Бюджетът на ЕС не е неограничен, трябва да бъдат обмислени допълнителни пътища за покриване на разходите по мигрантската криза. „Бюджетът на ЕС бе изцеден до последната капка, 10 милиарда евро са предоставени за справяне с кризата до края на следващата година“, заяви пред Европейския парламент председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.
Той добави, че спазването на правилата за бюджетна стабилност ще бъдат прилагани гъвкаво по отношение на държавите от ЕС, засегнати най-пряко от кризата с мигрантите. Юнкер съобщи, че досега девет държави са изразили готовност да приемат в кратки срокове 700 разселени мигранти по квотните схеми. „Видяхме бежанци да прекосяват ледени реки, да спят под открито небе. Зимата настъпва, всеки ден е важен. Щеше да бъде по-добре, ако нямаше нужда да свикваме срещата в неделя за Западните Балкани, а държавите от региона сами да бяха постигнали съгласие как да се справят“, посочи председателят на ЕК.
Според него необходимостта от свикване на подобна среща е показала, че ЕС не е в много добро състояние. „Регистрирането на мигрантите ще намали потоците. Ако не бъдат регистрирани, мигрантите нямат права. Мигрантите трябва да знаят, че в Европа разполагат с права, но и със задължения“, заяви Юнкер. „Взаимните обвинения са израз на паника и рушат европейската съпричастност. Учудващо е, че трябваше да положим усилия да убедим някои държави да подават данни към съседите си за движението на мигрантите“, подчерта той.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск коментира, че предизвикателството, възникнало от кризата с мигрантите, има заряда да промени ЕС, да разруши Шенген, да размести политическите пластове. „Можем да се справим заедно, за други възможности не искам да мисля. Водещата ни цел трябва да бъде защитата на външните граници. Турция няма да ни отмени в охраната на нашите граници“, заяви Туск.
В последвалите изказвания на политическите групи в ЕП от името на Европейската народна партия Манфред Вебер изрази подкрепа за всички предложения на ЕК досега. „Наблюдаваме провала на отделните държавни политики, не приемаме Европа на националистите и популистите. Не всеки, който идва в ЕС, заслужава да влезе“, обобщи Вебер.
Джани Питела (социалисти и демократи) заяви, че е рано да бъде обявена смъртта на ЕС. „Европа ще успее, когато намери истинските решения и покаже готовност да действа“, добави той.
Сайед Камал (Европейски консерватори и реформатори) призова да се реши какво ЕС трябва да престане да прави и какво да продължи да прави по въпроса с кризата. Трябва да престанем да каним хората тук. „Трябва да приемаме само най-уязвимите, пристигнали в лагери извън ЕС и оценени от ООН. Трябва да попитаме кога САЩ и богатите арабски държави ще окажат помощ“, предложи Камал.
Ги Верхофстат (АЛДЕ) коментира, че е необходимо подсилване на граничния контрол в България и Гърция. Българските и гръцките граници „не съществуват“, а са наша обща отговорност, това са границите на всяка друга държава в ЕС, заяви Верхофстат. По неговите думи кризата не е състезание между „традиционните“ политически семейства, а е съревнование с националистите и популистите, които използват положението, за да разрушат Европа.
Найджъл Фараж (Европа на свободата и пряката демокрация) коментира, че ЕС е все по-авторитарен. По неговите думи бившите премиери на Гърция Георгиос Папандреу и на Италия Силвио Берлускони са били заменени от „кукли“. Не е възможен демократичен избор, който не съответства на европейската идея, добави Фараж и сравни това положение с доктрината „Брежнев“.
Марсел дьо Граф (Европа на народите и свободата) коментира, че демокрацията е банкрутирала с посещението на германския канцлер Ангела Меркел в Анкара. „Турският президент Реджеп Ердоган бомбардира собствения си народ и сътрудничи с „Ислямска държава“, добави той.
Междувременно Върховният комисариат на ООН за бежанците, цитиран от АФП, заяви, че от началото на годината 705 200 бежанци и мигранти са прекосили Средиземно море, като 562 355 от тях са пристигнали в Гърция, а 140 000 – в Италия. Малко повече от половината са сирийци; в Гърция те са 64 на сто, уточни Върховният комисариат.
Македонският вестник „Вечер“ пък изтъква, че Скопие няма да изгражда бежански лагери на своя територия, въпреки че ЕС поиска това от нея. В страната ще има само приемен център от 2000 души. В подобна посока е отправена и публикацията на сръбският в. „Данас“, който съобщава, че приетите преди два дни в Брюксел 17 точки за справяне с бежанската криза представляват ново условие за Сърбия по отношение на евроинтеграцията, което според дипломати означава, че страната ще трябва да подсигури убежище за над 10 000 бежанци.
Източник: „Дума“.