Шахматът е умален модел на войната, а битките на 64-е квадрата са също толкова яростни, колкото и тези на бойното поле. Разбира се, с тази разлика, че в древната игра пешките, които падат жертва, са от дърво. Но по време на Студената война сблъсъците за световната титла бяха също толкова важни, колкото и битката за Космоса.
Анатолий Карпов е може би най-големият герой от онази епоха. Съветската школа е безспорно най-силната и дава на света велики майстори като Ботвиник, Смислов и Тал, но Карпов ги превишава по ръст. Най-вече с това, че е преди всичко практик с неповторим стил на игра. Боец до мозъка на костите, максималист с изключителен характер. Взима всичко, което пожелае и играе по свои правила без да се съобразява със съперника.
Карпов е като пират в шахмата. Пиратите не строят, не садят и не създават. Те използват направеното от другите и им отмъкват съкровищата. Живеят за сметка на хитростта и коварството си, а най-важното им умение е да воюват. Анатолий Евгениевич не е изследовател и аналитик, не е човек, който търси вечните истини в шахмата. Той е професионален състезател и единственото, което го интересува, е да използва ситуацията в собствена изгода. Няма нужда да търси истината, тъй като за него тя е само една – Карпов е най-великият шахматист в света. Коментарите му за собствените му партии са един химн на самовъзвеличаването.
За един дълъг период от време всичко това изцяло се покрива с действителността. Карпов играе шахмат от 5-годишен, печели последователно световната титла при юношите и първото място в шампионата на РСФСР, което му донася и гросмайсторското звание. Така се стига до 1974 г., когато младежът от Урал побеждава Лев Палугаевски, Борис Спаски и Виктор Корчной, за да си осигури статут на претендент за световната титла.
Шампион тогава е феноменалният Боби Фишер, който три години по-рано е разбил съветската хегемония с невероятния разгром срещу Спаски. Авторитетът му е по-висок от Еверест, по това време Фишер е бог, легенда, мечта. Но пък няма игрова практика от три години. Своенравният американец поставя 10 нетрадиционни условия, за да се съгласи на мач. ФИДЕ приема две от тях, но това не задоволява Фишер, който отклонява мача. Тогава международната федерация му отнема титлата и я присъжда на Карпов, който става 12-ият световен шампион в историята на древната игра.
Несъстоялият се мач можеше да стане един от най-интригуващите сблъсъци в историята на шахмата, но със серия победи в най-силните турнири руснакът бързо разпръсква съмненията, че е служебен шампион. С времето той се превръща в едно от най-представителните лица на съветското спортно могъщество, а голяма роля за това изиграват победите над претендента „невъзвращенец“ Корчной. Новият швейцарец твърди, че съветските служби се опитват да го хипнотизират по време на партиите и кодират информация за Карпов в кисело мляко. По време на втория мач синът на Корчной е пратен в лагер заради отказ да служи в армията.
През 1984-а Карпов отблъсква убедително първия опит на младия Гари Каспаров да го свали от върха. Мачът обаче се провежда по импровизиран и спорен регламент, а на следващата година двамата си дават нова среща в Москва. До този момент Карпов минава за най-големия тактик край дъската, но напористият съперник успява да го изненада с много от дебютите си. И двамата творят новости в играта, като шампионът се оказва неочаквано изобретателен и битката се превръща в епичен дуел. В крайна сметка обаче Каспаров се оказва по-инициативен и печели с 13:11. Това слага край на ерата на Карпов, а опитите му по-късно да вземе реванш завършват неуспешно. Въпреки това той продължава да играе и междувременно печели отново световната титла на ФИДЕ в момент, в който Каспаров се отцепва и създава друга организация, оглавявана от него като шампион. По ирония на съдбата Карпов слиза от върха така, както се е качил. Отказва се от участие на световното първенство през 1999-а в знак на несъгласие с новия регламент, който ФИДЕ налага.
Още по време на кариерата си Анатолий Евгениевич е депутат от Върховния съвет на СССР, а впоследствие става активен поддръжник на Борис Елцин. През 2011-а отново влиза в Думата, вече от Единна Русия.
Последната му политическа акция обаче е провал. През 2010-а се кандидатира за президент на международната федерация, но въздесъщият Кирсан Илюмжинов отново печели изборите и запазва поста си.
Отива при Каспаров в затвора
Анатолий Карпов може да е жесток на шахматното поле, но извън него се оказа истински човек. Най-любопитната случка е опитът му да посети големия си съперник Каспаров в затвора, след като Гари бе арестуван за организирането на „Марша на недоволните“ през 2007 г.
„Русия има четирима световни шампиони и всеки от тях го е грижа за останалите – казва тогава Карпов. – Политическите му виждания не ме интересуват. Не съм дошъл да го подкрепя като политик, а като човек.“
Затворническите власти обаче му отказват свиждане. За да повдигне духа на Каспаров, Анатолий Евгениевич му праща последния брой на шахматното списание „64“.
За него
Винаги е бил с властта
До 2007-а на практика не поддържахме отношения, но след това положението кардинално се промени. Опитът му да ме посети в затвора ми направи огромно впечатление. Тогавашните ми приятели дори ги беше страх да се обадят на майка ми.
В политиката Карпов винаги е бил с властта, а аз в отсрещния лагер. Шахматът в съветското общество беше силно идеологизиран. Затова на мачовете ми с Карпов се гледаше като на сблъсък на новото със старото. Аз бях по-млад и с него бяхме съвсем различни. Той беше любимец на съветската система. Помните ли фразата на Брежнев: „Взе короната, а сега я запази!“ Ето какво указание изпълняваше той.
Гари Каспаров, бивш световен шампион по шахмат
Ако го бях победил, щяха да ме убият
През 1974-а му беше много трудно да ме победи в мача за претендентското място. В онзи момент аз играех по-силно от Спаски, но Бог реши друго. Разбрах, че на съветските органи им е наредено да ме убият, ако спечеля мача. Бог се намеси и така аз останах жив и играх шахмат още десетки години.
Играех срещу цяла държавна система, а Карпов беше човекът, който я представляваше. С него поддържаме само „дипломатични“ отношения, но никога не сме били близки. Той никога не говори истината. Дори приказките му, че сме играли карти, са лъжа.
Виктор Корчной, бивш претендент за световната титла
Опитваше се да пречи на другите да играят
В началото изненадвах всички със скоростта на играта си, тъй като съветските шахматисти използваха много време за началото на партията си. Карпов се отличаваше в това отношение, тъй като лесно оставяше часовникът му да напредне. Имаше огромно самочувствие и смяташе, че дори и притиснат от времето, може да победи всеки.
Той не се опитваше да изгради своя игра, а да разруши всички планове, които имаш за партията. Но когато веднъж разбереш това, срещу него вече значително по-лесно се играеше. Въпреки приказките, че за него работела цяла система, всъщност той до голяма степен беше самороден талант. Докато Каспаров или Карлсен са много по-систематично изградени състезатели.
Вишванатан Ананд, бивш световен шампион
Източник: в. Труд