Единствата причина, поради която на България се обръща някакво внимание от страна на САЩ и васалният му ЕС, е геополитическото ни положение (пространственото ситуиране на България спрямо други, политически значими, обекти, какъвто е Русия).
Всякакви други илюзии са плод или на незнание или на чуждопоклонничество или на болна наивност!
След като вече опоскаха напълно страната ни, наивно и глупаво е да си въобразяваме, че САЩ/НАТО има каквито и да е други цели спрямо нас освен тази, за реализиране отколешната идея на бащите на Мондиализма: Халфорд Микиндър (1861-1947): „Централната земя“ – зоната на Евро-Азия – регион, който съвпада по територия с Русия, „заема стратегическа позиция“ и притежава „неизчислимо големи“ ресурси. За това
„Който владее Източна Европа, управлява Централната земя. Който владее Централната земя, управлява Световния остров Евразия. Който владее Световния остров, управлява света.“ (Макиндър, 1943).
Тази така известна глобална теория, развита от Халфорд Макиндър още през 1904 г. в една негова статия под заглавие „Географския стълб на историята“, и доразвита в книгата му „Демократични идеи и реалност“, 1919 г., оказва огромно влияние върху политическата теория и практика, известна днес като Мондиализъм.
На базата на този анализ са изведени и предложени основните концепции на новата американска геополитика и глобална стратегия след Втората световна война (САЩ трябва да станат център на „балансиращия контрол“ над света, че пътят на „универсалната хегемония“ минава през контрола на САЩ над „опасващия полукръг“ на Евразия и т.н.).
А.Маън, американски геополитик и адмирал предвижда (1900 г.), че англо-американски алианс ще установи световно господство чрез ключови земни бази, заобикалящи Евразия, поради преимуществата на придвижването по море. За стратегически цели Маън препоръчва изграждането на Панамския канал, установяването на контрол над района на Карибско море и анексия на Хаваите, – идеи, реализирани по-късно именно от САЩ. Адмиралът е и автор на известната „стратегия на анакондата“ (гръбнакът на която става НАТО) и чрез която плътно се приближават геостратегическите граници на „теласократията“ (властта на морската сила) до южните граници на „географската ос на историята“.
Директен наследник на стратегическата доктрина на Маън е Никълъс Спикмън (1890-1944), който перефразира прочутата фраза на Макиндър така: „Който контролира покрайнините (Римланда), той управлява Евразия; който управлява Евразия, определя съдбините на света“. Хипотезата му за крайбрежните земи се превръща в основна теоретична база за политиката на сдържане на Съветския съюз, която започва с доктрината „Труман“ и плана „Маршал“, продължава по време на Студената война и се простира в периода на 90-те години на XX век.
Нека си припомним как в „Голямата шахматна дъска. Американското превъзходство и неговите геостратегически императиви“ (1997) Бжежински посвещава цяла глава на т.нар. от него „Евразийска шахматна дъска“ и я обявява за най-големия геополитически приз за Америка; защото всички политически и/или икономически конкуренти на американското превъзходство са от Евразия…Във връзка с това Бжежински предлага съответна „стратегия за Евразия“.
Не след дълго, след разширяването си на Изток, Европейският съюз плътно се доближи до западните граници на Евразия и се опита да реализира стратегическия си проект, носещ невинното на пръв поглед заглавие „Източно партньорство“. В рамките на този проект, сегашната „битка за Украйна“ е просто регионално сражение в контекста на мащабната геополитическа „Битка за Евразия“. По същата причина американците планираха създаването на американски бази на п-ов Крим, както за военни, така и за икономически цели. За справка, Черноморският флот, с помощта на който Москва утвърждава влиянието си в Средиземноморието, е базиран въз основа на дългосрочен договор за аренда в пристанището на Севастопол в Крим. Украйна в границите си до 2013 г. разполагаше с три огромни зони на енергийни ресурси: находищата на природен газ в черноморския шелф, шелфа на Азовско море и п-ов Крим.
Така, че НЕ хипотетичното ядрено въоръжение в Крим бе проблема.
Присъединяването на Крим към Русия отряза мераците към тези огромни енергийни ресурси. Газът сероводород изпълва дъблините на Черно море до 150 м до морската повърхност. В областите Донецка, Луганска, Харковска са огромните залежи на черни и антрацитни въглища и тясно свързаната с тях най-развитата промишлена зона на Украйна – металургия, машиностроене, производство на електричество и т.н. Но в този район са и най-големите залежи на шистов газ в Европа и вече са дадени лицензиите на Шеврон (района на Славянск) и Шел.
Ето за това е страшната битка за точно тези области, господа демократи! И за никаква „демокрация“ не иде реч. Сложете тук и района на Карпатите и Предкарпатието, където има находища на кафяви въглища, нефт и природен газ.
Добивът на шистов газ е забранен и в Германия, и във Франция, вече и в Ню Йорк. Но най-богатите находища в Украйна вече имат държавно разрешение за добив!?
Прибавете и: големите находища на черни коксуващи се въглища, на качествени манганови и железни руди – едни от на-богатите находища в Европа; потребността от голям пазар за стоките на ЕС, както и от квалифицарана работна ръка, каквато Украйна безспорно притежава. Ето защо поглъщането на Украйна от ЕС ще улесни придобиването на собственост в Украйна от западноевропейските корпорации, след което износ на национален доход към най-богатите сега европейски страни. Ето защо ЕС и САЩ проявават такава загриженост кам Украйна и „пазейки демокрацията“ убиват мира.
Русия ли е „АГРЕСОРЪТ“, господа демократи? Изминаха 24 години откакто се разпадна СССР и до намесата на Запада там, Украйна бе независима държава. Колко пъти Русия дръзна да организира преврати и граби ресурсите на Украйна? КОЙ отпуска 500 000 т въглища месечно на Украйна, за да върже енергийния си баланс?!
Свалете розовите очила! Не се правете на слепи! Стига с мантрата „анексия на Крим!“ Плашите гаргите! АКО САЩ БЕШЕ АНЕКСИРАЛ КРИМ, КАКТО НЯКОГА ХАВАИТЕ, ЗА ВАС ТОВА БИ БИЛО ДЕМОКРАТИЧНО?!
Нещата вече не са същите! Балансът на силата се измести. Приемете го! По думите на един стратег, цитиран от Джоузеф Най: „Пропукването на Уолстрийт предвещава глобално разместване на пластовете: началото на упадака на американската мощ. Великите империи и великите цивилизации имат своя апогей, който е издялан върху камъка на историята.“
В последната си книга „Отмъщението на географията: какво може да ни каже картата за бъдещите конфликти и битката със съдбата“, 2012 г., Робърт Каплан посочва: „най-дълбоките стълкновения на човечеството не са за идеи, а за контрол върху територията и особено върху хинтерланда и периферията на Евразия.“ Това не е вестник Труд, демократи – това са американски анализатори и стратези!
В доклада на Съвета за национално разузнаване на САЩ „Светът през 2030 г.“ ясно се усещат тревогите на ръководителите на света: държавите от БРИКС ще изпреварят богатите страни до 2027 г! „Нараства силата на Индия“, поради което сътрудничиството й (със САЩ) или не, биха повлияли на международната сигурност; Залез на САЩ (и на Запада) в сравнение с бързо развиващите се страни е неизбежен, степента, в която САЩ ще доминират занапред, може много да се промени.“ Целият доклад е предупреждение към ръководителите на САЩ и вид призив да си възвърнат загубения престиж и господството си над света.“
В този контекст от началото на кризата северноамериканските и европейските ръководители се стремят да постигнат растеж, увеличавайки износа, тъй като мерките за икономии подкопават вътрешното потребление. От друга страна, те искат да държат в шах набиращия мощ Китай. За да предотврати всякакъв риск от създаване на „голям азиатски пазар“ и с цел да се изолира Китай, Обама започна преговори с част от Азия по друг проект – за транстихокеански договор. Ход, напълно симетричен на този с трансатлантическото споразумение (ТТИП), което цели да прикрепи Европа към Северна Америка и по този начин да лиши Стария континент от всякаква амбиция за Европа от Атлантика до Урал!
Същият доклад предупреждава неколкократно водачите на САЩ за коренната промяна, която се извършва в света, и изразява тревога, че Северна Америка губи влияние.“
Както винаги, за да легитимира експанзионистичните си цели и да рестартира икономиката си, на САЩ им трябва лъскава опаковка. Такава беше „войната с тероризма“, под флага на която съсипаха Ирак и Либия, надяват се да довършат и Сирия. Такава е „Агресора Русия“ – заплаха за мира в Европа и света.
Колкото обаче западната пропаганда излиза от всякакви разумни рамки и размахва плашила, толкова повече постига обратния ефект.
Истината обаче е, че „Демонизирането на президента Путин не е политика, а по-скоро липса на такава“, отбелязва Хенри Кисинджър. Резултатът е: „Путин на 10то мясно в класацията на личностите, на които се възхищава Америка.“/alterinformation
Автор: Вихра Павлова