Битката при Москва (1941-42 г.) е поредица от отбранителни и настъпателни операции на съветските войски, в хода на Втората световна война, с цел отбраната на гр. Москва и разбиване на немските войски. Боевете започват на 30 септември 1941 г. и завършва в средата на април 1942 г. с победа на съветските войски. Вермахтът е изтласкан на разстояние около 350 километра от Москва. Отново в руски ръце са районите около Калинин, Рязан и Тула. Това сражение е първият по-сериозен неуспех на немската армия.
Планът на германците за настъпление към Москва е разработен още в хода на сраженията при Киев. Получава кодовото име „Тайфун“, а за провеждането му е отговорна група армии „Център“. В началото на операцията тя се състои от три полеви армии – 2-ра, 4-та и 9-та и три танкови групи – 2-ра, 3-та и 4-та. В състава на групата влизат 77 дивизии, в това число 14 танкови и 8 моторизирани. Това съставлява около 33 % от пехотните и 64 % от танковите и моторизирани дивизии на немската армия, действащи на съветско-германския фронт. Крайната цел на командването на Вермахта е да се превземе Москва и да се излезе на линията Архангелск – Астрахан. Групата армии „Център“ е развърната за настъпление в полосата Адрианопол – Глухова. Полосата е ограничена на юг от курското направление, а на север – от калининското. В района на Духовщина, Рославля и Шостки са съсредоточени три ударни групировки. След пробива на съветската отбрана, една от танковите групировки – тази под Рославля, трябва да настъпва на североизток срещу Вязма, и там да се съедини с другата ударна група, настъпваща към Вязма от северозапад. По този начин е планирано да се обкръжи и унищожи намиращата се в района на Смоленск групировка на съветските войски. На 2-ра танкова група (с главнокомандващ генерал Гудериан) е поставена задача да настъпи от района на Глуховка (близо до Орел), между Новгород-Северски и Брянск и да излезе в тил на противника, сковаван по фронта от войските на 2-ра армия. Срещу немските войски са разположени Западния, Резервния и Брянския фронт..