Създадох първата шахматна школа в Дамаск, в Сирия, която работи успешно и сега, споделя Анатолий Карпов. Ако политиците играеха редовно шах, щяха да бъдат много по-разумни и по-обективни, твърди шампиона в ексклузивно интервю пред Оля Ал-Ахмед от „Стандарт“.
Многократният световен шампион и легендарен гросмайстор Анатолий Карпов е роден на 23 май 1951 година в Златоуст, Челябинска област. Носителят на 9 шахматни оскара е и най-известният филателист в бившия СССР – притежава колекция от марки на стойност 13 милиона евро. Той е депутат в Държавната Дума на Русия, член е на Комитета по природните ресурси и екологията, председател е на Фондация за мир.
– Господин Карпов, кога за пръв път седнахте пред шахматната дъска?
– О, това беше в ранното ми детство. Самоук съм. Гледах как баща ми играе с приятелите си в къщи и напълно в домашна обстановка се приобщих към шаха. Бях едва на 4, но много наблюдателен – следях всеки ход. Бяхме бедни, почти нямах играчки. Играех си с шахматните фигурки. Строях си армия и се вживявах като неин пълководец. Пешките ми бяха войницине, топовете ми бяха пушки. Така всичко започна на шега. Правилата ги научих сам. Татко ми показа основните ходове и повече изобщо не се е занимавал с мен. Нямах и 5, когато вече владеех играта.
– Шахът помагаше ли ви в училище или пречеше на успеха ви?
– Играта ме научи на безупречна организация, на каквато само армията може да научи. Годината ми беше разделена на четири части: три месеца играех шах, три месеца боледувах, три месеца ходех на училище, три месеца бях в лятна ваканция. Но с невероятна бързина догонвах останалите и никога не изоставах. И това беше по всички предмети, не само по точните дисциплини. Никога, ама абсолютно никога не съм носил учебници в клас! Имах невероятна зрителна и слухова памет – бях способен да повтарям дума по дума всичко, което преподавателите говореха. Никога не съм правил домашно по устните предмети, аз просто ги знаех наизуст. Писмените ги правех за 30 минути вкъщи. Така спестявах огромно количество време, което ми оставаше за шаха.
– От къде идва феноменалната ви памет?
– На първо място – от наследствеността. Баща ми имаше уникална, наистина феноменална памет. Много по-добра от моята. Цял живот беше главен инженер на предприятие с 13 500 инженери и работници. Знаеше наизуст всички цифри на всички механизми. Няма съмнение, че шахът развива паметта и я прави дълготрайна и здрава. Който го практикува, няма никакъв шанс да се разболее от склероза или Алцхаймер. Неслучайно шахът е предмет в училищата почти по цял свят още от края на миналия век. Но в Русия все още има проблем – нямаме достатъчно кадри, липсват педагози. Това е една от основните ми цели – да доразвия системата и мрежата от преподаватели. Засега услугата е дефицит, който трябва да бъде преодолян спешно в полза на младото поколение.
– Как да убедим детето си, че трябва да научи правилата?
– През последния век и половина около шахматните клубове по света няма наркотици. Това е уникален факт, който не е за пренебрегване. Човек, който приема дрога, не може и не желае да играе шах. А този, който играе, шах няма никакво желание да посяга към въпросните отрови. Шахът е език, на който общуват и деца, и възрастни. На състезанията наблюдавам, че още 7-9-годишните от различни националности общуват по-между си, без да знаят езика на другия. Правят го с лекота. Играят и по интернет, не само на дъска. Шахът е уникална възможност за социални контакти на международно ниво. Нашата федерация има девиз, измислен от умни хора още през 1924-а: „Ние сме едно семейство!“ На времето имаше голям дипломатичеки скандал между Русия и Великобритания и до 1971-а нямаше обмен на делегации. Шахматистите бяхме първите, които разчупихме забраната.
– Само за мъже ли е тази игра?
– Била е създадена за мъже, но сега дамите вече играят наравно с кавалерите. В школите имаме почти еднакъв брой момчета и момичета, които достойно си съперничат. Това означава, че и жените все пак са се научили да мислят логично. Но се забелязва и дискриминация – жените имат право да участват в мъжки турнири, но не и обратното.
– Играете ли с членовете на семейството си?
– Не, никога – въпреки че всички умеят. Просто не ми е интересно. Някога, когато започнах да играя с баща ми, го надминах много бързо. Получи се някак неудобно. А аз дълго оставах вкъщи заради моите болести. Майка ми и сестра ми се научиха да редят фигурите на дъската, за да ми пестят времето. Моите деца, имам син и дъщеря, се научиха да играят от дядовците си, не от мен. Веднъж изиграх партия със сина ми, когато беше едва на 6. Той ме учуди със съобразителност – повтаряше ходовете ми. Играеше с черните и просто ме копираше огледално. Това се казва симетрия в шаха. Тя е опасна, защото рано или късно трябва да направиш свой ход. Тактиката работи, ако играчът е неопитен, тя му дава възможността да изравни партията. Но при опитни съперници симетрията води до лош резултат.
– Вие сте 12 пъти световен шампион, велик практик. Можете ли да ни разкриете поне една тайна?
– Никой не усеща хармонията на фигурите като мен. Притежавам неповторим стил. Имам дар, който е специфичен. На пръв поглед ходовете изобщо не са свързани в едно цяло, но в нужния, сюблимен момент моите фигури се оказват на най-правилните и хубави места. Всичко е логика.
– За вас казват, че сте борец до мозъка на костите си, максималист с железен характер. За какво се борите в живота?
– Боря се с лъжата, с лицемерието. Боря се за справедливост. Старая се да помагам на нуждаещите се, затова дълги години съм председател на Фонда за мир. Създал съм и много други фондации, благотворителни и екологични организации. И да ви кажа, печеля каузите. И в това съм шампион. Благодарение на фондациите, успявам да помогна на много хора.
– Как воювате с коварството и измамата?
– Лицемерието го усещам на секундата. Не го понасям. Доста тежки периоди съм преживял. Дори съм губил шампионската титла, после съм я връщал. Имал съм падения и възход. Подобна спирала е рядка при шахматистите. Обикновено мижитурките се лепват до световния шампион като кърлежи, а ако той загуби званието си, те на секундата минават на другия бряг. Не съм отмъстителен, но мразя предателите и, обикновено, не ги допускам до себе си. Имам имунитет. А ако са се навъртели наоколо, ги игнорирам. Няма смисъл да се разправяте с лицемерието и коварството, просто се дистанцирайте и не ги допускайте близо до вас.
– Колко силна е връзката между шаха и реалността?
– Шахматната дъска е макетно копие на живота. Шахматистът обмисля ходовете и техните последствия. Имам силно развит нюх за това, което следва. Шахът те учи да анализираш информацията и да прогнозираш дадена ситуация. Може би заради всичко това някой ще си каже, че животът ми е лесен, но не е съвсем така. Винаги има едно „но“. Всичко е относително.
– Навремето се казваше, че всяка победа на Карпов е победа на социализма. Сега как се вписвате в политическата система на Русия?
– Шеста година съм депутат. Който работи сериозно, по-лесно се вписва в системата. Тежко на безделниците.
– Българската Федерация по шах беше изключена от Европейския шахматен съюз. Решението България да бъде отстранена е подкрепено от 37 членки, 11 са гласували против. Вашето мнение?
– Не искам да се впускам в детайли. Знам, че ставаше въпрос за финансов скандал. Не смятам обаче, че би трябвало той да доведе до изключване на цялата Федерация. Малко страня от всичко това. Много неща се вършат неправилно. Така наречената демократичност на организацията за изборите, всъщност не е демократична. Много съм се борил да бъдат внесени някакви изменения. Но корупционната система в световния шах е непреодолима. Гласовете се купуват или се изместват по незнайно какъв начин. Действащата шахматна администрация притежава огромни възможности, една от които е да манипулира. Например, Федерация, която има задължения, участва в конгресите, но няма правото да гласува. Контрол върху финансовите операции на практика не съществува, защото всички са „свои хора“. Но те дори не си правят труда да си поиграят малко на политика. Наблюдаваме покупко-продажба. Конгресите се провеждат предимно на олимпиадите. Ако местната федерация е „близка“ със съответното правителство, шахматните велможи помагат на по-слабите икономически страни-участнички в олимпиадата. Ако не е, се дистанцират. Организирах Фондация за помощи на развиващите се страни. Пръв внесох пари във фонда. Идеята беше добра, но и нея изпортиха.
– Силвио Данаилов каза, че има намерение да се кандидатира за президент на ФИДЕ. Как ще коментирате това?
– Зависи с каква програма ще се кандидатира. Лошо няма. Отдавна казах, че шахът се нуждае от кардинални промени. Аз съм последният гросмайстор, достигнал до титлата по старите високи нормативи. А сега гросмайсторите започнаха да никнат като гъби – но до един слаби, под нивото на нашето поколение. През 1970-а бях удостоен със званието „гросмайстор“. Номерът на сертификата ми е 46. Преди това титлата се е дала през 1936-а. Сега количеството на шахматисти в Русия драстично е намаляло по понятни причини. Но гросмайсторите са 200. В СССР имаше 46 гросмайстора за 34 години.
– Как оценявате шахът у нас?
– В България шахът винаги е бил на ниво, особено след Втората световна война. Имахте невероятно добри гросмайстори през 60-70-те. Въпреки това обаче все не успяваха да достигнат върха. След тях Веселин Топалов стана световен шампион. Той е най-силният в цялата ви история. Появиха се и жени добри шахматистки. Но в момента у вас наблюдавам спад.
– Какво ще кажете за санкциите, въведени от ЕС към Русия?
– Започнах да пътувам извън Съветския съюз почти в самия разгар на Студената война – през 1966-а заминах за Швеция. Беше доста трудно време в международните отношения между Запада и СССР. Те бяха обтегнати като струни. Но дори тогава нямаше такава русофобия, каквато наблюдаваме сега. В момента САЩ и Европа открито проповядват русофобията. Позицията на малка политическа върхушка в европейските страни рязко се отличава от тази на народите –в Италия, в Испания, във Франция, дори и у вас. Санкциите не трябва да съществуват, тъй като не водят до нищо хубаво, само пречат. Те са по-скоро срещу Световната търговска организация, отколкото към определена страна. От санкциите страда Русия. От санкциите страда Европа, а САЩ им се смеят. На кой му трябва подобна политика?
– Ако политиците играеха шах, те по-добри политици ли щяха да бъдат?
– Абсолютно. Биха разсъждавали много по-правилно. Биха взимали по-логични решения. Шахът те принуждава да бъдеш обективен. Трябва да си наясно със силните и слаби страни на съперника. Но и със своите. Никой не трябва да се подценява и надценява.
– Как гледате на развитието на българо-руските отношения?
– Убеден съм, че напрегнатият период между Русия и страните от ЕС все някога ще приключи. Русия винаги е била участник в европейските процеси. На времето всички силни държави са имали колонии – но не и Русия. Тя е страна с коренно различен манталитет. Дългоочакваната обективност най-после ще настъпи и отношенията ще се затоплят. Още повече, че на Европа й е много трудно в момента. Особено на ново-присъединилите се към ЕС страни. Трудно е положението в селското стопанство в България, Румъния, Унгария – само Чехия и частично Полша бързо се справиха с тези промени. Русия вече е достигнала до икономическото дъно в отношенията си със страните от ЕС, по-лошо вече няма накъде. По-лошо е само войната. А тя не трябва да се допуска, защото това ще е краят на планетата ни. Така че България и Русия са заинтересовани в затоплянето и укрепването на отношенията си.
– Каква бе целта на визитата ви в България?
– Да се включа в развитието на отношенията между нас в различни области. Много руски граждани прекарват цяло лято на вашето Черноморие, други пък са си купили имоти. Имам дългосрочни и перспективни планове в сферата на шаха. Европарламентът прие окончателно решение за внедряване на шаха в училищната програма. Русия отдавна е дръпнала доста напред в тази посока, въпреки че шахът не присъства във всички училища, но пък е традиция. В България успешно работи лятната ми школа в Албена. Сега отворих център и в Поморие. Бих искал да създам шахматни клубове в осем областни града в страната ви. Мой партньор е Фондация „Народно единение“ с председател Христо Маринов. Сега съм се концентрирал в подготовката на педагози. Липсата на кадри е основната пречка, а Русия отдавна има най-добрите – още от 1967-а. България изостава от съседите си. В Турция шахматната програма датира отдавна. В Букурещ имам школа, която работи от години. В над 1000 училища в Румъния задължително преподават шах. Децата трябва да започнат от първи клас, а в някои места в Русия започват в последните групи на детската градина. Ще отворим клуб в Руския културно-информационен център в София. Първата школа „Карпов“ е отворена през 1975-а в Дамаск – работи много добре и до днес. Бях там две години преди военните събития. В над 30 страни има шахматни школи „Карпов“, които мислим да обединим с турнири помежду им. Неотдавна имаше турнир между американците, французите, немците, китайците и школите от Сибир.
– Вашите школи действат дори в затворите…
– От 17 години. На лишените от свобода им се предоставя възможността активно да се занимават с шах. Това е мой проект още от 1999-а, аз го ръководя лично. Провежда се дори шампионат. Играта учи хората зад решетките на правилно мислене и логика, подобрява дисциплината им. Гони лошите мисли в главата им. Шахът наистина лекува психиката и съзнанието. Това е невероятна социална програма. Обикновено, когато затворникът излезе на свобода, не може да се внедри в обществото, не може да си намери точното място и работа. А това го тласка към ново престъпление и той отново отива зад решетките. Затворниците, които играят шах, мислят по друг начин. Излязат ли на свобода, веднага търсят шахматен клуб, търсят приятели и социални контакти. Намират си работа. „Програмата на Карпов“ се прилага във всички затвори в Чикаго, в затворите в Бразилия, Швейцария и Украйна. През 2014-а проведохме първия шахматен турнир между затворниците в Русия и Щатите по интернет. Тази година беше вторият.
– Какво ще пожелаете на българите?
– Здраве и благополучие. В страната ви има добра шахматна култура. Никога не оставяйте шаха – той „изработва“ стабилна нервна система. Ако родителите искат децата им да са здрави физически и психически, да ги научат на шах. Той калява мисленето, а то е свързано с целия организъм. Благодарение на шаха, на 11 забравих всички болести. Като депутат в Думата, поставих рекорд – за 5 години съм бил само един ден в болничен. А съм на 65!