикувал цяло изследване, в което доказвал, че самолетите вече достигнали максималните си размери.
Съобщението за постижението на 24-годишния руски конструктор Игор Сикорски произвело ефекта на избухнала бомба. „Иля Муромец” бил четири пъти по-тежък от най-големите западни модели. Събитието открило нова ера в историята на авиацията.
Размахът на крилете на „Иля Муромец” бил 30 метра, теглото – 5 тона. В екипажа влизали от четири до седем души, въоръжението – до 7 картечници различна модификация за тогавашното време. За хвърляне на бомби с тегло половин тон бил изобретено електрическо спускане. През годините на Първата световна война авиостроителният завод в Санкт Петербург произвел 60 бойни машини от тази конструкция. Те съставили първата в света ескадрила от тежки бомбардировачи.
На времето „Иля Муромец” поставил много рекорди до далечина и продължителност на прелитанията. Днес тази традиция продължава руската Далечна авиация. В състава на 37-ма Въздушна армия има около 200 ракетоносачи и стратегически бомбардировачи. По време на патрулиране без кацане над Атлантически, Северен и Тихи океани, те могат да летят по 40 часа с въздушно зареждане с гориво.
На различните етапи на патрулиране, руските бомбардировачи често се съпровождат от самолети на НАТО, от военновъздушните сили на Канада, Норвегия или Япония. Според разкази на летци, разстоянието между тях и чуждестранните съпровождащи самолети понякога е толкова малко, че може да им махнеш с ръка и да разгледаш лицата им. Днес руската далечна авиация е сред най-добрите в света. Към 2015 година е планирано самолетният парк да бъде напълно модернизиран.