„Нашият подарък за вашия Великден“, пишеше върху американските бомби, хвърлени над бивша Югославия преди 16 години. Тези снаряди обаче продължават да убиват сърбите и днес…
Шестнадесет години след бомбардировките на Сърбия от НАТО ракът продължава да коси комшиите. А нас?
Бомбардировките на Югославия от НАТО са военна операция, извършена от 11 държави членки на НАТО срещу вече несъществуващата Съюзна република Югославия по време на конфликта в Косово. Ударите започват на 24 март 1999 г. и се прекратяват на 11 юни 1999 г. след 78 дни. Кодовото название на офанзивата е операция „Съюзна сила“, а в американския щаб тя е известна като операция „Благородна наковалня“. Официалната причина за бомбардировките е югославската военно-полицейска операция „Подкова“, в която участват и редица паравоенни формирования от типа на т.нар. „Тигри“ на Желко Ражнятович или по-известен като капитан Аркан, която цели етническо прочистване на Косово от албанското население. Загиват стотици граждани и от двете страни в конфликта, както и много военнослужещи от Югославската народна армия (ЮНА).
Това е втората голяма бойна операция на НАТО след операция „Преднамерена сила“ в Босна и Херцеговина през 1995 година. Тя е извършена без съгласието както на Съвета за сигурност, така и на Общото събрание на ООН.
Бомбардировките водят до оттеглянето на югославските войски от Косово и установяването на Временната администрация на ООН в бившата Автономна област. По-късно е организиран Международен наказателен трибунал за бивша Югославия, който решава, че югославските сили за сигурност са отговорни за престъпления срещу човечеството и масови потъпквания на човешките права на гражданското население в Косово – главно малко преди и по време на операцията на НАТО.
Какво обаче остава зад кулисите след повече от 16 години от началото на бомбардировките? Дали ударите, много от които извършени с бомби с обеднен уран, не са предизвикали катастрофа, подобна на Чернобилската от преди 29 години, когато нашият държавен връх ни убеждаваше най-цинично, че нищо не се е случило и млади и стари манифестираха по улиците, гълтайки радиоактивен прах… Дали правителството на Иван Костов, управлявало България по време на косовската криза, не скри втори Чернобил, този път идващ от запад?
Сърбия бие тревога – страната заема първо място в Европа по смъртност от туморни заболявания. И специалистите, и обикновените хора споделят мнението, че това се случва единствено като резултат от падналите над страната около 15 тона обеднен уран, основно в районите на Пчински окръг и тогавашната административна граница между Сърбия и Косово. В резултат на валежите, ветровете и други прахът от този радиоактивен елемент е разнесен над почти цяла Южна и Централна Сърбия, а някои специалисти смятат, че е достигнал чак до Белград и южните части на Войводина. Дали със същия „успех“ не е разнесен и над територията на България (Кюстендил, Перник, София), която е доста по-близо географски до бомбардираните райони, отколкото сръбската столица например?…
Но да погледнем фактите
Хвърлянето на бомби с обеднен уран през пролетта и лятото на 1999 година преди около 5 години е предизвикало истинска „експлозия“ на злокачествени лимфоми и левкемии в Централна и Южна Сърбия, а резултатите за 2014 година, които се очакват да излязат в средата на т. г., със сигурност ще покажат драстично повишаване и на заболеваемостта от сериозни туморни образувания.
Председателят на сръбското дружество за борба против рака проф. д-р Слободан Чикарич обяснява, че настъпил истински „разцвет“ на заболеваемостта от злокачествени образувания. Последният официален доклад от Института за обществено здраве на Сърбия „Милан Йованович Батут“ обхваща статистически периода от 2002-ра до 2012 година и данните са за Сърбия и Автономна област Войводина. Според резултатите от доклада, ръстът на заболеваемостта от злокачествени лимфоми и левкемии се е повишил с 80 процента.
Професор Чикарич обяснява: „Тъканите за левкемия и лимфоми са много чувствителни на йонизирано излъчване. Средните латентни периоди между действието на канцерогена и появата на левкемия са около 7-7 и половина години. За сериозни малигни тумори, които представляват 95% от всички туморни заболявания, този период е от около 15 години, така че точно през 2014 година се стига до бум в появата им. Здравите клетки от тъканите са обикновено отпорни на облъчвания, не е задължително да се случи „експлозия“, но обикновено има пик на заболеваемостта. В Сърбия, по моите изчисления, ако нарастването на заболеваемостта продължи както досега, биха могли да се очакват нови 40 000 заболели в Централна Сърбия и Войводина или 5500 нови случая на заболяване на 1 000 000 души, което е твърде далеч над световните стандарти, които са 2000 заболели на 1 милион. Това е тенденция, която предизвиква огромна загриженост. В Сърбия заболеваемостта се е покачвала с по 2% годишно, а смъртността от рак с 2,5% за същия статистически период. Това е също един показател, който твърдо дава да се разбере, че в живота на нашите граждани се е случило нещо извънредно, което го е променило“, предупреждава професорът.
Вече отдавна се знае, че по време на бомбардировките самолетите на НАТО са хвърлили бомби с около 15 тона обеднен уран както в пограничните райони на Косово, така и в граничния сръбски Пчински окръг. Последващите изследвания потвърждават, че периодът на полуразпад на този уран е 4,5 милиарда години. Също така наред с него са открити и следи от плутоний, който е не по-малко канцерогенен и чийто период на полуразпад е 24 000 години. Според думите на проф. Чикарич след експлозиите на бомбите се е образувал радиоактивен прах, който се е разнесъл както по цяла Сърбия, така и по целия Балкански полуостров. И привежда пример в тази насока: „Два месеца след бомбардировките над Сърбия са провели изследвания и са установили, че радиоактивността над страната е повишена от 20 до 30% над нормалните стойности“.
„Реално погледнато, в глобален аспект става въпрос за относително малки количества радиоактивни отпадъци. Съществува обаче реална опасност за здравето на хората, тъй като и най-малката доза радиоактивно излъчване към здравите клетки в организма може да доведе до отключването на процеси, които да ги превърнат в канцерогенни. Друг много тежък риск представлява мутацията в генома, който води след себе си до раждането на деца с психофизически малформации“.
Около 9 милиона граждани на Сърбия и Косово, както и почти толкова от Македония, Босна и Херцеговина, а и България, през март, април и май 1999 година са били директно или индиректно изложени на радиоактивно излъчване и прах.
На въпроса защо все пак Сърбия заема неславното първо място по заболеваемост от рак в Европа, Чикарич отговаря: „Проблемът е в това, че ако, да речем, през 2001 година са били излекувани 46% от пациентите, т.е. ако от 100 заболели сме успели да излекуваме 46, то този процент в Европа е 50%, а да речем, в Швеция е 62 пациенти. Този процент в Сърбия намалява и понастоящем е едва 41% (данни от 2012 г.), което означава, че лечимостта е все по-лоша“.
През изминалата 2014 година по качество на здравеопазването в Европа Сърбия заема 34 място, като след нея са само Босна и Херцеговина, Черна гора и Румъния.
Най-честите форми на рак в Сърбия са този на белия дроб, на гърдата (по който показател като резултат с фатален изход Сърбия заема второ място в Европа) и рак на шийката на матката.
Д-р Драган Милуш, началник на отделението за превенция и контрол на заразните болести в Института за обществено здраве в Сърбия обяснява, че през последните три-четири години се наблюдава повишаване на заболеваемостта от канцерогенни образувания и средно се наблюдават по около 200 новозаболели от рак годишно на 100 000 души.
Босна и Херцеговина е другата държава, бомбардирана от НАТО в рамките на операция „Преднамерена сила“, която е продължителна въздушна кампания, извършена от Алианса. Целта е била да се подкопае военната способност на армията на Република Сръбска, която заплашва да атакува обозначените от ООН „безопасни зони“ в Босна и Херцеговина. Операцията се провежда между 30 август и 20 септември 1995 г. и включва 400 самолета и 5000 души персонал от 15 нации. Въпреки че тази операция е гласувана от Съвета за сигурност на ООН, до този момент никой не знае и не е ясно дали и в нея са използвани бомби с обеднен уран.
Въпреки това една дописка на журналиста от Би Би Си Алекс Крюгер обяснява, че преселилите се от Сараевския квартал „Хаджичи“ сърби в източнобосанското градче Братунац много често заболяват от различни форми на рак. Над „Хаджичи“ е извършена и една от най-тежките бомбардировки по време на операцията. Крюгер продължава: „Повече от 300 от общо 5000 сърби, напуснали Сараево след края на войната, вече са покойници, като причината е заболяване от различни форми на рак“.
Бомбите с обеднен уран са използвани за разрушаването на подземните комуникации на босненските сърби, а също така и във вече споменатия квартал „Хаджичи“ за разбиване на дебелостенни бункери и подземни скривалища, в които се е смятало, че се укрива лидерът на босненските сърби Радован Караджич.
За съжаление в Босна и Херцеговина и по-специално в Република Сръбска (РС) като нейна част досега не са правени детайлни анализи на заболеваемостта от рак и нейните причинители. Един любезно предоставен доклад от Института за обществено здраве на РС показва следните данни за 2013 година:
Броят на новооткритите заболявания от рак през 2013 г. в РС е 5478 души – 2849 мъже и 2629 жени (при население на РС малко над 1,2 млн. души), което представлява заболеваемост от 205 на 100 000 мъже и 182 на 100 000 жени. През същата тази 2013 г. от рак в РС са починали почти 3000 души. Най-честите видове рак при мъжете са на белите дробове (над 50% от случаите), на простатата, дебелото черво и пр., докато при жените най-честа е появата на рак на гърдата, шийката на матката и белите дробове.
Заради големите разселвания на населението след Дейтънския мирен договор е много трудно да се определи къде заболеваемостта е най-висока, тъй като не е ясно откъде точно идват заболелите. Но данните показват, че най-много са регистрираните случаи в столицата и най-големия град на РС Баня Лука. Следва Източно Сараево, където в болницата „Касиндол“ се лекува целият Сараевско-Романийски регион, който е останал в състава на РС и след войната и който регион е бил на първата линия по време на бомбардировките.
Не мога да напиша заключение… Всичко, което прочетох по въпроса, и хората, с които разговарях надълго и нашироко, включително и с онколози в Босна и Херцеговина и по телефона със сръбските им колеги, ме накара да се замисля дали не сме част от глобален експеримент с уран, какъвто и да бил той като тип и модел… Да, наистина, бомбите са хвърляни над Сърбия, Косово и БиХ, но радиацията не познава граници и се питам колко ли от нея се е разстлала у нас, и то веднъж 9 години след Чернобил, а след това 13 години след него…
Бъдете здрави!
През март 2001 г. работна група на ООН изнесе данни, че американските самолети по време на косовската война са употребили 31 000 куршума с обеднен уран или около 10 тона муниции. Разликата между тези цифри се отнася за места като Плячковица. Този хълм над Вране не се споменава в доклада на НАТО, макар че сръбски, а по-късно и международни специалисти намериха там муниции с обеднен уран. Обединените нации са скрили от обществеността доклад на директора на ООН за околната среда Бакари Канте. В доклада се казва, че през 1999 г. по време на бомбардировките над Косово НАТО хвърля 10 тона обеднен уран. Документът обяснява, че бомбардировките на НАТО са повлияли на качеството на въздуха, почвата и водата, което води до последици по хранителната верига. Докладът е бил категоричен в оценката си, че бъдещите поколения, които ще населяват местата, където са хвърляни бомби, ще имат заболявания от рак, левкемия, и ще се увеличи броят на деформираните новородени деца.
Автор: Методи Методиев
Източник: http://www.duma.bg