Бившият разузнавач Андрей Безруков, дълго време работил под прикритие в САЩ, разказа пред кореспондента на „Известия“ Николай Сурков за какво им е на САЩ Украйна и защо Русия трябва заедно с Китай да гради голяма Евразия.
Студената война свърши преди повече от 20 години. Защо САЩ и досега се отнасят към Русия като към противник?
Студената война е само епизод в отношенията между нашите страни. Има две равнища, на които може да се разглежда основата на отношенията между две страни. Първото е равнището на обективната геополитическа реалност, позициите на нашите страни и ролята им в световната система. САЩ заявяват на висок глас, че тяхното благополучие зависи от жизнеспособността на глобалната система, която те са построили. Те са централната част на тази система. Докато тя съществува, те ще бъдат в привилегировано положение. Техният главен национален интерес е поддържането на тази глобална система.
По време на Студената война СССР беше геополитически конкурент. Той доминираше в Евразия, създавайки зона, до която американското влияние не стигаше. Той стана полюс за недоволните от американската система.
Русия потенциално може да бъде проблем, ако изгради конкурентен блок, който да стане алтернатива на системата и в сферата на сигурността, и в икономически план. Най-сериозен удар за САЩ би било създаването на голям евразийски блок, например Русия – Германия. Този блок със своята ресурсна и военно-политическа мощ би могъл да изведе Европа и голяма част от Азия извън контрола на американската система. Той би станал на практика конкурент.
Какво тогава трябва да се разглежда на второто равнище?
Второто равнище е идеологическо. От наша страна няма никаква идеологическа бариера в отношенията със САЩ. Ако САЩ се опитват да ни натрапват своя начин на живот, да създават проблеми на нашата държава, то ние нямаме проблеми с тях. Те обаче, за съжаление, си имат проблеми. Те са свързани с поколението, което не се навоюва през Студената война. Отношението на управляващата върхушка към Русия като към враг или конкурент напълно се е запазило.
Те не направиха преоценка – нямаше причина за това. Те се мислят за победители. Само че, тъй като задача им не е решена, Русия не стана държава, която прави всичко, което на тях им се иска, и у тях се усеща този елемент на раздразнение от недоизпълнената задача.
Освен това независимата външна политика на Русия е предизвикателство за хората в САЩ, които проповядват американската изключителност. Тези хора, които не само се възприемат като изключителни защото са американци, но и приемат това като благословия и са готови със силови методи да налагат своята позиция на другите. Тази група е много тясно свързана със Студената война.
Тя обаче е и много тясно свързана с принципите на Демократическата партия, че Америка трябва да е носител на идеали. Поради това може да натрапва своето разбиране за нещата на другите страни.
Мисля, че след няколко години геополитическата съставна ще остане, а идеологическата – просто може да отмине. Ще настъпи преосмисляне, че Америка вече няма нито правото, нито възможностите да насажда своите принципи на другите. След известно време ще си отидат онези персонажи, които сега са проводници на идеологията, която се появи по времето на Студената война.
Защо им е [на САЩ – бел. ред.] да се борят толкова упорито с Русия? Нима Китай сега не е по-сериозен конкурент?
В действителност сега не Русия, а Китай, от гледна точка на американците, е главното предизвикателство за световната система. Икономиката на Китай е толкова голяма, че тя привлича към себе си цяла Азия, а влиянието на американците върху тези страни и пазари отслабва.
САЩ се опитват да изолират Китай. Да си запазят късче от Азия. Чрез споразумения за сигурност със страните около Китай. И чрез изграждането на Тихоокеанското партньорство без Китай.
Дали периодите на напрежение в отношенията със САЩ са предопределени и неизбежни?
В наш интерес е да гарантираме сигурността около нашите граници, така че на съседите ни никой да не нарежда да търгуват с Русия или да не търгуват, да воюват с Русия или да не воюват.
В този смисъл конфликтът в Украйна е обективен. Ако на тях им e необходима Украйна като буфер срещу нас, то на нас пък тя също ни е необходима, етнически ние сме много близки и това е геополитическо пространство преди Съветския съюз. Нейната икономика е част от нашата икономика. Това е наша цивилизационна зона. Нашият интерес там е очевиден.
А САЩ започват да преосмислят ролята си в света. Все още не са стигнали до пълно преосмисляне. Те просто започват да виждат проблемите и неадекватността на политиката си. Американската политиката се развива на цикли. Сега приключва цикълът, започнал с Рейгън.
С други думи след 7-8 години можем да разчитаме на промяна?
Тогава ние можем да получим напълно други отношения между страните. Само че техните и нашите интереси ще си останат.
Обективно американците искат да настроят срещу Китай неговите съседки – Япония, Индия, нас. Затова за нас е много важно да градим дългосрочни неконкурентни отношения с Китай и Индия.
Нашата задача е да си осигурим спокоен живот в голяма Евразия. На това пречат нерешените въпроси със сигурността и липсата на инфраструктура, която би свързала икономиката на Русия с нарастващите икономики в Азия.
Политиката на свързване на Евразийския икономически съюз (ЕАЭС) и „Пътя на коприната“ изгражда тази икономическа инфраструктура. Китай и Русия са заинтересовани от стабилизацията на голяма Евразия. Тази стабилизация ще донесе бърз икономически растеж.
Какво става с американската политическа система? Защо републиканците не можаха да излъчат нито един достоен кандидат-президент?
В САЩ има проблем с изпълнителя. Американският народ, в лицето на елита и преди всичко на бизнес елита, е възложил на политическата надстройка да решава политическите дела – на Конгреса, на партиите, на управляващата класа, тъй като самият капитал няма да се занимава с политика.
Изпълнителят има задача – да отстоява интересите на възложителя. Дълго време управляващата група правеше това. Само че сега управляващата група се откъсна от разбирането на обективните задачи. Започна да действа както ѝ се иска на нея. В Америка разбират, че политиката е станала по-слабо ефективна, че тя не постига определените цели. Ако продължи така, тя ще доведе до спад на влиянието на САЩ в света. Това не устройва елита.
Може да се каже, че американската политика е като самолет, който лети на автопилот, включен преди 30 години. Пилотът обаче е започнал да разбира, че е време да влезе в кабината и да промени курса. Искането за смяна на изпълнителя идва от две страни. Тръмп е гласът на бизнес елита. Сандърс говори от името на младия интелектуален елит. Назряват промени в политическата надстройка. Органите на властта ще се обновят с хора, които разбират по нов начин обстановката и могат да предложат нов курс.
Източник: „Руски дневник“