Анатолий Макаров: България забави “Турски поток”, но Борисов обясни защо
12.12.2019 07:00; Стоян Илков
– Ваше Превъзходителство, каква е равносметката ви за руско-българските отношения за отиващата си 2019 г.?
– Въпреки отделни негативни моменти като цяло отиващата си година беше достатъчно ползотворна за руско-българските отношения. Запазена е достигнатата през 2018 г. динамика на политическия диалог: през март председателят на правителството на Руската федерация Дмитрий Медведев посети София, през юни в Русия бяха президентът и председателят на Народното събрание на България, през август в рамките на Първия каспийски форум в Туркменбаши се състоя среща на министър-председателите на нашите страни, през октомври – за пръв път за изминалите 8 години се състоя визита на министъра на външните работи на България в Москва. Развиваха се контакти по линия на парламентите и органите на изпълнителната власт.
Годината беше съдържателна и в икономически план. Традиционно водещо място в нашите отношения заемаше енергетиката. С общи усилия успяхме да стигнем до практическата реализация на проекта за сухопътно продължение на газопровода “Турски поток” на територията на България. Между другото, тук той доста точно се нарича “Балкански поток”. Освен това беше съживен много важен проект с регионално значение – АЕЦ “Белене”.
Сред успехите бих искал да отбележа и работата на междуправителствената руско-българска комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество (МПК), поредното заседание на която беше през септември във Варна. Механизмът на МПК спомага на страните да се чуят една друга, да маркират основни проблемни моменти и да отбележат насоки за решаването им с цел по-нататъшното разширяване на сътрудничеството. Следваща сесия планираме през 2020 г. в Русия.
Бяха проведени и редица форуми и търговско-икономически изложби с участие на компании от двете страни. Сред най-значимите бяха Руско-българският туристически форум, изложбата на селскостопанската техника БАТА Агро и 75-ият международен технически панаир в Пловдив, където Русия участваше като страна партньор.
Добре се развиваха междурегионалните връзки. Засега между общините на двете страни са сключени повече от 100 договора за побратимяване.
Специално бих искал да отбележа доброто взаимодействие на нашите държави в културно-хуманитарната област, което се базира на многовековните цивилизационни и духовни връзки. През 2019 г. тържествено отбелязахме 140-ата годишнина от установяване на дипломатическите отношения между Русия и България. Известни руски музикални, хореографски и театрални колективи имаха гастроли в България.
– Какви перспективи за сътрудничеството между Русия и България има?
– Разбира се, една от най-перспективните сфери на сътрудничеството остават търговско-икономическите отношения. Тук има върху какво да се работи. Не е тайна, че двустранният ни стокообмен понастоящем преживява не най-доброто време. Сигурен съм, че е необходимо да се стремим към максимално използване на съществуващия богат търговско-икономически потенциал на нашите страни както за сметка на натрупване на обемите на взаимна търговия, така и с помощта на разширяване на стоковата номенклатура, включвайки високотехнологични несуровинни стоки.
Задачите в областта на енергетиката не изискват специални пояснения. Трябва максимално ефективно да взаимодействаме по ключовите енергийни проекти, които са на дневен ред.
Към значимите области на сътрудничеството трябва да отнесем също транспорта, селското стопанство, туризма и много други. Като цяло дейността на МПК показва, че взаимен интерес към развитие на отношенията има в много сфери. Нужно е само да полагаме съвместни усилия за реализиране на този потенциал.
Изобщо не са изчерпани възможностите за задълбочаване на взаимодействието в културно-хуманитарната сфера. Добри перспективи има сътрудничеството между музеите на двете страни. За необходимостта да работим в тази посока свидетелстват изложбата “Мечът на Хан Кубрат” в края на май в Националната галерия на България, дните на Ермитажа в София, където на публиката бяха показани двата много скъпи артефакта – меч и пръстен на хан Кубрат, а също и представената през октомври-ноември в музея на Националния археологически институт експозиция “Томичовия псалтир в България. Литература и духовност” от колекцията на Държавния исторически музей. Виждаме сериозни предпоставки и за разширяване на връзките между водещите театри на нашите държави. Тази сфера също се развиваше доста активно през 2019 г.
– Строителството на газопровода “Турски поток” в България започна. Преди дни обаче президентът Владимир Путин обяви, че България умишлено бави проекта и Русия може да заобиколи нашата страна. Как да тълкуваме тези думи, тъй като премиерът Борисов е категоричен, че всеки ден се строят по 5 км от трасето? Възможно ли е наистина България да бъде заобиколена?
– Президентът се изказа напълно ясно и недвусмислено и аз нямам право да тълкувам думите му. Ние всички разбираме, че важността както на самия “Турски поток”, така и на проекта за сухопътното му продължение, който се реализира в България, излиза далеч извън рамките на руско-българските отношения. Тук става дума за един
проект, целящ
съществено да укрепи
енергийната сигурност
на цяла Европа
По тази причина повишеното внимание към реализирането му е напълно обяснимо. Наистина, България “забави старта”, преди проектът на нейната територия да премине в практическа фаза. Както ми обясни премиерът Бойко Борисов, причината за забавянето беше необходимостта от стриктно спазване на процедурите и изискванията, предвидени в европейското законодателство. В момента обаче всички формалности са уредени и ние държим проектът да бъде успешно завършен в посочените в договора срокове.
Първата фаза, даваща възможност за начало на газов транзит в Сърбия, трябва да стартира към края на май 2020 г., а целият проект трябва да е готов през май 2021 г. Ние много внимателно следим процеса на реализирането му и искрено се надяваме на неговото благополучно финализиране.
– Как гледа Русия на проекта АЕЦ “Белене”? Премиерът Бойко Борисов каза, че има реална възможност американската компания “Дженерал Електрик” да достави турбина за централата. Възможно ли е сътрудничество между руски и американски компании за “Белене”?
– Реанимирането на проекта АЕЦ “Белене” е още един много важен аспект от гледна точка на регионалната енергийна сигурност и развитието на руско-българското сътрудничество. Новата АЕЦ ще осигури за България рентабилна екологично чиста електроенергия, като нашата страна има всичко необходимо това да бъде направено: технологии, специалисти и многогодишен опит на такъв тип дейност. Колкото до перспективите за сътрудничество на “Росатом” с международни компании, това е по-скоро предмет за преговори между самите компании. Както ми е известно,
“Росатом” има богат
опит в съвместната
работа с чуждестранни
партньори, в това число
и с американската
“Дженерал Електрик”
Компаниите успешно си сътрудничат в Унгария, Финландия и други страни. Така че не виждаме пречки за подобно взаимодействие. Всичко ще зависи от плановете и желанията на самите компании и, разбира се, от изпълнението на условията, поставени от българското правителство.
– Във Варна се очаква да бъде създаден военноморски координационен център на НАТО. Как приемате подобно решение?
– Ние обърнахме внимание на споразумението за изграждане на военноморски координационен център на НАТО във Варна, постигнато по време на посещението на премиера Бойко Борисов във Вашингтон през ноември т.г. От там нататък обаче не последва никаква информация относно това какво ще представлява тази структура и какви цели и задачи ще ѝ бъдат възложени. Ще кажа откровено, че изразяваната неведнъж от министър-председателя ви идея за това, че Черно море трябва да остане зона на мир, търговия и туризъм, е много по-близо до руските позиции по този въпрос.
Във всеки случай изхождаме от това, че всяка една държава има суверенно право да дислоцира на своята територия обекти на военна инфраструктура. Също така очевидно е, че появата на подобен център няма да е от полза за укрепване на атмосферата на доверие и сътрудничество в Черноморския регион. Русия ще бъде принудена във военното си планиране да отчита евентуални последици и да реагира по адекватен начин.
– През изминалите месеци в България се разрази шпионски скандал с руско участие. Заради него бе изгонен първият секретар на посолството у нас, за когото се твърди, че си е уреждал срещи с български висши военни, като им обещавал пари срещу получаване на секретна информация. Какъв е вашият коментар по случая? Русия обяви български дипломат в Москва за персона нон грата. Какви са мотивите за това решение?
– Съгласно положенията на Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. всяка една страна има право да обяви всеки един чуждестранен дипломат за нежелана персона на своята територия, дори без да обяснява причините за това решение. Разбира се, такава стъпка не можем да я наречем приятелска. В тази връзка след експулсирането на сътрудника на нашето посолство в София Руската федерация, както е прието в международната практика, взе ответни “огледални” мерки и обяви за persona non grata дипломат от българското посолство в Москва. Тук става дума за прилагането на принципа на реципрочност, който редовно се използва в световната дипломация. Разчитам, че с това тази не много приятна страница от отношенията ни ще бъде затворена и ние ще продължим сътрудничеството си по целия широк кръг въпроси от нашия двустранен дневен ред.
– Наскоро Владимир Путин награди с орден “Дружба” председателя на движението “Русофили” Николай Малинов. Той има обвинение за шпионаж в полза на две руски неправителствени организации. Защо руският президент награждава човек, обвинен, че е шпионин?
– Указът на президента на Руската федерация за награждаване на Николай Малинов с ордена “Дружба” беше подписан още през май т.г., доста време преди началото на разследването на българската прокуратура по отношение на председателя на Националното движение “Русофили”. Ние добре познаваме г-н Малинов като човек, дал голям принос за развитието на връзките между страните ни, преди всичко в културно-хуманитарната сфера, и високо ценим активната му работа в тази област. Оглавяваната от него структура редовно провежда мероприятия, насочени към укрепване на приятелството и сътрудничеството между народите на Русия и България, организира конференции, детски конкурси, реализира програма за обучение по руски език в детски градини, помага за ремонта и поддръжката на руски и български паметници, символизиращи общото героическо минало на нашите държави. Точно заради тези заслуги Николай Малинов беше удостоен с това високо руско отличие.
Освен това бих искал да отбележа, че в правова държава, каквато, убеден съм, е и България, всякакви обвинения трябва да бъдат потвърдени с конкретни и неоспорими доказателства, а заподозреният се смята за невинен чак до решението на съда.
– ЕС има желание да присъедини Западните Балкани. Как Русия гледа на такава възможност?
– Русия никога не е имала нищо против интегрирането в Европейския съюз на които и да било държави, в това число и западнобалканските. Загриженост предизвиква само това, че еврокандидатите се поставят пред подвеждащ избор: или заедно с ЕС, или заедно с Русия.
Какво виждаме като резултат от такава политика?
Изкуствено се насажда
представа за
геополитическо
противопоставяне в
региона, създават се нови
разграничителни линии
Дори повече – предприемат се опити да се подменят националните интереси на западнобалканските държави с блоковите евро-атлантически директиви. Ние го усещаме, в частност, когато съвместно с партньорите реализираме взаимноизгодни икономически проекти. Не може да приемем този подход, понеже е неверен по своята същност.
Русия има многовековни връзки със страните на полуострова и е заинтересована от тяхната стабилност, сигурност и просперитет. Ние бихме искали да виждаме Западните Балкани като територия на безопасност, стабилно развитие и равни възможности за взаимноизгодно партньорство. Ние се базираме, изграждайки диалог с нашите партньори в региона, точно на този съзидателен дневен ред.
– Какви са плановете на посолството за следващата година и какви цели си поставяте?
– Разчитаме 2020 г. да бъде доста наситена за двустранните отношения. Изхождаме от това, че конструктивният политически диалог ще продължи. Както знаете, по време на работното си пътуване в Русия през октомври т.г. заместник министър-председателят г-жа Захариева покани министъра на външните работи на Русия г-н Лавров да посети България. Поканата беше приета и ние вече започнахме подготовка. Разчитаме, че визитата ще се състои и ще позволи подробно да обсъдим актуални регионални и международни въпроси. Също така с цел посещението на Сергей Лавров да бъде добре подготвено и резултатно работим върху организиране на консултации на ниво заместник-министри на МВнР в Москва.
В сферата на икономиката очакваме редица много значими събития за напредъка в отношенията ни. Като приоритет, разбира се, остават съвместните енергопроекти, успешната реализация на които до голяма степен формира фундаментална основа на нашето дългосрочно взаимноизгодно сътрудничество.
За идната година е планирана и богата програма на културни мероприятия, най-важните от които ще са годишнината от освобождението на България от османското робство, също така и 75-ата годишнина от победата във Великата отечествена война.
Като цяло бих искал да вярвам, че всички негативни моменти, които имаше в отношенията ни, ще останат в отиващата си година, а 2020 г. ще ни донесе само нови успехи и постижения за благото на нашите страни и народи.
– Работите ли за визита у нас на руския президент Владимир Путин и кога може да я очакваме?
– Президентът на Руската федерация има покана да посети България. Обаче организирането на подобна визита изисква много прецизна и сериозна подготовка, най-напред от гледна точка на осигуряване на съдържанието му. Трябва да постигнем конкретни резултати в ключовите сфери на нашето сътрудничество. Сигурен съм, че когато заедно с нашите български партньори успеем да подготвим всичко на високо ниво, президентът Владимир Путин с голямо удоволствие ще посети прекрасната ви страна, в която, не мога да не го отбележа, много ми е приятно и комфортно да работя като посланик.
CV
lРоден през 1951 г.
l През 1977 г. завършва Московския държавен институт за международни отношения
l На дипломатическа служба е от 1977 г. Работи в посолството в Нидерландия през 1977-1981 г. и в постоянното представителство на Русия към ЕС в Брюксел през 1994-1998 г.
l През 2006-2011 г. е посланик на Русия в Република Южна Африка
l През 2012-2016 г. е директор на Департамента за работа със съотечественици зад граница на МВнР на Русия
l От август 2016 г. е посланик на Русия в България
l Женен, има син
Източник:
https://m.24chasa.bg/mnenia/article/7967464