Няма истински българин, който днес да не е проронил поне една сълза, гледайки военния парад в Москва и прекрасния концерт на Червения площад вечерта. Не е възможно цялата памет за историята да е изтръгната от нас, не е възможно да не си направим неминуемо жестоката равносметка. Жестоката равносметка.
Изгубихме голямата битка, приятели. Дадохме се този път напълно без бой. Лесно ни излъгаха, без да се замислят ни изиграха. Отново сме на страната на разрушаващата се и разрушаваща всичко по пътя си империя. Отново не познахме свободата. Поредният ботуш стъпи самоуверено на нашата земя, поредният завоевател излъга малките души на страхливия ни народ и големите амбиции на продажните ни лакеи.
Толкова сме малки и изгубени в самите себе си. Всеки в своя живот, всеки със своята болка, отчаяни, невиждащи изход. А звярът яде обезумял от плътта ни, и нашата Родина е вече оглозган скелет.
И аз днес пророних своята сълза. Душата ми беше пълна, гледайки триумфа на един братски народ. Това е триумф не над капитулацията на фашистка Германия. Това е триумф на историята, триумф на духа и паметта на един народ. Триумф на вярата, надеждата и любовта.
Велика страна е Русия, защото още пази своя дух. И днес отново съдбата на целия свят зависи от силата на този дух, от способността му да устои на огромния натиск срещу правото му да бъде себе си.
Ще ви призная, че днес много се срамувах. Не само от сричащия неадекватности наш президент, не само от надутия и самоуверен премиер. Срамувах се от народа си, от държавата си, от целия й елит. От всичко, което България е днес.
Ние вече сме държава, която изгуби своя дух. Продадохме го за жълти стотинки на едни пуканкоядци отвъд океана. Какво да кажа повече. Няма какво да се каже. Всичко е изговорено и ясно, но това не води до нищо.
Нещо ни пречи да бъдем народ.
Нещо ужасно много ни пречи.
И се надявам някой по-мъдър от мен да разбере какво е то.
Затова днес се радвахме на Победата, но не на нашата победа. Не сме готови да го изпеем като тях днес –
„А нам уже нужна одна победа,
одна на всех, мы за ценой не постоим…“
Автор: Христина Христова, завършила е Класическа гимназия и Българска филология. Проектира идеите си чрез словото в публицистика, есеистика, драматургия и създаване на специални събития.
Източник: pogled.info