Преди срещата на върха на НАТО във Варшава на 8 юли структурите и специалните евроатлантически департаменти навиха ръкави и впрегнаха всичките си сили, за да заглушат процеса на нарастване на антинатовските настроение в Европа, който протича естествено в редица държава, пише онлайн изданието news-front.info, цитирано от „Руски дневник“.
Като пример на Балканите могат да бъдат взети България и Черна гора. Първата е в състава на ЕС и НАТО, а втората се опитват насила да вкарат във военния алианс и да я поставят на пътя на евроинтеграцията, независимо от многохилядните протести на черногорския народ, които не стихват от октомври миналата година, отбелязва авторът на статията.
В България приемането в ЕС и НАТО се смяташе за крачка към усвояване на стратегически територии в Балканския регион. Т.е. тези, които способстваха реализирането на този ход, имаха конкретни цели: да заявят своето присъствие на Балканите, да разгърнат своите въоръжени сили и да държат под контрол страната (да не забравяме, че България винаги се е смятала за близка до Русия не само в исторически план).
След разпада на СССР идеята за „демократизация“ или „евроинтеграция“, както е модерно да се казва днес, набра скорост из цяла Европа и все по-близко внимание започна да се обръща на страните, имащи общо минало с Русия, за да може те да бъдат „интегрирани“ в западния лагер и използвани против Москва. Обещанията за приказен европейски живот имаха ефект само известно време, пише изданието.
Човек така е устроен: винаги му се иска да вярва, че ще стане по-добре, особено когато му разказват онова, което иска да чуе – психологически трик, който бе използван успешно в Украйна и чиито последици наблюдаваме и до днес след майдана.
Ето и някои факти и резултати от „евроатлантическото“ въздействие:
Малка България, когато в миналото доставяше тонове селскостопанска продукция в Русия, днес е пълна с чужди „вериги“ – търговски мрежи, където се продават стоки от Турция, Полша, Гърция и др.
С други думи България, вместо да произвежда и доставя, се оказа в ролята на потребител и купувач с всички произлизащи от това последици: зависимост от общоевропейската политика, икономическа зависимост – по този начин селското стопанство в страната и въобще цялото ѝ производство бе „неутрализирано“ в замяна на няколко европроекта.
Членството в НАТО се случи без референдум и досега народът не може да разбере какво се случва – армията или отбраната на страната бе подменена от чуждо присъствие, като така на НАТО бе позволено да получи и военно влияние.
Икономическата зависимост стана видна на фона на едно абсурдно решение: не на България, а на ЕК, за изпълнението на проекта „Южен поток“: „Не ни разрешават“.
Всички тези моменти свидетелства, че политиката на Запада е целяла да отдалечи България от всякакво взаимодействие с Русия, смята журналистът.
Антируските санкции бяха поредното доказателство за това: България ги подкрепи на политическо ниво, тъй като, както каза самият премиер Бойко Борисов:Не искаме санкциите и разбира се, губим и понасяме колосални загуби от тях, но не можем да вървим против желанията на ЕС и НАТО.
В друг разговор българският премиер, по време на среща с „Америка за България“, в присъствието на високопоставени гости от САЩ, заяви, че България се е отказала от „Южен поток“ и други проекти в полза на … САЩ.
Да губиш и да се съгласяваш с чужди решения, които превърнаха страната в процес на евроинтеграция в „най-бедната държава членка на ЕС“ – кой искаше това? България? За такава европеизация ли мечтаеха българите? Страната бе ловко измамена и разбра, че е в капан. И тогава народът започна да изразява своето мнение и започнаха антинатовските протести…
… но те като че ли нито се виждаха, нито се чуваха…
В САЩ се страхуват, че вече няколко държави нееднократно повдигат темата за безсмислието на антируските санкции настояват за тяхната отмяна (Италия, Франция, Чехия, Унгария, Словакия). Във връзка с това прозападните структури включиха в действие нови механизми на антируската пропаганда. Навсякъде – и естествено започнаха с България.
Докато в България години наред народът провеждаше акции, за да покаже подкрепата си за Русия, дистанцирайки се от политическите гафове на президента на страната, изказванията на Плевнелиевставаха все по-остри. Последният пример – в деня на срещата на руския президент с премиера на Израел Бенямин Нетаняху в Москва, в Брюксел българският президент заяви, че Крим е Украйна, а Русия се опитва да подкопае основите на ЕС.
Дали това е случайност? Според автора не. Българският народ за пореден път изпита не просто срам, а истинско унижение, вълна от възмущение обхвана страната – организации и обикновени хора писаха протестни писма, осъждайки остро думите му и извинявайки се пред Русия, за да знаят руснаците: българският народ не споделя мнението на своя президент и смята това за поредната поръчка на Вашингтон, завършва статията.