От Стив Маккен.
Липса на решителност и безпорядък са обхванали както Америка, така и света. Накъдето и да погледнеш, цари хаос и заплаха от потенциална катастрофа – във финансовата, икономическата, политическата или пък във военната сфера. Във времето след Втората световна война се утвърди една константа, която се превърна в световна стабилизираща сила. Става дума за репутацията, за силата и влиянието на Съединените щати. Но само за няколко години от президентството на Обама, тази отличителна черта на САЩ съвсем обмислено и целенасочено беше разрушена. С това Обама постигна създаването на глобална нестабилност.
Президентът Барак Обама е възпитан в духа на радикализма от 60-те години и израснал под влиянието на фанатичния антиколониализъм на своя кенийски баща. Това е доктрината, че Америка като единствена западна суперсила, олицетворява порочната природа на колониализма и капиталистическата експлоатация на масите. Дали има някаква доза истина в това твърдение и дали някога САЩ са били виновни за това, няма никакво значение. Икономическите и военните успехи на Америка и Запада са станали възможни единствено в резултат на експроприацията на богатствата и труда на народите по света и поради това западната цивилизация трябва да бъде унищожена.
Това е един опростен и емоционален аргумент, който не отчита фундаменталната природа на човешката раса, нейните недостатъци и слаби страни. Основополагаща черта на човечеството винаги е била и ще бъде инстинктът за оцеляване. В това се корени склонноста на хората да извършват престъпления и да експлоатират себеподобните си. Всяко общество има своите недостатъци, но ключовата оценка за всяка цивилизация е какво тя прави, за да контролира подобни тенденции, както и дали се стреми да създаде справедлива култура. Няма друга нация и друга култура в историята на света, която да е направила повече за благопулучието на човечеството от Съединените щати и западната цивилизация. Обаче Обама при никакви обстоятелства няма да защити това становище и да изрази уважение към страната си. Нещо повече, той счита, че е длъжен не само да трансформира САЩ, но и да унищожи всички свидетелства за постиженията на страната, само за да запази контрола над населението и да има възможност да отмъсти за уж извършените от Запада прегрешения.
Барак Обама през целия си живот е живял с това мислене. Той не е способен да приеме друга гледна точка, защото това би означавало да признае провала си.Основната му грижа е да запази и разшири държавната власт и да ерозира западното влияние. Той не изпитва съчувствие към американските граждани, страдащи от рухналата икономика и от напълно реалната заплаха от ислямския тероризъм в собствената му страна. Радикалният джихадизъм е копието на Обама, с което може да бъде спечелена победа над Европа и Запада. Затова той и неговите спътници могат да доведат страната до банкрут, използвайки легалната и нелегална имиграция, като необходим лост за промяната на Съединените щати и като повод за опрощение на греховете. Обама не изпитва съжаление, че застави форпостът на западната цивилизация – Израел, да прави компромиси и да отстъпва на всички искания на палестинците, разбирайки прекрасно, че това може да доведе до ликвидация на израелската държава. За Барак Обама не съществуват никакви първостепенни за Америка приоритети в международните отношения, с изключение на възможността да седне на задната седалка и да даде управлението на колата на незападните държави.
Той видимо продължава да поддържа войните против Ислямска държава и талибаните в Афганистан, но същевременно с действията си гарантира, че конфликтът няма да бъде разрешен в дългосрочен план. Всички т.нар. малки терористични актове причиняват определени неудобства на Америка и Европа, но те са разбираеми, отчитайки предишните грехове на САЩ и Запада. Заедно с това Обама се отказа от старите си съюзници в Близкия Изток и като че ли не забелязва, че по този начин подпомага радикализацията на много държави в региона.
Днес вече не подлежи на съмнение фактът, че 80-те години бележат връхна точка в областта на компетентното и жизнеспособно американско и международно лидерство в периода след края на Втората световна война. Сега международната сцена се намира под ръководството на може би най-некомпетентните и страхливи демократи от 30-те години насам (в лицето на управлението на Обама). Това е така, защото повечето световни лидери са хора, фокусирани в личните си интереси и запазването на своите длъжности. Те не искат или не са способни да застанат срещу гибелната икономическа и външна политика на Барак Обама. На Запад няма лидери, които да погледнат както Обама, така и своите собствени граждани в очите и да им кажат неизречената истина. Защото самите те не са способни да признаят истината пред себе си. А още по-малко знаят, как да се справят с настоящите проблеми. Вместо това, те реагират с помощта на колективистични теории, проповядвани от самопровъзгласили се егоцентрични интелектуалци без реална представа за света.
В Европа всъщност няма никакво лидерство и европейските нации са тръгнали по пътя, който неизбежно ще ги доведе до социални бунтове. Населението на европейския континент бързо застарява, за което свидетелства катастрофално ниското ниво на раждаемостта – крайният резултат е 115 милиона аборти от 1970 г. до сега. Като потенциално решение на този проблем, Западна Европа от години е отворила своите граници за емигранти от мюсюлманските държави, Африка и Близкия Изток.
Днес Германия, е съгласна да приеме с разтворени обятия 1,5 милиона непроучени бежанци от Сирия, с надеждата, че те ще бъдат асимилирани и ще станат бъдещ източник на работна ръка, която ще подпомага икономиката и раздутите социални програми на европейските страни. Но в последните 40 години мюсюлманското население никъде не е било асимилирано. Европейците също не желаят това, защото мюсюлманската религия е проклятие за западната култура и ценности.
Най-коварната черта на т.нар. „най-добри и най-способни” хора (европейците) е, че те не могат да признаят своите грешки. Вместо да се изправят срещу суровата реалност на днешния свят, повечето от тях се опитват да намерят убежище, позовавйки се на неясни теории за промените в климата, които ще настъпят или няма да настъпят в близките 100 години. Докато нарцисизмът и идеологията на управляващата глобална класа, особено в Америка, не се заменят от хора, които да застанат лице в лице с реалността и адекватно да реагират на проблемите, то светът ще продължи да става все по-опасно място. Този начин на мислене, заедно с липсата на силни лидери, ще доведе до нова финансова катастрофа, подем на хегемонистичните настроения в Китай, неизбежен военен конфликт в Близкия Изток и разпространение на радикалния ислям. Тогава крайната цел ще бъде реализирана.
Западната цивилизация ще бъде победена и цената, която ще плати, ще бъде огромна и кървава. Затова президентските избори през 2016 г. ще бъдат най-важните за изминалото столетие. Не само за Съединените щати, но и за оцеляването на западната цивилизация. Тъй като само ръководството на американската нация може да върне света от ръба на хаоса.
Източник: American Thinker (превод със съкращения) / a-specto.bg.