Преди 140 години се ражда Николай Бердяев. Неговата баба е била френска графиня Шуазел – Гуфие. Неговият дядо Михаил е генерал, участник в Отечествената война 1812година.
Него никой не го разбира. Ленин иска разстрел. Философите и мислителите на руската емиграция го заклеймяват като „марксист“… Руският президент Владимир Путин препоръча на руските чиновници да четат и изучават Бердяев.
На бюрото, което за Бердяев става смъртно легло, освен пепелника се намирала и разтворена Библия. Отначало стихиен марксист, на финала – православен великодържавник.
Почетен доктор по теология на Университета в Кеймбридж след Тургенев и Чайковски.
Търсенето на Бога за Бердяев е сродно с богоборчество. От една страна: „ Съвестта – това не е чувство. Това е такова състояние, където човек се докосва до Бога“. От друга: „В света съществува такова страшно преобладаване на злото над доброто, че учението за Божието всемогъщество изисква преосмисляне“.
Той встъпва в марксисткия Съюз за борба за освобождение на работническата класа в една година с Феликс Дзержински. Става реален политически затворник в царска Русия. Не за „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!“, а за публикация в защита на атонските монаси, които тогавашната РПЦ подозирала в ерес.
При окупацията на Париж от хитлеристите Бердяев е в Съюза на руските патриоти, който е сътрудничел с де Гол и движението на Съпротивата. Искали са да го арестуват няколко пъти, но се намерили поклонници даже сред нацистите: „Аз шегувайки се говорех, че именно тук се прояви почтението на немците към философията“.
Консерватизмът и руският характер – Николай Бердяев
Има съответствие между необятността, безграничността, безкрайността на руската земя и руската душа, между физическата география и душевната география. В душата на руския народ има същата такава необятност, безграничност, устременост в безкрайността, както и в руската равнина. Затова на руския народ е било трудно да овладее тези огромни пространства и да ги оформи. Руският народ е имал огромна сила на стихията и сравнителна слабост на формата…
На руските хора отдавна е било свойствено чувството, по-скоро чувство отколкото съзнание, че Русия има особена съдба, че руският народ е народ особен…
Противоречивостта и сложността на руската душа, може би е свързана с това, че в Русия се сблъскват и взаимодействат два потока на световната история – Изток и Запад. Руският народ не е чисто европейски и не е чисто азиатски народ. Русия представлява цяла част на света, огромен Изтоко-Запад, тя съединява два свята. И винаги в руската душа са се борили две начала, източно и западно…
Съдбата на световната история зависи от съединяването на Изтока и Запада, но за това съединяване и Изтока и Запада трябва да се откажат от своята ограниченост, трябва да се учат един от друг, всяка от частите на Света трябва да осъществи своето призвание като цяло. Тогава само Русия ще бъде Велика, когато тя изпълни своето призвание на посредник между Изтока и Запада, на божествения съединител с човешката култура…
portal-kultura.ru/articles/data/31874-konservatizm-i-russkiy-kharakter, www.aif.ru/society/history/1