Откъси от интервюто на Президента на Сирийската Арабска Република д-р Башар ал-Асад, дадено за португалския телевизионен канал RTP на 04.03.2015 г.
В началото Президентът на Сирия говори за броя на жертвите през последните четири години.
Както винаги Запада си играе с цифрите, както им харесва. Но не става дума дали са стотици или хиляди – жертвите са си жертви, убийството си е убийство и тероризмът си е тероризъм. И тук не става дума за някакви цифри върху статистическата графа. Става дума за семейства, изгубили свои роднини. Не говорим за статистика, а за човешки трагедии. Някой се опитва да превърне Сирия в поредния гостоприемен хабитат за терористи и фанатици, но въпреки всички трудности, сирийският народ е твърдо решен да продължи борбата срещу тероризма и да защити своята страна”.
На твърдението на водещия, че „Сирия вече не е държава“, сирийският президент отговаря така:
„Не може да говорите за края на Сирия, когато хората са обединени зад своята легитимна власт и армията им се бие срещу терористите. Когато институциите, въпреки всичко, работят. Все още изплащаме субсидии и заплати. Изплащаме заплати дори в регионите, контролирани от терористите. По един или друг начин успяваме да подсигурим всички базови нужди на нашите граждани, независимо къде се намират. Така че не казвайте „Сирия е приключена“. Ние не сме се провалили като държава. Но можете да повдигнете въпроса за някои нарушения на суверинитета на нашата държава, да. Като например незаконното навлизане в нашето въздушно пространство на така наречената „коалиция“ срещу Ислямска държава или от самите терористи, използвани от трети държави като техни пионки в „отдалечена“ война срещу нас“.
„Това е провал и на международната система, на ООН и Съвета за сигурност, които би трябвало да се занимаят с тези проблеми и да защитават суверинитета на държавите, както и да предотвратяват подобна агресия срещу тях. Но за жалост те се провалят да изпълнят тези си задължения. Така че можем да говорим за проваленото ООН, което не е в състояние да защитава гражданите по света, включително в Сирия, Либия, Йемен и други държави.“
Намеса на водещия: „Но и вие се провалихте. Сирийската армия се провали, защото в последно време бяха отвлечени голям брой християни в северната част на страната”.
Президентът: В действителност ролята на сирийската армия, както и на всяка национална армия, е да защити всеки гражданин без оглед на неговата принадлежност или религия, етнос или раса. В този контекст може да се каже, че ние искаме сирийската армия да е в състояние да помогне на всеки сириец още от началото на кризата и до сега, но това, което затруднява сирийската армия най-много, е неограничената подкрепа, оказвана от Запада и държавите в региона на тези терористи.
За провала на Женевските споразумения сирийският президент посочи като причина факта, че опозиционните групи, като Свободната сирийска армия, не участват в преговорите, а представители на чужди държави водят преговори от името на опозицията преговарят.
„Решението следва да бъде политическо. И ако искаме това, няма какво да коментираме с някой, който няма никакво влияние над ситуацията на терена. Така само ще си говорим напразно, заради самото говорене. В Женева ние не избрахме с кой да преговаряме. Избраха го САЩ, Турция, Саудитска Арабия и Катар. Ние не преговаряхме със сирийската опозиция, с която трябва да имаме диалог, със сирийските граждани, които представляват част от сирийците в Сирия, а не с представители на чужди държави. Така че това, което се случи в Женева не е модела, който ние трябва да следваме“.
Кои части от въоръжената опозиция доминират на бойното поле според сирийския президент? Вярно ли е, че това са организации, като сирийския клон на Ал Кайда – фронт Ан Нусра и ИДИЛ?
„Самият Обама заяви, че така наречената „умерена опизиция“ е една фантазия. По-голямата част от света вижда какво представлява всъщност тази „умерена опозиция“. Те я обобщиха като „Свободна сирийска армия“. Но тези, които командват са ИДИЛ, Ан Нусра и някои други по-малки фракции от радикали.“
Като причина за нестихващата война в Сирия Башар ал-Асад посочи, че плановете на интервенционистите явно са се объркали.
„Как така една „народна революция“ се проваля, след като има подкрепата на Запада и на държавите от региона и подкрепата на хората в Сирия срещу диктатора, който избива невинни граждани. Как този „диктатор“ успява да се задържи на власт, след като всички те са срещу него? Има две опции: или някой послъгва, или говорим за супермен. Но аз не съм супермен, а нормален президент, който успява да се справи през изминалите четири години, защото има подкрепата на своя народ. Това не означава пълна публична подкрепа, сто процента, или пълна подкрепа, но със сигурност подкрепа на мнозинството сирийци. Така че на тези лъжи трябва да отговорят официалните лица от държавите, които започнаха всичко това пред гражданите си. От тяхната „арабска пролет“ не поникнаха красиви цветя, тя се изроди в кървища, убийства и разруха. За това ли беше всичко?“
Относно „Ислямска държава“ и борбата срещу нея и останалите терористични организации.
„Как така ИДИЛ изскочи отнякъде изведнъж? Тя не се появява просто така, оръжията не се появяват в ръцете им от нищото. Ан Нусра също не се появява от въздуха. Това е дълъг процес. Тези организации не се създават за няколко седмици. Сега изведнъж всички заговориха за ИДИЛ. Върнете се към нашите позиции още от началото на войната, когато твърдяхме, че воюваме срещу терористи. Тогава говорехме за „борци за свобода“, нали? Но как можем да кажем истината, когато биваме приглушавани от цялата западна преса, когато нямаме посолства в тези държави? Остава да чуем само версията на Катар, които плащат на терористите по канал „Ал Джазира“.
Въпрос на водещия: „Значи обвинявате Турция, Катар и Саудитска Арабия, че подпомагат и използват терористите срещу вас?
„Много просто. Каква е идеологията на ИДИЛ? Уахабизъм. Имаме ли уахабити в Сирия? Не. Има ги в Саудитска Арабия и Катар. За Турция. Ердоган е открит защитник на Мюсюлмански братя. Той е като техен адвокат още от началото на 2000 г. Връщаме се към западните медии, които сами признават, че 80% от наемниците в Сирия влизат през Турция. Давам ви пример с Кобани. Отне четири месеца да бъде освободен, а подобен град със същите размери сирийската армия прочиства за няколко седмици, най-много месец. Защо се затрудниха толкова, след като западната коалиция подпомагаше кюрдите, които се биеха срещу „Ислямска държава“ там? Защото Турция подкрепяше логистично и с оръжия джихадистите, пращаха им всичко и осигуряваха всякаква подкрепа.
Относно държавите-членки на Европейския съюз и нуждата от заявяването на собствена позиция или неутралитет в сирийския конфликт.
„Просто кажете истината на вашите граждани или поне им позволете да анализират случващото се. Второ, Португалия е член на ЕС. Но погледнете Чехия. Малка държава, десет милиона души, но с много мъдра политика относно ситуацията в Сирия. Там имат сирийско посолство, те не се свенят да казват какво се случва на театъра на бойните действия, дори това да не се харесва на някои западни партньори. Когато опитваш да изолираш една държава, махайки нейното посолство от своята, или оттегляйки своите посланици от нея, ти всъщност изолираш себе си от реалността. Европа избра да се самоизолира от нея. Надяваме се, че ЕС ще започне да има свои собствени позиции към кризата в Сирия. Тази негативна тенденция ЕС да се води по САЩ започна по времето на Джордж Буш. И понеже Европа не винаги иска да следва сляпо САЩ, тя избира да къса отношенията си с държавите, които нещо не се харесват на Съединените щати. А това не е политика“.
04.03.2015 г.