Шестият международен фестивал на анимационния филм „Златен кукер — София” вече е в историята. Може би най-важният резултат от него е, че едно позабравено през годините на прехода изкуство отново намира път към зрителите — малки и големи. Нещо повече — анимационните фестивали са два — единият — международен — е в София, другият — световен, се провежда във Варна и надеждата е тези форуми да допринесат за възраждането на българската анимация, която имаше „запазена марка” по света, а днес младите творци работят в чужбина.
Фестивалът в София „Златен кукер” с президент Надежда Славова, успя да се наложи и, ако се съди по това, че всяка година броят на кандидатите за участие се увеличава, значи този форум става все по-силен, е мнението на Владимир Ястреба, ръководител на направление „Кино” в Руския културно-информационен център. Той споделя впечатленията си от гледна точка на едни от петимата членове на журито.
„Тази година бяха получени 700 заявки за участие във фестивала в 10 номинации. Селекционната комисия бе подбрала 250 филма за участие в конкурса. По традиция специалната награда е на името на Пройко Пройков — известният и по света български аниматор, който има последователи и ученици. На тазгодишния фестивал с нея бе отличен българският филм „Денят на кървавите венци” на режисьора Димитър Димитров. Носител на Гран При — „Златен кукер” стана руският филм „Не можем да живеем без Космоса” на режисьора Константин Бронзит.
Бяха представени творби от Китай, Бразилия, Швейцария, Великобритания, Австрия, Русия, България и други държави. Това, което ми направи най-силно впечатление, бе, че анимацията започна по-често да се усмихва. По-рано, както и в голямото кино, всичко беше в мрачни тонове, черно, сиво, страшно и натоварващо, което лично на мен не ми допада. А това, което бе представено на фестивала, очертава нова тенденция и тя е радваща, защото си спокоен за децата и внуците си, че няма да гледат някакви нереални страхотии.
Интересно се проявиха студентите — от Тайван, Лондон, българи и от други националности, и мисля, че тазгодишните участници във фестивала имат добро бъдеще.
Мога да кажа, че във всяка номинация имаше голям избор. Аз например имах минимум три-четири филма фаворити и ми беше трудно да избера един. Не бих казал, че съм голям специалист в областта на анимацията — аз съм се занимавал с голямото кино, но обичам много анимацията. Затова се радвам, че излизат нови хубави руски филми в класическия, традиционен руски стил, което оказа се, привлича хората. „Иван Царевич и серый волк”, „Три богатыря”, „Снежная королева” — това са днешните блокбастъри в областта на анимацията.
От друга страна, в новите филми различни са подходът, начинът на работа на авторите — има пластелинови, рисувани, куклени, т.е. използват се стари форми, но с нов поглед. Има например игрални филми, в които се съчетава анимация и те са своеобразни и интересни за гледане.
Освен това във всеки филм трябва да има сюжет, разказ за нещо. Впечатли ме бразилската лента „Момчето и светът”, който получи наградата в номинацията „пълнометражни филми”. Отначало си помислих, че не е нищо особено — обикновени рисувани картинки. Но разказът се оказа много сериозен — за детството на момчето, за развода на родителите му, за това как то навлиза в света, в живота — гледаш и нито за минута не можеш да се отпуснеш, не усещаш как минава час и половина, докато следиш развитието на сюжета, съдбата на героите. Всеки филм има своя история. Лично на мен не ми допаднаха музикалните, там всичко беше някак хаотично.
Що се отнася до руските филми, трябва да кажа, че те не веднъж са били награждавани на този фестивал. Сегашният не беше изключение. Да си призная, имах едно притеснение да не би колегите ми да си помислят, че само защото съм руснак, ще подкрепям своите. Но тук не става дума за патриотизъм, а за това, че видяното наистина беше интересно и хубаво. В раздела сериали например беше представен епизодът „Прасенце: Бавачката” (режисьор Наталия Березовская). Направо се превиваш от смях, толкова е забавен този филм, който получи наградата в номинацията „Сериали”. Когато отивах на заседание на журито си мислех, че колегите ми като професионалисти в тази област — защото аз гледам някак от по-емоционална гледна точка, няма да споделят моето мнение. Но се оказа — и това ме зарадва, че практически по всички номинации оценките ни съвпадаха.
По повод 100-годишнината на българското кино, а както каза Надежда Маринчевска (един от най-добрите експерти по анимация, член на журито), че и българската анимация е на един век, си позволих да предложа да връчим специална награда на колектива на българските аниматори. Също със специална награда — на директора на фестивала — отличихме филма „Цунами” (Дания).
В един от дните аз представих РКИЦ, разказах за руската и съветската анимация. Показахме филма „Княз Владимир” и той предизвика много голям интерес, особено сред чуждестранните студенти.
Анимацията е сериозен вид изкуство за всички възрасти, но днес отношението към него не е подобаващо. Когато закривахме фестивала, изразих пожелание тези два фестивала в България да бъдат популяризирани и предложих първата изява — ако успеем, по повод 1 юни — Международният ден за защита на децата, да направим панорама на руски анимационни филми в РКИЦ. Това няма да е еднократна акция, през лятото ще се опитаме да покажем поне част от филмите може под девиза „Гостува ни международният фестивал „Златен кукер”. Ръководството на фестивала също се е заело с популяризиране на този вид изкуство, предприемат се пътувания по градовете в страната, участие в различни събития. Приятно беше, че при откриването и закриването се изявиха ученици от 144-о училище — танцуваха, пяха, дори имаше трио тенори, които пяха много хубаво и с голямо самочувствие.
Според мен, този фестивал показа развитието на един вид изкуство, което за известно време бе позабравено.