Страните на бивша Югославия трябваше последни да критикуват правото на жителите на Крим на самоопределяне.
Повечето от тях получиха своята независимост именно чрез референдуми при подкрепата на Запада, а някои и по пътя на война. Ето защо днес учудват твърдите заявления, идващи от Балканите по кримския въпрос, и дори въвеждането от Черна гора на санкции против Русия. А именно тази страна най-силно зависи от руските инвестиции.
Чиновниците от Европейския съюз и САЩ в балканските страни веднага напомниха на правителствата за техните задължения. Например, ръководителят на представителството на Европейския съюз в Сърбия Майкъл Девенпорт каза, че украинската криза е много сериозна и Европейският съюз чака от „кандидатките подкрепа на своята външнополитическа позиция”.
При това, както съобщи първият вицепремиер на Сърбия Александър Вучич, Сърбия няма да се поддава на натиска на Брюксел и няма да въвежда санкции във вид на забраняване на влизане или „замразяване” на сметки на руски и кримски чиновници: „Сърбия е на път за Европейския съюз, тя спазва своите задължения, но няма да се отнася враждебно към Русия”.
В Босна и Херцеговина мненията също се разминават. Сръбският член на Президиума Небойша Радманович отбеляза следното: „Президиумът на Босна и Херцеговина няма да се присъедини към заявлението на Брюксел относно политическото положение в Украйна, защото в процеса на консултациите не беше постигнат консенсус сред неговите членове, което е необходимо по външнополитическите въпроси”,
Президентът на Република Сръбска Милорад Додик честити на народа на Крим демократичния и добре организиран референдум и решението за присъединяване към Русия.
За Хърватска позицията на Русия по Крим е повече от неприемлива, но санкции все пак няма да има. Това е свързано с факта, че наближава туристическият сезон в Хърватска, където миналата година беше фиксирано съществено намаляване на броя туристи поради въвеждането на визи за руснаците, и сега страната не иска още повече да влошава икономическото си положение.
Словения също не признава референдума в Крим. Но словенският министър на външните работи Карл Ерявец смята, че „строгите санкции могат да подтикнат Русия към още по-твърди мерки, и тогава вратите за политическия диалог ще се затворят. Словения сред всички членки на Европейския съюз има най-добри отношения с Русия, тя е наш важен икономически партньор”.
Затова пък Черна гора и Албания се присъединиха към санкции на Европейския съюз, въпреки че в Черна гора руските туристи са 1/3 от общия брой – почти 300 000 души годишно.
Като цяло, външнополитическите крачки на балканските страни по кримския въпрос до голяма степен зависят от икономическите им връзки с Русия. Следвайки Брюксел и Вашингтон, те все пак се опитват прагматично да оценяват положението. Всички, освен Черна гора, която, както се вижда, заема откровено антируска позиция, като забрави за приятелството си с Русия в течение на 300 години.
Мненията на редакцията и на автора могат да не съвпадат.
Цялото: http://bulgarian.ruvr.ru/2014_03_27/Balkanskijat-otgovor-na-krimskija-referendum-6669/