Докато терорът на „Ислямска държава“ обхваща света, западните правителства са заети със създаването на сили за бързо реагиране в Източна Европа, за да възпират Русия, пише британският специалист в областта на геополитиката Джон Уайт в статия на сайта на RT, цитиран от „Руски дневник“. Според автора, британското оръжие е насочено не просто в грешна посока, но и срещу грешния враг.
Уайт прави аналогия с едно от най-големите поражение на Великобритания по време на Втората световна война, когато британските войски в Сингапур се предават на японците, защото очаквали врага да атакува по вода, а не по суша.
Масовите убийства на мирни жители от името на „Ислямска държава“ и други подобни терористични групировки стават в същото време, когато Западът се нахвърля на Русия, която, както отбелязва Уайт, самата води борба с вътрешния и международния тероризъм.
Западът стана и прислужник, и жертва на радикализирането, смята експертът. Всеки терористичен акт потвърждава краха на външната политика на Запада и нейното приспособяване съобразно реакционни държави, като Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, да не говорим за крайните националисти в Киев и в цяла Източна Европа, отбелязва Уайт.
Кризата и хаосът, обхванали Близкия изток като следствие от действията на Запада в региона, са увеличаваща се заплаха за мирното население навсякъде по света, включително и в Русия. А Западът разглежда Русия като враг, а не като съюзник в борбата с терористичните заплахи, пише авторът.
Уайт задава въпроса: къде са 30-40 000 души от силите за бързо реагиране за борба с варварството на „Ислямска държава“? Къде е решимостта да се възпира ИД, която със своите действия срещу малцинствата, жените и децата нарушава всички морални и етични норми?
Няма по-тежко обвинение, смята британският експерт, от обявяването от Запада на по-голяма част от света за забранена зона за туристите. Например, последствията от терористичния акт в Тунис ще се изразят в загуби за туристическия сектор, а той е жизнено важен за способностите на страната да подкрепя развитието на демокрацията. Така развитието на екстремизма и тероризма в тази страна става още по-вероятно.
Лидерите на западните страни не си дават сметка кой е истинският им враг, отбелязва в заключение Уайт.