В тази връзка има приети и международни документи, като Международната конвенция за бежанците.
По самото определение те би трябвало да са стари хора, майки с деца, сираци. Може би – тук-таме и някой по-млад мъж, преследван по политически причини и следователно явяващ се по дефиниция политически бежанец.
Също така това са нещастни хора, готови да понесат всякаква нищета, само и само да оцелеят физически и не загинат в родните си места. По същество няма как да бъдат агресивни, капризни, претенциозни, камо ли да поставят ултиматуми и предприемат разрушителни действия. Накратко – хора, дълбоко ощетени в своята съдба, достойни за съжаление, заслужаващи съчувствие и солидарност.
И сега въпросите:
Такива ли хора виждаме в репортажите, свързани с това масово преселение?
Какъв е процентът на младите и трудоспособни мъже на възраст около или под 30 години сред тълпите, атакуващи Европа?
Може ли те да бъдат причислени към бежанците и според възрастта си не са ли по-скоро дезертьори, оставили родната си страна на произвола на съдбата, за да използват това като повод за по-лек, по-удобен и по-цивилизован живот?
Сигурни ли сме, че това не е началото на една инвазия като първа фаза на ДЖИХАД на територията на Европа?
Знае ли се колко от младите жени не са готови да се опашат с експлозиви и самовзривят някъде в удобен момент?
Къде са службите за сигурност, но не само като бариера на входа, но и като институции, които са задължени да добиват и анализират изпреварваща информация?
Ние като БЪЛГАРИ С КАКВО СМЕ ПО-ОТГОВОРНИ от чехи, унгарци и словаци, които, водени от интересите преди всичко на собствения си народ, гласуваха против квотите за разпределение или може би БЪЛГАРИЯ е била колонизатор и експлоататор на страните, където днес ври и кипи?
И ако Франция, Великобритания, Германия и най-вече САЩ, имат моралното задължение да се разплащат за близкото и далечното минало, в което са господствали там или са сменяли режими чрез „демократичните“ си войни, с какво нашите млади хора са заслужили съдбата си да стоят безработни, за да има работа за имигрантите, с какво нашите бащи и майки са заслужили съдбата си да получават доходи, пъти по-малки от отпусканите така наречени помощи за бежанци, какво са виновни убитите от ислямизирани фанатици българи?
Имаме една единствена вина – вината на избора на управниците ни!
Докато си ги избираме тия – така ще бъде. Българите ще сме в мизансцена на европейската политика – за сметка вече не само на страните, защитаващи своите интереси, но и на имигрантите, които ще търсят пътя към по-удобния живот, както водата намира и най-малката пролука, за да потече и наводни…